Назални полипи

Какво са носни полипи? Краткият отговор е, че носният полип е свръхрастеж на тъкан в носа ти. За да разберем по-добре какво точно става, трябва да поговорим за това какво се очаква да има в носа ти. Обикновено вътрешността на носа ти е покрита с розова тъкан, позната като носна лигавица. Това е тънък слой клетки, който огражда по-голямата част от вътрешността на носа ти, въпреки че има някои области, които могат да са по-дебели. Всъщност през деня някои области носна лигавица ще се подуят и спаднат и понякога можеш да усетиш как това се случва. Но какво се случва, ако нещо се обърка? Да кажем, например, че този конкретен нос има алергия към полен. Рисувам няколко поленови зрънца, малко по-големи отколкото са, докато биват вдишани през носа. При хората с алергичен ринит това отключва верижна реакция от възпаление в носа и едно определено нещо, което може да се случи при хроничен алергичен ринит е, че носната лигавица става толкова раздразнена, че започва да расте и да се разширява. Всъщност хроничният алергичен ринит е причина номер едно за носни полипи. Да кажем, че след дълго време във възпалено състояние, тази определена част тук реши да стане малко по-голяма и малко по-плътна. Първо може да образува малка издутина, но с времето тази издутина може да стане по-голяма и да стане по-голяма и по-голяма, и по-голяма, докато не е доста голяма. Може да изглежда, че това действа малко като тумор и то наистина е вид неоплазма, но това не е злокачествен процес. Просто си стои в носа, но това не е точно нещо хубаво. Носът е чувствителна област. Има много неща, които трябва да се случат. Има много неща, които може дори да не осъзнаваш, че се изтичат в носа ти. Например всичките ти синуси са близо до носа ти и ако голям полип като този реши да застане на пътя на тези синуси, това може да причини допълнителни проблеми с хроничен синузит. Още няколко факти за назалните полипи, преди да навлезем в примери. Това са доста често срещани неща, поне при възрастните. Това е едно от най-честите вътреносни (интраназални) разраствания, но е много по-рядко срещано при деца. Всъщност при деца най-често се среща само в пациенти, които имат муковисцидоза (кистична фиброза). Друг интересен факт за носните полипи е, че са свързани с друг вид алергично заболяване, но, в частност, има връзка с комбинацията от астма и специфична алергия към аспирин. Някои хора ще нарекат комбинацията от астма, алергия към аспирин и носни полипи алергична триада. Нека продължим и да разгледаме няколко примера. Първото нещо, което да разгледаме, е малко нормална анатомия. Тук имаме КАТ скенер на един пациент, но искам да посоча няколко неща, преди да преминем към пациент, който има носни полипи. Изображението вляво е фронтално изображение и това означава, че изглежда все едно гледаш право към лицето на пациента и можеш да видиш това. Ще посоча няколко структури тук. Първо, можем да видим очите, по едно от всяка страна. Имаме езика тук долу в устата. Можеш да видиш няколко зъба до езика. Но в частност ще се фокусираме върху тази област тук и това са носната кухина и синусите на пациента. Тези големи пространства, които са черни, това черното е въздух, това са горночелюстните синуси. Това право нещо, което преминава надолу в центъра на носа на пациента, е септумът, а после имаме тези изкривени елементи, които висят от страната на горночелюстния синус, и те се наричат конхи. Тук горе в горната част на носната кухина тези пълни с въздух пространства са решетъчните синуси, също наричани решетъчни въздушни клетки. Всички тези структури в носа са покрити с тази лигавица, за която говорихме по-рано. Ще я нарисувам тук. Може дори да не я видиш, когато е толкова тънка, колкото трябва, но става по-дебела около конхите и можеш да я видиш тук – всичко това в розово, което рисувам, е лигавицата. Това изображение тук е напречното изображение и това напречно изображение е това, което ще получим, ако вземем разрез оттук през главата на пациента и разгледаме само този разрез. Можеш да видиш някои от същите структури. Тук имаме носна конха. Тук имаме носния септум. Тук имаме максиларния синус, а тук отпред е носът на пациента. Сега, когато имаме доста добра представа каква е нормалната анатомия, нека преминем към анормалната анатомия. Спомни си, че говорихме за тази носна лигавица, където поради възпаление се образува хиперпластична тъкан, която наричаме полип. Ето един КАТ скенер – същите фронтални и напречни изображения, но на пациент, който има носен полип. Ще забележиш някои разлики от предния скенер. Първо, горночелюстният синус от дясната страна на пациента е изцяло запълнен с материя. Трудно е да кажем точно каква е тази материя. Ще я защриховам и на напречното изображение. Част от нея може да е удебелена лигавица. Част от нея може да е секрет. Част от нея може да е част от полип. Тук до септума на пациента можеш да видиш тази тъкан, която липсваше при предишния пациент, и тази тъкан е част от полип. Можеш да видиш това на фронталния изглед тук и можеш да видиш част от нея и на напречния изглед. Всъщност пациентът вероятно има и друг от тази страна. Този е по-малък и не причинява проблеми. Но този полип, на мястото, където се намира прекъсва изходящия поток към този горночелюстен синус от дясната страна и когато това се случи, ще навлезе секрет, ще има възпаление и инфекции. Това е един от големите проблеми при носната полипоза. Наличието на самата тъкан води до обструкция на неща като синусите, на слъзните канали, които се стичат в носа, на евстахиевите тръби, които изтичат ушите. Тези слъзни канали са тук в предната част на носа, наричат се още назолакримални канали, а евстахиевата тръба се намира отзад. Можеш да видиш, че ако този конкретен полип стане по-голям, този пациент е в риск от обструкция на евстахиевата тръба и възникване на проблеми със средното ухо. Като се върнем към изображението, тук показах носен полип, подобен на този, който видяхме на КАТ скенера на пациента си, но това не е единственото място, където те могат да се появят. Те могат да се появят и в предната част на носа. Могат да възникнат и в задната част на носа. Може да възникнат в една част на носа и после да се издължат тръбесто към друга част на носа. Всеки полип е различен и повечето от симптомите на тези полипи ще зависят от това къде точно се намират. Какво можем да направим за тях? Има няколко неща, които трябва да се направят. Първото нещо е, че винаги трябва да опиташ да се отървеш от това, което причинява инфекцията. В повечето случаи това означава да лекуваме алергията. Понякога това работи само частично или въобще не работи. В този случай втората линия на терапия често е операция. Макар и двете лечения да са подходящи, има шанс и при двете носните полипи да се върнат. Някои пациенти може да преминат през дълги лечения, за да бъде контролирано възпалението им, или да преминат множество операции, за да се отърват от полипите.