Разговори в Гети: Мумията на Хераклид

(нежна музика от пиано) Намираме се във Вила Гети, в залата, посветена на Египет от Римския период. В средата е тази прекрасна, непокътната мумия. Името му е Хераклид и е живял в Египет в епохата, в която Египет е римска провинция. Когато човек чуе Древен Египет, обикновено се сеща за хилядолетния период на фараоните, когато Египет е управляван от царе. Следва 300-годишен период, в който Египет е управляван от македонците от Елада. Това е т.нар. Птолемейски период. Мумията обаче датира от следващия период, в който Рим е превзел Египет и го е превърнал в провинция. По време на Птолемейския период в Египет има приток на гърци. Има гърци, които са част от царския двор на Птолемеите и тяхната администрация, но има и гърци, които служат като наемници в армията на Птолемеите. Птолемеите ги възнаграждават като им дават земи. Така тези мъже се заселват в Египет, много от тях се женят за местни египетски жени . За период от 300 години се появяват много смесени гръко-египетски общности. Хераклид вероятно е бил висша личност в едно от тези гръко-египетски общества. Мумифицирането, практикувано в Египет от хилядолетия, се пренася и в Птолемейския и Римския периоди. Концепцията за мумифициране на човек и създаването на негов облик, който да го придружава в гробницата, е ключова идея за египетските вярвания за задгробния живот. Важно е тялото да бъде запазено и да се остави образ, за да може човекът да премине към следващия живот. За мен е невъзможно да не си представя, че това е лицето на мъжа, който стои под тънките парчета дърво. Усеща се една моментална връзка когато го гледаш в лицето. В по-ранните периоди египетските портрети са силно идеализирани. Те не са портрети в съвременния смисъл на думата. Но през този период виждаме, че хора избират да следват гръко-римската традиция за реалистични, натуралистични образи. Вероятно все пак има елемент на идеализация, но се усеща, че основната им цел е да изобразят конкретен човек. От направени анализи знаем, че възрастта на мъжа, изобразен на портрета, е приблизително същата като тази на човека в саркофага. Той е на около 20 години, когато умира. Обърнах сериозно внимание на повърхността и видях, че щриховането с темперните бои е толкова фино, че създава прекрасно усещане за пространственост. Усещаме, че гледаме в лице, което е живо. Художникът е постигнал страхотно усещане за жизненост в триизмерно пространство. Картината е направена върху дървен панел, направен от липа, която се е отглеждала в Европа. Така че това е вносно дърво. Внесено е също и червеното, което виждаме в плащеницата, заобикаляща лицето. Червеният пигмент всъщност е червено олово, което идва от региона Рио Тинто в Испания, от който римляните добиват сребро. Това, както и дървото, използвано, за да се направи портрета, показват, че Хераклид е имал достъп до широка търговска мрежа, която свързва цялото Средиземноморие и Близкия изток през периода на Римската империя. Червеното е богат и красив фон за много сложна иконография върху повърхността на тялото. Портретът е в гръко-римски стил, но всички останали изображения върху плащеницата изобразяват египетски божества и египетски амулети, които трябва да пазят Хераклид по време на прехода му към следващия свят. В горната част виждаме два сокола, обърнати един към друг. Виждаме два сокола, носещи бялата корона на Горен Египет. Те вероятно олицетворяват бог Хор, който е син на бога на мъртвите Озирис. На двете рамена можем да видим символ, познат като Окото на Хор. Това е символ на благополучие и защита. Между двата сокола виждаме сложна корона, състояща се от двойка рога от крава, обграждащи слънчев диск, а отгоре има две пера. Това е корона, носена от няколко различни богини. Възможно е да е препратка към богинята Изида, или богинята Хатор. Отдолу виждаме друга фигура, която също носи сложна корона. Това е донякъде енигматична фигура, защото тя може да представлява няколко различни богини. Богинята стои с разперени крила и във всяка ръка държи перо, символ на Маат, баланс или справедливост. На главата си тя носи корона с кравешки рога, обграждащи слънчев диск с две пера отгоре. Това може да е богинята Нут, богиня на небето, често изобразявана в египетски погребения. Но е възможно това да е богинята Изида, за която също се смята, че има защитни функции. И двете богини са изобразявани в египетската погребална иконография, защитаващи починалия в неговото пътуване към следващия живот. От двете страни на богинята виждаме тези две стойки или постаменти. Отгоре им има модий – вид мярка за зърно, която е инкорпорирана в короните, носени от Изида през този период. Поразен съм от позлатата на тоалета ѝ. Виждаме широко използване на позлата в погребението на Хераклид. Не само в самия портрет, но и на изрисуваните декорации на плащеницата му. Това е знак за неговото богатство, но е и препратка към вярването, че боговете имат кожа от злато. А под богинята виждаме водна птица – ибис. За мен е поразително, че както нарисуваното лице е разположено над лицето на мъжа под плащеницата, така и изображението на ибиса е разположено над истинска птица. Хераклид не е единствената мумия в това погребение. Има също така мумифицирана птица ибис, поставена върху корема на Хараклид и инкорпорирана в увиването на неговата мумия. Намира се приблизително на същото място като изображението върху плащеницата на мумията. Ибисът е птица, свързана с бог Тот. Той е богът на мъдростта, образованието и писарите. Поставянето на мумифицирано животно в обвивката на човешка мумия е изключително необичайно. Трудно е да разберем какво точно символизира. Възможно е Хераклид да е бил жрец на Тот, или пък писар. Това е възможно да е знак за неговата професия. Възможно е и просто Хераклид да е бил поклонник на Тот и да е искал да бъде погребан с ибис по тази причина. Възможно е да има и погребални конотации, защото Тот играе роля в стъпките, които мъртвият е трябвало да премине, за да бъде приет в отвъдното. Възможно е и ибисът да е препратка към всички тези неща едновременно. Преминавайки към краката, виждаме друго божество, изобразено този път обградено от две кобри. Това е богът на мъртвите Озирис, изобразен като мумифицирана фигура. В египетската митология Озирис е първият, който бил мумифициран. Той е ограден от две кобри, носещи слънчеви дискове на главите си. Озирис носи тази отличителна корона, наречена атеф, а кожата му е позлатена. И накрая стигаме до глезените, където виждаме друг сокол, този път държащ перата на Маат. Виждаме, че този сокол е с разперени криле, а над всяко крило той държи перо на Маат, символ на истината, баланса или справедливостта. Той също носи слънчев диск на главата си. Вероятно това е богът на слънцето Ра-Хорахти. Всички тези фигури играят роля за пътя на този човек от света на живите към света на мъртвите. Те всички са свързани със създаването на безопасен път към следващия живот. Заглеждайки се по-отблизо, виждам изрисувани златни напръстници на краката. В египетското мумифициране е традиционно да се поставят напръстници, или обвивки от злато, върху всеки пръст на краката. Най-известният пример за това е от Новото царство – погребението на цар Тутанкамон. Така че това изображение е препратка към тази практика. Накрая има и надпис. От този надпис знаем името на Хераклид, което е голям късмет, защото в повечето случаи портретите на мумии нямат имена, свързани с тях. Над краката му с гръцки букви виждаме изписано името Хераклид. Това е гръцко име и напомняне, че макар да описахме всички тези египетски богове, това е един мултикултурен момент в Египет. Също така е сигнал, че Хераклид вероятно е имал усещане за мултикултурност като част от неговата идентичност. Много е вероятно той да се е самоопределял едновременно като грък и египтянин, а също така и като жител на Римската империя. В някакъв смисъл той е бил и трите неща. (нежна музика от пиано)