Обезпечено дългово задължение (ОДЗ)

Привет отново. В последната презентация описахме ситуация с група кредитополучатели. Те се нуждаеха от общо 1 милиард долара, защото бяха 1000 и на всеки един от тях му трябваха 1 милион долара за къща. В крайна сметка ги взеха от дружество със специално предназначение. Взеха заем от местния си ипотечен брокер, който го продаде на инвестиционна банка, която създаде дружеството със специално предназначение, след което го обяви на борсата и набра средствата от тези, които купиха обезпечените с ипотеки ценни книжа. На практика инвеститорите в обезпечените с ипотеки ценни книжа предоставиха средства на дружеството, които то да раздаде като заеми. Причината да ги наричаме ценни книжа е, че освен лихвата от 10 процента на година, която носят… Да кажем, че притежаваш ценни книжа, обезпечени с ипотеки, на стойност от 1000 долара. Получаваш тези 10 процента на година, но може изведнъж да решиш, че цялата ипотечна индустрия ще се срине, заради неизпълнени задължения, и да поискаш да я напуснеш. Ако просто дадеш заем на някого, няма как да го направиш. Трябва да продадеш заема на някой друг. Но с обезпечените с ипотеки ценни книжа можеш да търгуваш. Кой знае, могат да ти платят дори повече от 1000 долара. Могат да ти платят и по-малко. Но ще има някакъв пазар на ценни книжа, така че можеш да разполагаш с ликвидност, което означава, че имам ценни книжа и мога да ги продам. Мога да търгувам с тях, както мога да търгувам с акции на АйБиЕм или Майкрософт. Както казахме по-рано, за да дадем стойност на тези ценни книжа, трябва да направим някакъв анализ на това колко струват. Или на това каква ще е реалната лихва, след като вземеш предвид предплатени ипотеки, неизпълнени задължения и други неща като краткосрочни лихви и т.н. Вероятно има малка група от хора, които са достатъчно запознати да направят това въз основа на някакви модели, но кой знае дали дори те могат да го направят. Може да има друг инвеститор... писалката ми не работи. Може да има цял отделен клас инвеститори. Да кажем този, който с удоволствие би инвестирал в ценни книжа, но ги намира за твърде рискови. Той би се съгласил на по-ниска възвращаемост, стига инвестицията да е по-малко рискова. Може да е пенсионен фонд или някакъв вид взаимен фонд, който по закон е принуден да инвестира в активи с определен рейтинг. Да кажем, че тук имаме друг инвеститор, който намира това за скучно. 9-10 процента, кой се интересува от това? Той иска да вижда все по-голяма възвращаемост. За него няма начин да инвестира в тези ценни книжа и да получи по-добра възвращаемост. Сега ще вземем тези обезпечени с ипотеки ценни книжа и ще въведем още една стъпка на тяхна пермутация, или деривати. Всичко това са деривати. Вероятно терминът дериват ти е познат. Някои хора махат с ръка и го определят като по-сложен вид ценни книжа. Дериват просто означава, че сме взели един актив и сме го разделили на части, за да разпределим риска или по някаква друга причина. Така сме създали деривативен актив. Той е дериват на първоначалния актив. Да видим как можем да използваме същия набор от активи, същия набор от заеми, за да удовлетворим всички тези инвеститори. Да удовлетворим търсещите по-ниска възвращаемост, но и по-нисък риск, както и склонните на по-висок риск в замяна на по-висока възвращаемост. В тази ситуация имам едни и същи кредитополучатели. Те взеха назаем 1 милиард долара общо, защото са 1000 човека и т.н. Все още са дружество със специално предназначение, но сега вместо да разделим дружеството на един милион части, ще го разделим на три части, които наричаме траншове. Траншът е просто пакет от активи. Ще наречем трите транша ниско приоритетен, мецанин и привилегирован. Това са термините, които обикновено се използват в тази индустрия. Ако това дружество е на загуба, привилегированите ще получат парите си първи. Този транш е с най-нисък риск от трите. Мецанин означава просто следващото, междинно ниво. Той е по средата. Включва малко по-голям риск и малко по-голяма печалба от привилегирования, но е по-малко рисков от ниско приоритетния транш. Участниците в ниско приоритетния транш първи ще загубят парите си. Ако част от кредитите не бъдат изпълнени, те ще бъдат покрити от ниско приоритетния транш. Това предпазва привилегирования и мецанин транша от неизпълнени кредити. В тази ситуация набрахме 1 