If you're seeing this message, it means we're having trouble loading external resources on our website.

Ако си зад уеб филтър, моля, увери се, че домейните *. kastatic.org и *. kasandbox.org са разрешени.

Основно съдържание

Курс: Здраве и медицина > Раздел 17

Урок 6: Разстройства в развитието на нервна система

Видове церебрална парализа част 2 - Спастична и атаксична

Посети (http://www.khanacademy.org/science/healthcare-and-medicine) за материали, свързани със здравето и медицината, както и (http://www.khanacademy.org/test-prep/mcat) за материали, свързани с MCAT. Тези клипове не предоставят медицински съвети, а са с информативна цел. Клиповете не целят да заместят професионална медицинска оценка, диагноза или лечение. Винаги се съветвай с лекар по всички въпроси, които имаш относно дадено заболяване. Никога не пренебрегвай професионалните медицински съвети и не отлагай посещението си при лекар заради информация в клипове на Кан Академия. Създадено от Емма Джайлс.

Искаш ли да се присъединиш към разговора?

Все още няма публикации.
Разбираш ли английски? Натисни тук, за да видиш още дискусии в английския сайт на Кан Академия.

Видео транскрипция

Знаем, че човек с церебрална парализа може да попадне навсякъде в този наистина широк спектър двигателни увреждания и знаем, че товаq което диктува къде в спектъра ще е, до голяма степен зависи от мястото на увреждане в мозъка и от тежестта на уврежданията. Също знаем, че има три основни типа мозъчни области, които могат да бъдат увредени – три главни двигателни центрове и свързаните с тях невронни пътища, които използват, за да комуникират помежду си и с мускулите. Знаем, че ако някое от тези бъде увредено по някакъв начин, се получава церебрална парализа, и в зависимост от това кой от тези двигателни центрове е засегнат най-вече, това дава начало на различни видове церебрална парализа, така че в спектъра тук имаме спастичен тип церебрална парализа, а този тип церебрална парализа обикновено се дължи на увреждане на двигателния кортекс или горните двигателни неврони в пирамидалните трактове, които двигателният кортекс използва, за да контролира мускулите ни. Виждаме, че в зависимост от това кои мускулни групи и колко мускулни групи са засегнати, както и колко изразена е сковаността, се определя това къде в спектъра с двигателни увреждания попада човекът с церебрална парализа. Нека разгледаме следващия двигателен център в мозъка, който може да бъде увреден при човек с церебрална парализа, за да видим къде ще попадне в спектъра от двигателни нарушения. Следващата област са базалните ганглии. Ще подчертая базални ганглии . Базалните ганглии са група отделни ядра, като тук когато кажем ядра, имаме предвид групи невронни тела. Базалните ганглии работят заедно, за да ни помогнат да започнем движенията, които искаме да извършим, и ни помагат да предотвратим движения, които не искаме да извършим. За целта те използват невронни магистрали, наречени екстрапирамидални трактове, за да изпратят съобщения към други структури в мозъка, които в крайна сметка ще помогнат да контролираме мускулите си. Наричаме тези трактове екстрапирамидални, тъй като те не преминават през медуларните пирамиди по пътя си към гръбначния стълб. Когато тези базални ганглии или тези екстрапирамидални трактове бъдат увредени или недоразвити при някой с церебрална парализа, базалните ганглии не могат да свършат работата си да ни помогнат да предотвратим нежелани мускулни движения. Сумарният резултат е, че виждаме неволни движения, мускулни движения, които човекът не иска да направи. Нека поставим неволните движения тук като следващия тип церебрална парализа. Официалното име за този вид церебрална парализа е дискинетична церебрална парализа, като дис означава болен, а кинетична означава движения, тоест болни движения. Тези неволни движения може да са много различни, може да са увиване, тоест може би ръцете или краката на човека се увиват ето така, когато той се опита да ги движи, и увиването може да вкара човека в някои доста неудобни, понякога болезнени позиции, или може би неволните движения са малко по-различни, може