Зевс или Посейдон от Артемизион

Намираме се в Националния археологически музей в Атина и наблюдаваме голяма бронзова скулптура на крачещ бог. Дори не беше необходимо да ми казваш, че е бог. Толкова могъщ и властващ. Поглеждаме го и знаем, че това е бог, който контролира съдбите на хората. Почти сме сигурни, че е или Посейдон, или Зевс. Посейдон е богът на морето. А брат му Зевс е богът, който управлява всички богове на планината Олимп. В зависимост от това какво държи можем да определим кой от двамата е. Ако държи тризъбец, е Посейдон, а ако е мълния, е Зевс. За жалост този атрибут е загубен. Повечето изкуствоведи мислят, че е Зевс. Мълнията е къса и няма да скрива лицето както тризъбеца, тъй като е по-дълъг. В допълнение, ако погледнеш луфта в ръката му, ще видиш, че е широка, доста по-широка, отколкото би била за тънката дръжка на тризъбеца. Мълнията е предпочитаното от Зевс оръжие – наричан е Гръмовержец. Статуята е от бронз, затова е важно да си представим как би изглеждала през 460 г. пр. н. е., когато е създадена. Щеше да блести и сияе на светлината. Оригиналните гръцки бронзови статуи са голяма рядкост, а единствената причина да разполагаме с този е, че е находка от древно корабокрушение. Бронзът не ръждясва, освен ако въздухът и водата не се редуват. Под вода се покрива с ракообразни и други морски организми, но всъщност може да се запази доста добре, както в този случай. Блясъкът, сиянието, лъчезарният ефект подхождат на идеята, че това е Зевс. Особено след като смятаме, че веждите, вероятно брадата и със сигурност мълнията са били инкрустирани със сребро. Топлият цвят на бронза щеше да контрастира със силния блясък на среброто. Очите му щяха да са инкрустирани със стъкло и така да се получи невероятна фигура, която не само сияе, но и върви към нас в зависимост къде стоим, разбира се. Виж как е разположен в пространството. Не бихме искали да стоим пред него. Бихме станали жертва на мълнията му. Фокусът му е забележителен. Размахът на двете му ръце е 1,82 м. (6 фута) и е застинал, като същевременно се прицелва с ръката пред него. Движи се по начина, по който би се движил, за да хвърли нещо като мълния, макар че е трудно да си представя как се хвърля мълния. Точно така, оттласква се с десен крак, а пръстите на левия крак са вдигнати сякаш този крак е в готовност да поеме тежестта на тялото, когато пристъпи напред. Ако се замислим, само преди сто години през архаичния период гръцките скулптори използвали мрамор за скулптурите, които били сковани, крайниците били прилепени до тялото. Виждаме през Ранния класически период... ...понякога наричан Строгия стил... ...има интерес към фигури, които са по-отворени, които имат разделени крайници, фигури, които се движат в пространството на зрителя, а това е възможно поради използването на бронз. Не ни трябват подпорите, нито мостовете необходими при мраморните скулптури. Тук механичната якост на бронза е достатъчна за повдигане на ръцете и да се придаде на фигурата необикновена жизненост и да ни предизвика да се разходим около нея. Тази скулптура има три различни изгледа. При изглед отпред и отзад изглежда много плоска, схематична и очертана. Виждаме цялото тяло, двата крака, торса... Почти като рисунка е. Ръцете са протегнати. Ръцете, особено лявата, са малко по-дълги от нормалното. Когато гледаме отстрани, усещането за плоскост изчезва и виждаме фигура, която сякаш заема пространството във всички посоки. Виждаме дълбочината в торса, виждаме лекото движение в бедрата и горната част на тялото. Виждаме как тази фигура излиза напълно от традицията на куроса. Това, което прилича на силует, всъщност притежава дълбочина. Погледни например ъгъла на дупката в дясната ръка. Виждаме, че мълнията или тризъбеца не е бил успореден на ръката, а щеше да е завъртян, защото е леко под ъгъл. Забележителното за мен е, че изглежда могъщ, прилича на свръхчовек, но все пак човек в голотата си. Гърците възприемат мъжкото тяло като олицетворение на своите идеали. Платон говори за идеята, че боговете са перфектното проявление, а ние сме един вид по-нисше отражение на това съвършенство. Тук виждаме как гърците създават идеализираното мъжко тяло, на което ние сме просто отражение.