Какво е делир?

Делирът (делириум) се определя като остра или внезапна промяна на психичното състояние. Това е различно от деменция, понеже, спомни си, деменцията обикновено е плавна промяна в мозъка. Делирът, точно както деменцията, засяга вниманието, паметта, когнитивните способности и адекватността. Но тази промяна обикновено се случва за часове или дни, а не за години, както при деменцията. Пациенти с делир често осъзнават лошо обстановката и стават доста объркани. Ако провеждаш разговор с тях, те може да не могат да останат фокусирани върху една специфична тема и може да се отклоняват или лесно да бъдат разсейвани от нещо друго. Или може просто изобщо да не отговарят на обстановката. Може да имат слаба способност за помнене на неща, особено що се отнася до скорошни събития. Последно, в някои случаи може да имат халюцинации или екстремни емоции, като страх, тревожност, гняв и депресия. Много от тези симптоми са подобни на симптомите на деменция. Но делирът с тези симптоми може да се променя през деня. Може да има периоди без симптоми и всичко да е нормално. Може да има внезапни периоди, през които някои или всички симптоми се появяват. Имайки това предвид, делирът и деменцията са напълно различни разстройства. Но поради голямото сходство на симптомите за лекарите понякога може да е трудно да различат делир от деменция. Особено понеже делирът може да се случи заедно с деменция. За да се определи разликата, има две важни неща, които лекарите ще гледат. Те ще опитат да разберат кога е било началото. Тоест, кога е започнала промяната в психичното състояние. Делирът е сравнително внезапна промяна на когнитивното състояние, която изглежда преминава от никакви симптоми до тежки симптоми много бързо. Докато деменцията започва с леки симптоми, които обикновено плавно се влошават през дълъг период от време. Може да проверят вниманието на пациента. Фокусирането и поддържането на вниманието често е сериозно ограничено при делир. Докато пациенти в ранен етап на деменция са доста фокусирани. Накрая, и вероятно най-важно, лекарят ще опита да разбере дали има промени на симптомите. Симптомите на делир могат да се променят значително, да се появяват и да изчезват през деня. Ако ги представим графично, може да изглеждат подобно на това, при което симптомите идват и си отиват сравнително често. Но пациенти с деменция ще имат доста постоянно ниво на памет и умения за мислене във времето. Може постепенно да се влоши, но не виждаш големи промени, както при делир. Случаите на делир обикновено са причинени от нарушение в нормалното изпращане и приемане на мозъчни сигнали, което в повечето случаи се дължи на липса на кислород или някое друго вещество, което мозъкът е свикнал да получава. Поради това, за разлика от деменцията, делирът обикновено е временен и обратим. Това е важна разлика. Не е задължително постоянен както деменцията. Лекарствата са много честа причина за делир, особено тези, които причиняват промяна на начина, по който функционира мозъкът. Лекарства като антихолинергици, психоактивни лекарства и опиоиди причиняват делир. Но той може да е причинен и от абстиненция към определени наркотици и алкохол. Алкохолиците може да развият делир, ако внезапно спрат да пият алкохол, след като са пили дълго време. Това понякога се нарича делириум тременс (delirium tremens). Друга важна причина са стресиращите ситуации. Самите стресиращи ситуации може да са достатъчни да причинят делир, особено когато са съчетани с лекарства. Например делирът е често срещан след операция. Което е много стресираща ситуация, първо, и второ, обикновено се акомпанира от лекарства или седативи по време на операцията и, вероятно, болкоуспокояващи след операцията. Други физически състояния, които може да причинят делир, са дехидратация и електролитен дисбаланс. Инфекции като инфекции на уринарния тракт, пневмония, кожни инфекции и коремни инфекции. Делирът се среща значително по-често в по-възрастното население. Не е известно защо, но има няколко теории. Едната е, че невротрансмитерът ацетилхолин намалява при стрес, напр. от лекарства или просто при стресиращи ситуации. Тъй като количеството ацетилхолин, който мозъкът произвежда, намалява, докато остаряваме, старите хора са податливи на още по-големи спадове на нивата на ацетилхолин по време на стресиращи ситуации. Второ, докато остаряваме, тялото става по-неспособно да филтрира токсините в кръвта и да не ги допуска да навлязат в мозъка. Докато остаряваш, може би повече токсини успяват да се натрупат в мозъка, следователно правейки делира по-вероятен. Тъй като делирът е обратим, е много важно да се лекува правилно. Но лечението зависи от подлежащата причина. Например, ако се подозира дехидратация, вливане на течности и електролити ще помогне за поправяне на проблема. Ако причината са лекарства, друга възможност е спирането им, което може да помогне за възстановяване от делира. Често е важно да се осигури поддържаща грижа за пациента, ако е податлив на случаи на делир или по време на възстановяването от делир. Поддържането на пациентите спокойни и ориентирани в обстановката е много важно. Колкото по-малко стресираща е средата, толкова по-добре. В този смисъл са полезни редовни вербални припомняния за местоположението и за това, което става, участие на членове на семейството, използване на техники за релаксация, както и приемане на подходяща храна и течности.