би са повече като свиване или отпускане на пръстите, което затруднява човека да хваща и да използва предмети, например химикалка, или може би движенията са нещо друго, може би са повече случайни неволни движения, може би ръцете и краката се движат по непредвидим начин, или може да има комбинация от тези различни видове неволни движения, може би ръцете и краката се движат по случаен начин и в същото време части от тялото се извиват в нежелани, неудобни позиции. Всички тези различни видове неволни движения обикновено се влошават, когато човекът е стресиран или разтревожен, и често изчезват, когато спи. Ако е засегната само едната ръка или само единият крак от тези нежелани мускулни движения, човекът може да е в по-лекия край на спектъра. Може да успява с помощта на другата ръка да се храни или да пише. Ако е засегнат кракът, може да вървят добре, просто малко по-бавно, или да имат повече трудности с неравни или стръмни повърхности. Но ако са засегнати повече телесни части като ръцете и краката, може би дори врата или мускулите на лицето или гърлото, тези допълнителни неволни движения могат да затруднят човека да стои и да върви, може би дори да яде или говори. При човек с тези неволни движения може да се случи следното – мускулите да преминават между силна скованост и силна отпуснатост. Това може да затрудни човека да поддържа позата си и да остане изправен. Тези видове проблеми влияят на движението много повече, така че човекът може да е в по-тежкия край на спектъра на двигателните нарушения. Това се случва, ако базалните ганглии или екстрапирамидалните трактове бъдат увредени или повлияни по някакъв начин. Ето къде човек с дискинетична церебрална парализа, т.е. вида церебрална парализа с неволни движения, може да се озове в спектъра на тежестта. Нека видим последния център на движението – малкия мозък. Тук е малкият мозък който можем да си представим като център за баланс на мозъка – той ни помага да настроим движенията, които искаме да направим. Ако малкият мозък, или центърът на баланс, е увреден или засегнат при пациент с церебрална парализа, виждаме нестабилни, тресящи се движения. Ще поставя тресящи се тук долу като последния вид церебрална парализа. Официалното име на този вид церебрална парализа е атаксична церебрална парализа. "А" означава "без", а "таксична" означава "ред", тоест "без ред". Ако поклащането засяга мускули в ръцете или краката, на човека може да му е трудно да хваща или използва предмети. Може би ако посяга да вземе вилица, може да не успее да я улучи, когато се протяга за нея, може да не стигне до вилицата или да се размине с нея, а след като хване вилицата може да му е трудно да държи ръката си достатъчно стабилно, че да я използва. Ако треперенето засяга мускули в краката, вероятно човекът ще е доста нестабилен, доста ще трепери, когато стои или опитва да върви, а това често може да доведе до падане. Нещо, което често виждаме, когато някой с церебрална парализа има треперене в краката си, е, че разширяват краката си, ето така, докато стоят или вървят, като правят това, за да си дадат повече стабилност и баланс. Треперенето не засяга само ръцете и краката, може да засегне и мускулите на лицето и гърлото, дори на очите, а това може да затрудни човека да говори и да преглъща, или дори да си премести погледа, така че някой с този вид церебрална парализа с треперене може да е в по-лекия край на спектъра, ако малкият мозък не е твърде увреден или твърде недоразвит, което им позволява да се справят самостоятелно или може би с патерици или проходилка, за да поддържат баланса си, но ако малкият мозък е доста увреден и треперенето е доста лошо, човекът може да не е способен да се задържи на краката си и може да не успява да стабилизира ръцете си достатъчно, че да се задържи на патерици или проходилка. Така че може да им трябва инвалидна количка и това ще ги постави в по-тежкия край на спектъра. Това са трите главни вида церебрална парализа и макар да са различни видове, не е рядко да се случат заедно, например някой със спастична церебрална парализа може също да има неволни движения или треперене.