Болестта на Алцхаймер: плаки и неврофибриларни възли

Ако погледнем под микроскоп мозъчната тъкан, която е била засегната от болестта на Алцхаймер, почти винаги има две общи характеристики, които ще видим, и това са т.нар. плаки и възли. Да разгледаме плаките. Те всъщност се наричат бета-амилоидни плаки. Амилоид е името, което използваме за части от протеини, тоест не са цели протеини, а просто малки части от тях. Те нормално се произвеждат в тялото. Бета-амилоидите са части от протеини, които са били откъснати от по-голям протеин от специфични ензими. Тук имаш неврон с този протеин, наречен амилоиден прекурсор, който един вид стърчи от клетъчната мембрана. Бета амилоидът се оформя, когато тези ензими се доближат и откъснат бета амилоидната протеинова частица. Тези малки бета амилоидни частици са лепкави донякъде, така че ще започнат да се скупчват заедно, като междувременно се смесват с други молекули и дори с други неврони, и образуват така наречените бета-амилоидни плаки. Смята се, че тези натрупвания на плаки, особено по-малките, може да повлияят на комуникацията между невроните, блокирайки сигналите в синапса. Също се смята, че те може да активират имунния отговор, което води до възпаление и казва на имунните ти клетки да излязат и да унищожат увредените клетки. Много важно е да отбележим, че този процес все още не е добре изяснен. По-специално, не е ясно дали самите бета-амилоидни плаки водят до причиняване на болест на Алцхаймер, или са резултат от прогресията на болестта на Алцхаймер. Това са плаките. Нека сега поговорим за възлите. Друго, по-засукано име, което може да чуеш, е неврофибриларни възли. Те, за разлика от бета-амилоидните плаки, се появяват вътре в невроните. Обикновено здравите неврони са външно подкрепяни от и частично изградени от тези структури, наречени микротубули. Тези микротубули са като пътища, които насочват хранителни вещества и други молекули от клетъчното тяло надолу към аксона на клетката, който обикновено е свързан с друг неврон. По този начин съседните неврони комуникират. Можеш да си представиш микротубулите като релсите, по които се движи миньорска количка и пренася руда и минерали, които са като хранителните вещества и съобщенията към другите миньори, които са като другите неврони. Един специален протеин, наречен просто "тау", се прикрепя и стабилизира релсите. Един вид като траверсите на релсите, които ги държат на място, тези тау-протеини държат микротубулите на мястото им. При болестта на Алцхаймер тези траверси на релсите – тау-протеините, са химично променени и не са правилният вид траверси. Вместо да държат релсите заедно, те се събират с други тау-протеини и се заплитат едни с други. След като нищо вече не държи релсите заедно, какво правят те? Те започват да се разпадат и микротубулите се разпадат и тези тау-протеини стават възли. Линията се обърква и нарушава цялата транспортна система. Когато това се случи, наричаме тези неврофибриларни възли. Тъй като възлите са подобни на нишки влакна или фибри, ги наричаме "фибриларни". Тъй като са в мозъка, казваме, че са "неврофибриларни". По този начин повредата в релсовата ни система причинява някои комуникационни проблеми между невроните. Тъй като не могат да комуникират или да транспортират материали, те евентуално се извеждат от експлоатация и преминават нервноклетъчна смърт. Тези плаки и възли могат да бъдат намерени в мозъците на много стари хора, но се намират в много, много по-голяма степен в мозъците на хора, които страдат от болестта на Алцхаймер. При Алцхаймер те започват да се оформят и разпространяват от кортекса по доста предвидим начин, докато Алцхаймер прогресира. Най-рано засегнатите области обикновено са тези, които са свързани с ученето и паметта – тук в темпоралния лоб. Докато се разпространява и се засягат повече неврони, обикновено достига фронталния лоб, където биват засегнати мисленето и планирането. После обхваща още повече от темпоралния лоб, докато говоренето и комуникирането също биват засегнати. После се придвижва до париеталния лоб, където се засягща чувството ти за положението на тялото ти по отношение на обектите около теб. В тежки и крайни стадии на болестта на Алцхаймер тези плаки и възли се разпространяват в по-голямата част от кортекса. Когато това се случи, кортексът се уврежда много сериозно. Поради тази широко- разпространена клетъчна смърт, мозъкът значително се свива. Но, тъй като Алцхаймер прогресира с различна скорост за всеки пациент, скоростта на разпространяване на тези плаки и възли се различава от пациент на пациент.