Диагностициране на разстройства от аутистичния спектър

Разстройството от аутистичния спектър е много широко разстройство, при което засегнатият човек има трудности с комуникирането и взаимодействието с други хора. Също има ограничаващо и повтарящо се поведение, при което може да имат много ограничени интереси, може би показват интереси само в една-две дейности, и да повтарят поведенията си или може би рутините, от които имат нужда. Макар да не сме напълно сигурни все още какво причинява разстройството от аутистичния спектър, имаме няколко насоки, които сме събрали през годините, които ни помагат да опитаме да открием каква е причината. Знаем, че ако детето има член на семейството, някой с когото споделя част от своята ДНК, наричан още кръвен роднина, ако един от членовете на семейството има разстройство от аутистичния спектър, децата имат по-голяма вероятност също да имат разстройство от аутистичния спектър. Също знаем, че за момчетата има по-голяма вероятност да развият разстройство от аутистичния спектър, отколкото за момичетата. Тези две неща предполагат, че може би генетиката играе отчасти роля в развитието на разстройството от аутистичния спектър. Също знаем, че колкото по-възрастни са родителите, когато родят детето си, толкова по-големи са шансовете детето да има разстройство от аутистичния спектър. Това също сочи към генетична причина. Това са някои от насоките, които имаме, но все още опитваме да решим целия пъзел, когато става въпрос за причината на разстройството от аутистичния спектър. Ако подозираме, че дете може да има разстройство от аутистичния спектър, как може да подходим към потвърждаването или диагностицирането на разстройство от аутистичния спектър? За разстройството от аутистичния спектър няма изследване като кръвен тест или скенер, което да можем да използваме, за да поставим диагнозата. Вместо това търсим признаците на разстройство от аутистичния спектър – трудностите с комуникацията и взаимодействието и ограничителните и повтарящи се поведения. Досещаш се, че диагностицирането на разстройство от аутистичния спектър може да е малко сложно и понякога може да отнеме доста време да се постави диагноза. На помощ в диагностицирането на разстройство от аутистичния спектър имаме много полезно ръководство, нещо като наръчник, който използваме, наречен диагностичен и статистически наръчник за психичните разстройства, или често съкращаваме това на DSM (на български е ДСН). Нека видим какво ще открием, ако отворим ДСН и проверим критериите за диагностициране на разстройство от аутистичния спектър. Нещо, което трябва да спомена тук, е, че най-скорошната версия на ДСН, която е петото издание – ДСН 5, (в момента има и по-ново издание) когато излезе преди няколко години (към момента на създаване на клипа), съдържаше някои големи промени относно разстройството от аутистичния спектър. В DSM 4, по-старата версия на DSM, имаше няколко различни разстройства от аутистичния спектър, включително аутистично разстройство, синдром на Аспергер, детско дезинтегративно разстройство и первазивно разстройство на развитието, а сега в DSM 5 всички тези различни разстройства от аутистичния спектър са слети в едно спектрално разстройство – разстройство от аутистичния спектър. Това е било направено, понеже децата с тези различни разстройства попадат някъде в един спектър и надеждата е била да се направи диагностицирането на детето малко по-точно. Сега в DSM 5 има само едно разстройство от аутистичния спектър и децата попадат на различни места в този спектър. Добре, настоящите критерии за диагностициране на разстройство от аутистичния спектър са разделени в две главни категории и тези категории всъщност са главните признаци на разстройство от аутистичния спектър. Първата категория, която се съдържа в DSM, е персистиращи дефицити в социалната комуникация и взаимодействие. Това означава, че социалното развитие на детето не върви както трябва. При детето трябва да се наблюдават проблеми при социалните взаимодействия, за да обмислим диагнозата разстройство на аутистичния спектър. Има няколко специфични начина, по които детето трябва да проявява този дефицит в социалната комуникация и взаимодействие. Първият е дефицити в социалната и емоционалната реципрочност. Реципрочност е когато двама души направят нещо един за друг, тоест в социална ситуация това е като потокът напред-назад на разговора, при който отговаряме един на друг по подобни начини. Може би някой ти се усмихва и ти казва "Добро утро". Ти вероятно ще направиш същото. Ще върнеш усмивката и също ще отговориш с "Добро утро". Когато направиш това, връщаш, реципроцираш емоциите им и социалните им жестове. Трудностите с разбирането и използването на този вид социална и емоционална реципрочност е един от комуникационните дефицити, който трябва да се наблюдава при някой, за да диагностицираме разстройство от аутистичния спектър. Това не е просто защото не искат да кажат "Здрасти". Със сигурност всеки познава някого, на когото не иска да каже "Здрасти", причината е, че реципрочността не им изглежда като социално изискване. Друг признак, който трябва да видим, за да диагностицираме разстройство от аутистичния спектър, е някакъв вид дефицит в развиването и поддържането на връзки. Тук говорим за