Лечение на депресия - психологически терапии

Когато си представяш някой, който лекува депресия, и може би когато помислиш за терапията по-общо, може би си представяш нещо подобно на тази сцена тук. Някой лежи на диван и обсъжда проблемите си, докато брадат, сериозен терапевт, който случайно изглежда като Фройд, слуша и си води бележки и може би от време на време казва на пациента своите прозрения. Но това е свръхопростена картина на психологическите терапии, които всъщност могат да са много различни. Преди да говоря за специфичните терапии, искам да отбележа две неща за всички психологически терапии. Първото е, че терапевтите преминават през години на обучение и натрупват много опит, така че вероятно са помагали на пациенти с депресия в миналото. Второто е, че терапевтът не те познава. Не е лично въвлечен в проблемите ти. Тези две неща правят говоренето с терапевт много по-различно от говоренето с член на семейството или приятел. Първият вид терапия, за която искам да поговорим, е и най-старата и това е психодинамична терапия. Това е терапията, която най-много прилича картинката с дивана. Основава се на идеята, че депресията е причинена от загуба в живота на хората, било тя истинска или символична. Загубата може да е съзнателна или несъзнателна. Целта на този вид терапия е пациентът да прозре своите мисли и поведения. Това може да помогне да намери корена на депресията си, символичната загуба в живота си, която е довела до настоящето депресивно състояние. Това става чрез разговор, не задължително за проблемите, а за всичко, което им дойде наум в момента. Работата на терапевта е да насочва тази дискусия, да фокусира вниманието върху определени детайли. Тази терапия трябва да бъде продължена дългосрочно, понеже, както се оказва, може да е нужно повече време да се идентифицират подсъзнателните причини. Но за нещастие този вид терапия по принцип не е ефективна за лечение на депресия. Друго нещо, върху което искам да се фокусирам, е терминът "психотерапия", понеже имаме фройдистка психотерапия, тази, за която говорим тук, но в днешно време терминът психотерапия се използва за множество различни терапии, някои от тях много ефективни. Въпреки че се различават от традиционната психотерапия, всички те я използват като основа. Един пример за модерен вид психотерапия се нарича "интерперсонална терапия", позната също и като ИПТ. Идеята в този вид психотерапия е, че социалните връзки и социалната подкрепа могат да играят ролята на буфер срещу депресията. ИПТ се фокусира върху това да помогне на хората да са по-осъзнати относно социалните си връзки. По-точно, целта е да помогне на хората да осъзнаят начините, по които действията им може да не им позволяват да поддържат близки социални взаимоотношения с хората около тях. Целта е да се помогне на хора с депресия да подобрят тези социални взаимоотношения, като начин за намаляване на депресивните симптоми. За разлика от традиционната психотерапия, този вид терапия се прилага краткосрочно. Фокусира се върху стратегии, а не върху обсъждане на миналото и търсене на прозрения. Вместо да лежат на диван и да говорят за връзките с майка си, те може да говорят за начини да се свържат отново с майка си. Много по-ориентирана е към действия. Следващата терапия, за която искам да говоря, е поведенческата терапия. Бихейвиоризмът като цяло не е свързан със скрити концепции като подсъзнанието. Вместо това се фокусира върху поведението на хората и как то е свързано с депресията. Идеята е, че депресията намалява енергията на човека и го отдръпва от социалното му обкръжение. Комбинация от тези две неща намалява достъпа на човек до забавни действия, всичко, което някога го е забавлявало. И понеже те не излизат и не се забавляват, това подсилва лошото им настроение. Целта на поведенческата терапия е да се фокусира върху стратегии, вместо да мисли за миналото. Но вместо да се фокусира върху начини за подобряване на връзките, като ИПТ, целта на поведенческата терапия е човек да излезе от дома си и да се върне към дейностите, които са му били забавни. Като увеличава социалния контакт с приятели и семейство и като насилва хората да участват в дейности, които някога са им били забавни, дори и да не ги намират за забавни в момента, те евентуално ще се почувстват по-добре. Чрез повторение евентуално ще започнат да са им забавни отново. Тази терапия е краткосрочна – ще запиша това – и тази терапия е доста ефективна. Оказва се, че извършването на действията наистина кара хората да се чувстват по-добре след време. Но един проблем с този вид терапия е, че хората я намират за много трудна. За хората с депресия участието в тези дейности може да е много стресиращо и плашещо. Друг проблем е, че хората не започват веднага да се чувстват по-добре, това не е спонтанно. Всъщност може да минат няколко седмици, преди да видят подобрение, преди отново да започнат да се наслаждават на тези дейности. Поради това някои хора може да имат трудности да се придържат към терапията. Ако поведенческата терапия е по-фокусирана върху промяната на поведението на хората, когнитивната терапия цели да промени мисленето на хората. Идеята на тази теория е, че чувствата ни до голяма степен се определят от мисленето ни за света и от интерпретирането на света около нас. С времето хората развиват автоматични негативни мисли и нерационални предположения. Представи си, че някой си мисли, че е безполезен. Представи си как мисленето за това и повтарянето му отново и отново може да доведат до депресия. Помисли как това може да засегне държането на човека, възприятието му за света. Тези две неща, и автоматичните мисли, и нерационалните предположения, ръководят поведението ни и оформят преживяванията ни, дори ако не го осъзнаваме. В практиката когнитивната терапия има две части. Първата е да се преборят тези автоматични мисли и нерационални предположения, а втората е да се променят. По-точно, да се покаже на човек, че има способността да ги промени, да му се покаже, че тези мисли са под негов контрол. Понеже е ориентирана към действия, този вид терапия по принцип е по-кратка. Има няколко проблема с този вид терапия. Основният е, че зависи силно от самия човек с депресия. Терапевтът може да дава насоки, но човекът с депресия трябва да накара тези насоки да работят. Това може да е трудно за някои хора, които вярват, че симптомите им са част от тях, и които не вярват, че имат силата да направят каквото и да било за тях. Но, като казахме това, когнитивната терапия може да е много ефективна за хора, които активно участват в нея. Последният вид терапия, за която искам да говоря в това видео, е когнитивно-поведенческа терапия. Както подсказва името, терапията е комбинация от когнитивна терапия и поведенческа терапия. Базира се на идеята, че има реципрочно отношение между мислите, чувствата и поведенията ни. Забележи, че направих тези стрелки да сочат в двете посоки. Тук казваме, че някой има отрицателна мисъл – "Безполезен съм" и поради това може да не учи за даден тест, след като вярва, че и без друго е безполезен и после ще се чувства зле, когато се провали на теста. Или може би човекът е забравил кога да предаде дадено задание и поради това си мисли, че е глупав, което води до депресивно настроение, което пък води до отмяна на излизанията с приятели и кара човек да си мисли, че е лош приятел. Това може да продължи безкрай и именно това е основната идея. Според КПТ всички тези неща са свързани взаимно и не можеш да ги разделиш. Така че, ако нещо ще помогне на човек с депресия, то трябва да е насочено и към познанието, и към поведението. Целта на терапията е да се пребори с негативните схеми на човека и да ги промени, докато в същото време го окуражава да осъзнава поведението си и отново да участва активно в живота си. От терапиите, които споменах тук, ИПТ и КПТ се смятат за най-ефективни. Понякога толкова ефективни, колкото и лекарствата. Но искам да посоча, че това не е въпрос на едното или другото. Като цяло, най-добрите резултати произлизат от комбинация от лекарства и терапия.