милиард долара: 400 милиона от привилегирования транш, 300 милиона от мецанин транша и 300 милиона от ниско приоритетния транш. За привилегирования транш набрахме 400 милиона долара от 1000 привилегировани ценни книжа или обезпечени дългови задължения. Това са тези тук. Да кажем, че са 400 000 на брой, като всяко струва 1000 долара. Да кажем, че сме издали 400 000 от тези на цена от по 1000 долара. Набавили сме 400 милиона долара. Да кажем, че на тях ще предложим възвращаемост от 6 процента. Този процент може да ти се стори нисък, но при тях има много малък риск, защото, за да не получат техните 6 процента, стойността на този актив (или кредити) трябва да падне от 1 милиард долара на 400 милиона. Може да направя малко повече изчисления в друг пример, но мисля, че ще започне да ти се изяснява. Например казахме, че всяка година ще има плащания в размер на 100 милиона, тъй като това са 10 процента. От тези 100 милиона 24 ще отидат за привилегирования транш, тъй като това са 6 процента от 400 милиона долара. Аналогично, издадохме 300 000 дяла при цена от 1000 долара за дял за мецанин транша. Това също е 1000. Това е мецанин траншът. Да кажем, че за него ще получат малко по-висока възвращаемост – 7 процента. Тези проценти обикновено се определят от някакъв вид пазар или от очакваната печалба. Да кажем, че за момента е фиксиран на 7 процента. Тези ще получат 7 процента от 300 000 дяла, което прави 21 милиона долара. Нали така? От 100 милиона долара годишно 24 милиона отиват при тези, 21 милиона – при тези, а останалата част отива за ниско приоритетния транш. Така ниско приоритетният транш от 300 милиона долара ще получи 55 милиона, ако приемем, че няма неизпълнени кредити, предварителни плащания или други съмнителни неща около ценните книжа. Тези ще получат 55 милиона долара. За инвестиция от 300 милиона долара това е възвращаемост от 16,5 процента. Знам какво си мислиш: "Сал, това звучи страхотно. Защо някой би се отказал от това да инвестира в ниско приоритетния транш?" Не знам. Химикалката ми спря да работи, но ще се опитам да продължа без нея. Защо не всеки иска да инвестира в ниско приоритетния транш? Нека те попитам нещо. Нека се върнем на сценария, който обсъждахме по-рано. Какво ще стане, ако 20 процента от кредитополучателите решат, че не могат повече да плащат за ипотека и върнат ключовете от тези къщи. И от тези 20 процента ти получаваш само 50 процента възвращаемост. Така за всяка от тези къщи, които струват по 1 милион долара, ти можеш да вземеш само 500 000. Вместо да получаваш 100 милиона долара годишно, ще получаваш само 90 милиона на година. Химикалката ми липсва. Нещо в компютъра ми замръзна. Ще получаваш само 90 милиона долара годишно вместо 100 милиона. Нали така? Изведнъж стана така, че няма достатъчно пари за тези. Тези ще си получат своите 24 милиона, тези ще си получат своите 21 милиона, а за тези остават 45 милиона. Все още получават над средната печалба. Да кажем, че ситуацията се влоши и много кредити изпаднат в неизпълнение. Вместо да печелиш 90 милиона долара годишно, започваш да получаваш само 50 милиона на година. Плащаш на тези 24 милиона, на тези – 21 милиона и остават само 5 милиона долара за последната група. 5 милиона долара от 300 милиона е възвращаемост от по-малко от 2 процента. Тези поеха по-голям риск заради по-голямата печалба. Разбира се, ако всеки си плаща вноските, те ще получават 16,5 процента, но ако много кредити изпаднат в неизпълнение (да кажем, че възвращаемостта ти всеки месец пада наполовина), тези ще поемат целия удар. Възвращаемостта им отива на нулата. Те са поели по-висок риск, докато тези няма да бъдат засегнати. Разбира се, ако достатъчно кредити изпаднат в неизпълнение, дори те ще пострадат. Това е вид обезпечено дългово задължение. Всъщност е дългово задължение, обезпечено с ипотеки. Можеш да направиш подобна структура с всяко дългово задължение, обезпечено с активи. Ние използвахме ипотеки, но можеш да направиш това с различни активи. Можеш да го направиш с корпоративен дълг. Можеш да го направиш с вземания на компания. Но най-популярни в пресата в момента са дълговите задължения, обезпечени с ипотеки. До известна степен това доведе до проблемите с много от тези хедж фондове. Ще направя отделна презентация за това как точно и защо си навлякоха тези проблеми. Очаквам с нетърпение да си поговорим отново.