връзки с връстници, с хора на същата възраст. Понеже не е рядко деца с разстройство от аутистичния спектър да се сприятелят с хора, които са по-млади или по-възрастни от тях, но пак да имат трудности с изграждането на връзки с хора на собствената им възраст. Последният признак, който трябва да видим в тази категория на социална комуникация и взаимодействие, е някакъв вид дефицит в невербалната комуникация. Това означава, че човекът ще има трудности да разбира и използва неща като жестове с ръка, очен контакт и лицеви изрази, когато комуникира. Това е първата категория, която трябва да проверим, преди да обмислим диагностицирането на някой с разстройство от аутистичния спектър. И това е логично. Понеже трудността със социалната комуникация и взаимодействие е един от главните признаци, които виждаме при човек с разстройство от аутистичния спектър. Има още една главна категория критерии, които също трябва да бъдат изпълнени, преди да можем официално да направим диагноза разстройство от аутистичния спектър. И, както може би се досети, тази категория съвпада с един от другите главни признаци на разстройството от аутистичния спектър и това е ограничени и повтарящи се поведение и интереси. Може би си спомняш, че дете с разстройство от аутистичния спектър има няколко начина да прояви това, тези ограничени и повтарящи се поведение и интереси. Може да има фиксирани интереси. Може би се интересува от една-две дейности и не показва интерес в други. Може да е много стриктно в следването на рутини или ритуали, или може би има трудности с промяната. Може да издава повтарящи се звуци или да извършва повтарящи се движения или поведения. Или може да реагира на стимулация като ярки светлини или силни звуци малко повече или малко по-малко, отколкото бихме очаквали. Това са двете главни категории, които трябва да са изпълнени, за да диагностицираме разстройство от аутистичния спектър. Има и две малки неща, които също трябва да спомена, които според DSM трябва да наблюдаваме при детето, за да поставим тази диагноза. Едно от тях е, че всички тези поведения трябва да започнат да се проявяват в ранното детство. И другото е, че тези поведения нарушават ежедневието на детето. Добре, сега знаем какво трябва да видим, за да диагностицираме едно дете с разстройство от аутистичния спектър. Как подхождаме към търсенето на тези признаци? Това, на което разчитаме, е задаването на въпроси на родителите, разговори и игри с детето, за да видим дали можем да открием някой от признаците тук. Тези въпроси доста ще варират в зависимост колко голямо е детето. Може би, ако детето е до две годинки, да кажем, че е между възраст шест месеца до две години, за да търсим този дефицит в социалната комуникация и взаимодействие, може да попитаме родителите дали детето им прави очен контакт или се усмихва и смее с родителя. Или може би ще попитаме дали детето опитва да покаже или сподели играчки с родителя. Ако детето е малко по-голямо, може да попитаме родителя как детето се справя със създаването на приятели в училище. Ако искаме да търсим това ограничаващо, повтарящо се поведение, може да попитаме как детето се справя с промяна или неочаквани ситуации като различна рутина за лягане или отиване на почивка. Може би ще разпитаме родителите, за да видим дали детето има определени навици, които обича да повтаря, като подреждането на играчките по специален начин, или дали са забелязали някои обстоятелствени стимули като клаксон на кола или проблясък на светлина да притесняват детето. Докато това са диагностичните критерии, част от диагностицирането на разстройство от аутистичния спектър също включва изключването на разстройства, които могат да изглеждат като разстройство от аутистичния спектър. Например умствената изостаналост, т.е. когато някой има трудности с функционирането в много области на живота си като комуникация, справяне с предметите в училище, интелектуалните затруднения може да изглеждат почти еднакво с разстройството от аутистичния спектър, особено когато детето е малко. Трудно е да решим дали трудностите на детето с комуникация и взаимодействие са поради разстройство от аутистичния спектър, или поради умствена изостаналост. Част от диагностицирането на разстройство от аутистичния спектър включва опита да се уверим, че трудностите, които детето има, съвпадат с тази картина тук на разстройството от аутистичния спектър, вместо с картината на друго разстройство като умствена изостаналост. Нещата допълнително се усложняват, защото често деца с разстройство от аутистичния спектър може да имат и умствена изостаналост. Това означава, че ще изпълнят критериите и за растройство от аутистичния спектър, и за умствена изостаналост. Това не означава, че всички деца с разстройство от аутистичния спектър имат умствена изостаналост. Често изобщо няма умствени нарушения, но това просто подчертава, че понякога, особено когато детето е много малко и все още расте и се развива, може да е малко сложно да открием точно какво лежи зад трудностите му при комуникацията и взаимодействията. Може да са нужни няколко години за поставяне на крайна диагноза. Диагностицирането на разстройство от аутистичния спектър се свежда до наблюдение на социалните поведения и навици на детето за известно време.