Ашурбанипал на лов за лъвове

Д-р Зукър: Намираме се в Британския музей в Лондон пред серия великолепни релефи. Д-р Харис: Те изобразяват много драматичен лов на лъвове, които царят на Асирия убива. Д-р Зукър: Асирийците се появяват в Месопотамия преди 1000 г. пр.н.е., но засилват влиянието си и към момента на създаване на тези релефи, през 7 век пр.н.е., асирийците са доминираща сила, в апогея на своята цивилизация. Д-р Харис: Асирийците имат няколко царски двореца и няколко столици: Ниневия, Нимруд и Хорсабад. Сцените, които наблюдаваме, са от двореца в Ниневия. Д-р Зукър: Релефите са украсявали един от коридорите на двореца. Докато преминаваме през сцената, виждаме различни моменти от нея. Д-р Харис: Асирийските царе украсявали дворците си с ниски релефи, изобразяващи бойни и ловни сцени. Те показват силата на асирийските царе, но точно тази серия от релефи е особено натуралистична и драматична. Смята се за шедьовър на асирийската скулптура. Д-р Зукър: Сцената показва лов на лъвове. Важно е да разберем символиката. Лъвовете, които са характерни за Месопотамия и всъщност са по-дребен вид, който вече е изчезнал, символизират жестокостта на природата. И царят убива тези лъвове. Между другото, имало е закон, според който само царят е можел да убива лъвове. Убиването на лъвове от царя е важен символичен акт, който говори за способността на царя да овладява природата, да защитава своя град. Д-р Харис: Сцената показва царя, който убива лъвове на арена, а не в дивата природа. Д-р Зукър: Нека минем през историята. От едната страна на коридора виждаме царя, който се приготвя за лов. Д-р Харис: Можем да го познаем по специфичната корона и по това, че е по-едър от останалите три фигури, които му помагат да се приготви за лова. Виждаме една фигура с юзди, която тегли конете, две други, които са обърнати в същата посока като царя. От лявата страна релефът е видимо повреден. Д-р Зукър: Много ме впечатляват конете. Д-р Харис: Представени са много по-натуралистично. Д-р Зукър: Особено, ако се вгледаш в детайлите на лицата и очите. Нивото на детайл е изумително. Д-р Харис: Както и емоцията. Сякаш се съпротивляват, преди да бъдат обуздани за лова. Д-р Зукър: Две фигури стягат едната юзда и две други се опитват да обуздаят конете. Всичко това се случва в затворено пространство и можем да видим фигури на прислужници, които се опитват да държат животните зад нещо като бариера. Д-р Харис: Те са представени под сцената с царя, но целта е да ги възприемем като обграждащи го. Има и човешки фигури, които, въпреки че вървят напред, изглеждат малко сковано, и дори странно, на фона на конете. Д-р Зукър: Виждаме това и в изображенията на лъвовете. Те се отличават значително от общото усещане за скованост, което демонстрират царят и прислужниците. Има едно разделение между човека, с контрола, който упражнява, с и природата с нейната дивост. Насочваме се към средата на панелите, където виждаме много различна сцена. Отдръпнати сме назад, погледът е по-дистанциран и виждаме фигурите умалени. Виждаме хълм и множество фигури върху него. Д-р Харис: На самия връх виждаме нещо като паметник на царя, който представлява релеф с ловна сцена, в която владетелят убива лъвове от колесницата си – тоест изображение на изображението на лова. Релеф на релефа. Много ми допада. Д-р Харис: Тази сцена изглежда хаотична. Фигурите правят различни жестове, катерят се по различни места, някои гледат назад, други напред. Д-р Зукър: Сякаш бързат нагоре по хълма. Може би бягат или търсят по-добро място, от което да гледат лова. Може би са зрители. Мислим, че виждаме мъже и жени, но в действителност релефът е толкова стар, че можем само да гадаем. Д-р Харис: Разбира се, изображението е било по-лесно за разчитане в двореца, където е създадено. Д-р Зукър: Релефите са били ярко оцветени. Трябва да са изпъквали доста силно. Продължаваме надясно и стигаме до арената за лов. Виждаме, че два реда войници с копия и щитове обграждат и задържат лъвовете. А между тези два реда и лъвовете има още една редица войници с мастифи, за да е сигурно, че лъвовете няма да се измъкнат. Войниците държат копия, а кучетата ще попречат на лъвовете да преминат. Д-р Харис: Въпреки че фигурите са изобразени една над друга, замисълът е да изглеждат като разположени в дълбочина. Д-р Зукър: Харесва ми как са изобразени кучетата. Можем да видим как опъват каишките си. Д-р Харис: Трябва да отидем до другия край, за да видим как лъвовете влизат в арената. Виждаме още един двоен ред от царска стража, а после дете, което пуска видимо настървен лъв в арената за лов. Д-р Зукър: Този лов е напълно инсцениран и контролиран. Виждаме царя на колесница. Той изстрелва стрела. Виждаме я как лети, а след това, разбира се, виждаме умиращи лъвове навсякъде. Д-р Харис: Ранени, прободени, проснати на земята, някои скачащи нагоре, представени с такова съчувствие. Д-р Зукър: Разнообразието и детайлите са невероятни. Можем да забележим, че царят е в опасност. Един ранен лъв се връща, за да атакува, но прислужниците отзад го отблъскват. Д-р Харис: Всичко това говори за силата, авторитета на царя над природата и е доказателство за това пред народа му.