Дешифрирането на Розетския камък

Стивън: Британският музей тъкмо е отворил, но вече има навалица около стъкления похлупак над Розетския камък. Този обект не е в музея, заради художествената си стойност. Бет: Определено не е красив. Стивън: Този древен обект е ценен най-вече заради съвременната му история като ключ към разчитането на писмото, което гърците наричат „свещено писмо“, или йероглифи. Бет: Розетският камък се намира по средата на галерията с египетско изкуство. Ако се огледаме наоколо, ще ни стане ясно колко е била важна писмеността за древноегипетското изкуство. Почти няма древноегипетски артефакт, който да не съдържа и писмо. Стивън: Което не сме можели да разчетем. Бет: Говорим за период преди 5000 години, в самата зора на древноегипетската култура. Стивън: Камъкът е създаден при царуването на Птолемей V, през т.нар. Птолемеев период, започнал след завладяването на Древен Египет от Александър Велики. По онова време Египет е бил под властта на Птолемеевата династия. Бет: Египет е бил във владение на Птолемеевата династия, което означава, че е под гръцка власт. Стивън: Гърците основават град Александрия в Египет. Наложени са гръцки закони. Бет: Птолемеите владеят Египет в продължение на почти три века, докато римляните го завладяват през 30 г. пр.н.е. Стивън: За да разберем Розетския камък, е важно да сме запознати с политическата ситуация в Египет от онова време. Птолемей V се възкачва на престола, когато е едва на шест години. Бет: Можем да се досетим, че е имало борба за власт. Стивън: Което означава, че младият владетел е имал нужда от колкото се може повече съюзници, и е разчитал на жреческото съсловие, за да наложи властта си и да стабилизира царството. Бет: По време на Птолемеите има разделение между гръцката власт и съсловието на жреците, които единствени умеели да четат и пишат с йероглифи. Гръцкият е бил официалният език в Древен Египет. Стивън: Тези египтяни, които не са били жреци, но са били грамотни, се изразявали на египетски с писменост, наречена демотическа. Този камък отразява точно тази историческа ситуация в Египет. Бет: Най-отгоре са йероглифите, свещеното писмо на жреците, в центъра е демотическото писмо, а най-отдолу е древногръцкото. Когато учените откриват, че това са три еднакви текста на три различни писмености, разбират, че камъкът съдържа ключа към превеждането на древните египетски йероглифи. Стивън: Но камъкът е и отражение на този исторически момент, в който езикът на владетелите е гръцки. Това разделение ни помага да достигнем до египетския текст, тъй като един декрет се повтаря на трите езика. А през 18-и век европейците са можели да четат древногръцки. Бет: В този декрет се говори за победата на Птолемей V над египетски бунтовници, които са се надигнали срещу гръцкото владичество. Заради тогавашното напрежение между жреците и гръцката власт, този декрет е един вид компромис. Стивън: От една страна, е налагане властта на Птолемей, а от друга е отстъпка пред жреците. Бет: Допреди това, веднъж годишно жреците е трябвало да пътуват до столицата Александрия, която е била гръцка, макар да се е намирала в Египет. Този декрет ги освобождава от това задължение и им позволява да останат в Мемфис, който е значим град в Древен Египет. Стивън: Дава им и данъчни облекчения. Третият декрет от Мемфис, записан на този камък на три различни езика с три вида писмо, е преди всичко политически компромис. В Британския музей виждаме само фрагмент от голямата оригинална стела, която е една от много такива, разположени из цял Египет, носещи същото послание. Бет: Да се пренесем 2000 години напред, в 1798 г., по времето на Наполеон и Британската империя. По това време Египет е стратегическо място, както за британците, така и за французите, които стават съперници за контрол над Египет. Ключово е, че Наполеон пътува освен с армията си, но е придружаван и от учени. Когато камъкът е открит, те бързо осъзнават историческата му значимост. Стивън: Мълвата за откритието стига до Лорд Елгин, високопоставен британски дипломат. Британците бързо побеждават френския флот, но им отнема няколко години да изтласкат френската пехота. Когато успяват, започват да търсят Розетския камък. Бет: Но французите са го скрили. В крайна сметка е намерен. Като част от мирния договор, Розетският камък е определен за британска собственост. Стивън: Той попада в Британския музей през 1802 г. Учените започват да го изучават почти веднага, в опит да разчетат йероглифите. Томас Йънг има известен напредък, но истинското разкритие прави французинът Шамполион, който разбива кода. Бет: За изминалите близо 200 години, благодарение на серия забележителни събития, сме успели да разчетем египетските йероглифи и да научим толкова много за древната египетска култура.