Източен и западен фронтон от храма на Атина Афая, остров Егина

Намираме се в Глиптотеката в Мюнхен – един невероятен музей, посветен на древногръцките и древноримските антики. Дължим това на принц Людовик Баварски, който в началото на 19-и век пожелал да основе колекция от антични скулптури, понеже, както той самият казал: "И в Мюнхен трябва да има това, което в Рим наричат музей." Интересно ми е, че думата "музей" още не е била добре позната – идеята за колекция, отворена за широката публика, тъкмо е набирала сили във Великобритания, Франция, както и тук в Германия. Людовик имал амбиции за Мюнхен. Той е написал: "Ще превърна Мюнхен в град на изкуството, така че никой да не може да твърди, че е видял Германия, ако не е видял Мюнхен." Изкуството е било начин градът да се превърне във важен обект на картата. То е свидетелствало за неговото културно превъзходство и Людовик събрал една наистина невероятна колекция. В момента разглеждаме едно от най-големите съкровища на музея – скулптурите от фронтона на храма на Атина Афая на остров Егина, близо до крайбрежието на Гърция. Островът може да се види от Атина, защото е много близо до сушата. Всъщност не става въпрос само за един фронтон, а за повече. Да се вгледаме по-внимателно в структурата на гръцките храмове, например Партенона. Това е дълга сграда с по един фронтон от всяка страна над колоните. На всяка от по-късите стени на храма има зона с форма на триъгълник, където са поставяли скулптурите. На храма на Афая е имало по един фронтон на източната и на западната страна – по-късите стени на храма. Скулпторите, които се намирали там, били открити в началото на 19-ти век, когато германски архитекти проучвали руините на храма, и скоро след това били предложени на търг. Людовик с голяма радост ги закупил за новия си музей. Скулптурите не са направени по едно и също време, което ги прави още по-интересни, понеже ни позволява да проследим еволюцията на гръцката скулптура. Западният фронтон е по-стар и според нас неговите скулптури са от времето, когато е създаден храмът – около 490 г. пр.н.е. Източната страна е по-нова. Това, което е особено интересно, е, че по-старите скулптури от западната страна са направени в ахраичен стил, но скулптурите от източната страна носят наченки, характерни за следващия стил, който наричаме Класически. Може да се каже, че скулптурите от източния фронтон са от ранен момент в развитието на Класическия стил. Да, моментът на преход, когато стилът тъкмо възниква. Темата и на двата фронтона е Троянската война – война между троянци и елини. Това всъщност е била митична война, за която знаем благодарение на Омировата "Илиада". Някои от героите от Троянската война са били родом от Егина, затова е логично техни статуи да присъстват на фронтона. Но нека започнем от статуите от западния фронтон. Като се има предвид, че фронтонът е изцяло запълнен със скулптури, той е бил малко неудобно място за работа. Особено неприятни са двата тесни края на триъгълника, които са много трудни за запълване. Един от начините да се постигне това е използването на наклонени фигури. Да, точно така. Сякаш скулптурите е трябвало да играят лимбо и да застават все по-ниско и по-ниско, приближавайки се до краищата. Но в този случай скулптурът е бил наистина изобретателен и е открил невероятно решение на този проблем. В центровете и на двата фронтона на изток и на запад стои изправена фигурата на царствената и неземна богиня Атина Палада. Атина е била известна като богинята на войната, освен като богинята на мъдростта. От западната страна виждаме Атина, държаща модерно копие, което е направено като заместител на първоначалното копие, което вероятно е било от дърво или по-скоро от бронз или някакъв друг метал. Поглеждайки към Атина, виждаме, че тя е изработена в типичен архаичен стил. Замислена е да се гледа само отпред, много е скована, изключително симетрична и изработена предимно с прави линии. Тя има обичайната архаична усмивка, която я отдалечава от емоциите, отделя я от света на смъртните. Тя изглежда като съвършена богиня. От двете страни на стоящата Атина има по двама войници, които се движат навън. Всъщност те държат копия. Единият е насочил щита си към нас, другият е обърнат в противоположната посока, щитът му също е обърнат на другата страна, но и двамата привличат погледа с движението си, на което сякаш е предадена истинска енергия. И, разбира се, и двамата са малко