Асирийска скулптура

От Британския музей

Една от двойка фигури, които пазят входа към личните покои на Ашурбанипал II. Фигурата на мъж с крила вероятно е свръхестественото създание, наричано апкалу в клинописни текстове. Той носи пола с пискюли и роба с ресни и бродерия. Неговите засукани мустаци, дълга коса и брада са типични за фигурите от този период. По тялото му виждаме „Стандартния надпис“ на Ашурбанипал, на който са записани някои от титлите на царя. Релеф с духове-пазители от Северозападния дворец на Ашурбанипал II, 883 – 859 г. пр.н.е., новоасирийски, алабастър, 224 х 127 х 12 см (запазен), Нимруд (древен Калху/Калах), северен Ирак © Настоятелство на Британския музей.

Въпреки че асирийската цивилизация, с център в плодородните долини на река Тигър в северен Ирак, може да бъде проследена назад до поне третото хилядолетие преди новата ера, част от най-забележителните ѝ останки датират от първото хилядолетие преди новата ера, когато Асирия доминирала в Близкия изток.

Ашурбанипал II

Асирийският цар

установил столицата си в Нимруд. Голяма част от основните стаи и дворове на двореца му били украсени с гипсови плочи, издълбани с релефни изображения на царя като върховен свещеник и като победоносен ловец и воин. Много от тях днес са изложени в Британския музей.

Ашурбанипал II, чието име (Ашур-насир-апли) означава „Богът Ашур е защитник на наследника“, се изкачил на асирийския престол през 883 г. пр.н.е. Той принадлежал на род от влиятелни и дейни царе, чиито походи донесли на Асирия велико богатство и я направили една от главните сили в Близкия изток.

Този рядък пример за заоблена асирийска статуя бил поставен в Храма на Ищар Шара-нифи, за да напомня на богинята Ищар за религиозността на царя. Ашурбанипал държи в дясната си ръка сърп от вида, с който понякога се изобразяват боговете, които се борят с чудовища. Жезълът в лявата му ръка демонстрира авторитета му като вице-регент на върховния бог Ашур. Издълбаният клинописен надпис по гърдите му обявява титлите и родословието на царя и споменава похода му на запад към Средиземно море. Статуя на Ашурбанипал II, новоасирийска, 883 – 859 г. пр.н.е., от Нимруд (древен Калху), северен Ирак, магнезит, 113 х 32 х 15 см (© Настоятелство на Британския музей

Ашурбанипал провел поне четиринадесет военни кампании, много от които били на север и на изток от Асирия. Местни владетели изпращали на краля богати подаръци и към страната му течали ресурси. Това богатство било вложено във внушителни сгради в новия столичен сград в Калху (съвременен Нимруд). Тук бил построен храмов хълм, обсипан с храмове, и така нареченият Северозападен дворец. Военните успехи довели до още походи, този път на запад, и били създадени близки взаимоотношения с държави в северен

. На реките Тигър и Ефрат били издигнати крепости, запълнени с гарнизони.

До смъртта на Ашурбанипал през 859 г. пр.н.е., Асирия си възвърнала голяма част от територията, която била загубила около 1100 г. пр.н.е. като резултат от икономически и политически проблеми в края на Средноасирийския период.

Част от поредица, която украсявала стените на стая в двореца на цар Сенахериб (управлявал 704 – 681 г. пр.н.е.). Асирийски войници продължават атаката над Лагаш. Те отнасят трон, колесница и други предмети от двореца на управителя на града. Пред и под тях някои от жителите на Лагаш, носейки каквото могат да спасят, се движат през каменист пейзаж, отрупан с лози, смокини и, вероятно, маслинови дръвчета. Сенахериб пише, че като резултат на цялата кампания е депортирал 200 150 души. Това е стандартна асирийска политика и била възприета от вавилонците, следващата управлявала империя (царство). Обсадата и завземането на град Лагаш през 701 г. пр.н.е., панел 8 – 9, Югозападен дворец на Сенахериб, Ниневия, северен Ирак, новоасирийска, ок. 700 – 681 г. пр.н.е., алабастър, 183 х 193 см (© Настоятелство на Британския музей)

Релефни панели

По-късно царете продължавали да украсяват Нимруд, включително синът на Ашурбанипал II, Шалманзер III, който издигнал Черния обелиск, изобразяващ поднасянето на дарове от Израел.

През осми и седми век преди новата ера асирийските царе завладели региона от Персийския залив до границите на Египет. Най-амбициозната сграда от този период бил дворецът на цар

. Релефите от Ниневия в Британския музей включват изображение на обсадата и превземането на град Лагаш в Юдейското царство.

Част от серия от стенни панели, които изобразяват царски лов. Лъв е уцелен от една от стрелите на царя и от устата му излиза кръв. В Месопотамия имало много дълга традиция на царски лов на лъвове, като подобни сцени са ни известни от края на четвъртото хилядолетие преди новата ера. Умиращият лъв, панел от Северния дворец на Ашурбанипал, ок. 645 г. пр.н.е., новоасирийски, алабастър, 16,5 х 30 см, Ниневия, северен Ирак (Британски музей; снимка: Steven Zucker, CC BY-NC-SA 2.0)

Най-впечатляващите изображения обаче са известните релефи с лов на лъвове от Северния дворец на Ниневия, принадлежал на

. Сцените първоначално били нанесени с боя, която се е запазила на места, и подобно на съвременните комикси, историята започва в единия край и продължава по стената до завършека си.

Асирийците използвали вид гипс за релефите и го дълбаели със железни и медни инструменти. Камъкът лесно еродира, когато бъде изложен на вятър и дъжд и когато се е използвал на открито, вероятно релефите са били защитени от лак или боя. Възможно е тази форма на украса да е била приета от асирийските царе след кампаниите им на запад, където са използвани каменни релефи в новохитски градове като Каркемиш. Асирийските релефи били част от по-обширна декоративна схема, която също включвала стенни картини и емайлирани тухли.

Релефите за пръв път влезли в широка употреба при цар Ашурнасирпал II в Калху (Нимруд). Тази традиция била следвана в царските сгради на по-късните столици

и Ниневия.

Допълнителни материали

Прочети глава от нашия учебник, Reframing Art History (Нов поглед към историята на изкуството), посветена на преосмислянето на подхода ни към изкуството на Древния Близък изток

Още за украсата на двореца на Ашурбанипал от Британския музей.

Искаш ли да се присъединиш към разговора?

Вписване в профила

Сортирай по:

Все още няма публикации.

Разбираш ли английски? Натисни тук, за да видиш още дискусии в английския сайт на Кан Академия.