по-ниско, понеже са леко преклекнали, точно толкова, колкото да се побират на фронтона. От двете страни на тези фигури виждаме коленичили стрелци, които стрелят със своите лъкове. Стрелецът отляво всъщност може да бъде разпознат като Парис. Шлемът му е завързан отзад, застанал е на едно коляно и едно стъпало. Лъкът го няма, но според положението на ръцете му той тъкмо е изстрелвал стрелата си. Зад него виждаме крачеща фигура с оръжие, която атакува друга фигура, която пада на земята. Погледни сложността на тези три фигури, начинът, по който те се застъпват, създава се усещането за енергия, за динамика, което е наистина необичайно за архаичния стил. От другата страна в далечния ляв ъгъл друга ранена фигура изпълва идеално ъгловото пространство. Нека се върнем на ранения войник от дясната страна на западния фронтон Виждаме как той е паднал назад върху лявото си бедро, подпрял се на лявата си ръка, докато дясната се е вкопчила или може би се опитва да отстрани копието, което го е ранило. Добре, нека спрем за момент, защото той не е застанал така, както би застанал един ранен войн. Коляното му е сгънато и кракът е сложен пред левия му крак, подпрял се е на лявата си ръка, а десният му лакът сочи нагоре по неестествен начин. Тази фигура не представя особено реалистично това, което се предполага да прави - изваждането на копието от раната. Да, точно така, това би трябвало да е невероятно болезнено, вероятно смъртоносно, но въпреки това, ако погледнем към лицето му, на него все още я има архаичната усмивка. Важно е да се отбележи, че това не е натурализъм. Това не е опит да се пресъздадат чувствата на присъстващите, това е силно стилизирана, много схематична структура. Фигурата повече е символ, отколкото реален човек, символ на падналия по време на Троянската война войн. Един историк е сравнил тази фигура с изображенията по амфори, където често са повдигали торса така, че да се вижда изцяло мускулатурата на тялото. Идеята на това не е да представи реалистична сцена, а да разкрие тялото по някакъв начин. Същият историк е сравнил фигурата с излегнат курос и това е много точно описание на начина, по който изглежда тя. Сякаш стоящ курос е бил поставен полегнал. Това се различава много от представеното от източната страна, което е сътворено само десетилетие или две по-късно, когато наблюдаваме началото на Класическия стил. Нека погледнем. Не е останало много от лявата част на източния фронтон, но една фигура на паднал войник се е запазила чудесно. Тя е толкова различна от това, което видяхме по-рано на архаичната западна фасада. Докато тази фигура все още носи познатата архаична усмивка, позицията на тялото ни разкрива, че това е ранен войн, поемащ последния си дъх. Вижда се, че държи меч в дясната си ръка. Той се опитва да се изправи, но изглежда няма сили за това. Лявата му ръка все още държи щита, но той изглежда така, сякаш всеки момент ще го изтърве и този щит ще се строполи отгоре му. Създава се усещането, че той се е подпрял, но въпреки това пада по същото време, накланяйки тялото си, докато умира. Той гледа надолу към земята, а тялото му е по-зряло от това на другата фигура и също така е много по-натуралистично пресъздадено. Виждаме произхода на класическата традиция. В архаичния период се забелязва рязка граница между мускулите и тялото, почти схематично изобразяване на частите на тялото. Докато тук мускулите се сливат един в друг и се създава усещането за истинска кожа, която покрива скелета. Това е така. Преди малко каза, че архаичната скулптура всъщност е поредица от символи. Докато тук авторът вероятно е наблюдавал човешкото тяло и се е замислил как би изглеждала падналата фигура. Вместо единият крак да е положен пред другия по един много неестествен начин, вместо едната ръка да е вдигната, лявата ръка на фигурата е отпусната върху торса. Не е направен опит да се покаже цялото тяло, обръщайки го към нас по начина, който се наблюдава при архаичната фигура. Погледни торса. Погледни мускулите на крака, това е много по-сложно представяне на човешкото тяло, застанало в по-сложна поза. Точно както на западния фронтон, на източния фронтон отново централната фигура е Атина. Отдясно на Атина имаме фигури, които са се запазили по-добре. Имаме атакуваща фигура, както видяхме и от западната страна, която забива копието си в мъж, който е загубил шлема си, щитът му пада от ръката му и той се олюлява, понеже е загубил баланса си. Изглежда така, сякаш всеки миг ще падне. Знаем, че е загубил шлема си, понеже младежът зад него изглежда се опитва да му помогне, бягайки към него. Та този младеж държи фрагмент, който вероятно първоначално е бил шлем. Стойката му е приведена, така че пасва идеално на това триъгълно място от фронтона. Зад него стои друг стрелец, точно както и на западната страна. Според археолозите стрелецът всъщност е улучил ранения войн от другата страна. Този, за когото говорихме преди малко. Точно така. Тук се наблюдава това прекрасно обединяване на действията на всички тези фигури от източния фронтон. Представено ни е това по-сложно описание, въпреки че ни е разказана същата история. Но тук имаме много по-сложно разположение на телата и е обърнато много повече внимание на човешките преживявания. Това ни кара да се замислим какво се е променило. Само няколко години разделят тези фронтони, а те са толкова различни. Историците винаги задават този въпрос, когато се разглеждат произведения, разделени от сравнително кратък период от време. Какво се е случило с ценностната система на древногръцката култура, че е променило начина, по който са изобразявали човешката фигура? Поглед към гръцката история показва, че гърците са били силно повлияни от величествените египетски скулптури. Това може частично да се усети в архаичния стил, но тук се улавя усещане за самоосъзнаване. Това са фигури, изпълнени с движение, фигури от реалния свят, които почти разкриват човешки емоции, човешки изражения и човешки преживявания. А това е много различно от идеята за символично представяне, характерна за по-ранното гръцко изкуство. С други думи, през Класическия период наблюдаваме фигури, които са част от история, история, която можем да видим от тяхна гледна точка, можем да им съчувстваме, докато ги наблюдаваме. Това е момент от гръцката история, когато гърците тъкмо са надвили персийците в битка. Това е величествен момент за гръцката култура, когато много от гръцките полиси са се обединили в борбата с врага – персийците. Всъщност този общ враг е трябвало да победи, персийците е трябвало да триумфират. Имали са много по-голяма армия и гърците са го знаели. Фактът, че те са победили, им е подсказал, че има някакъв ред във вселената. Създава се усещането, че светът не е място, задвижвано произволно според правилата на боговете, а е място, което човешкият ум със своята рационалност може да разбере. Така че върху гърците се е стоварил много по-тежък товар, когато са осъзнали това. Осъзнали, че те сами са отговорни за обществото си, не са част от някакъв случаен ред, а са част от ред, който самите те създават. Историците виждат зараждането на класическия стил в този исторически момент. Наше задължение е дори сега, през 21 век, да се опитаме, въпреки невъзможността на задачата, да се поставим на мястото на древните елини и да се опитаме да разберем тези произведения на изкуството от тяхна гледна точка. Важно е да се отбележи, че тези скулптури са били боядисани, точно както всички древногръцки скулптури – с много ярки цветове. Това напълно променя представата ни за гръцкото изкуство. Обикновено асоциираме изкуството на гърците с тези древни, бляскави, бели мраморни повърхности, а те са били ярки! Били са жълти! Били са сини! Били са зелени! Историци и археолози са извършили научни анализи на тези скулптури и са открили следи и остатъци от пигменти и са определили доста точно поне червеното и синьото, което е покривало тези геометрични мотиви. Толкова е шокиращо да се опиташ да си представиш тези цветове. И не само фигурите са били оцветени, но и зоните, където са били поставени фигурите, също са били оцветени. Има няколко различия между нашата гледна точка и тази на древните гърци. Първо, те са били на открито, издигнати нависоко на фронтона на храма на този остров. Със сигурност цветните фигури са се забелязвали много по-лесно. Опитваме се да напаснем цветовете към архитектурата. Знаеш ли, има още един елемент, който можем да пресъздадем. Тези фигури не само са държали предмети, които отдавна са изчезнали, например копия, лъкове, стрели, но те също така са имали много други метални елементи по себе си, които са били изгубени. Имало е коса, понякога истински стърчащ бретон, както и дълги къдрици, които са се спускали и ограждали лицата им. В този случай са били направени от олово и в действителност могат да се видят парченцата останало олово, които са все още тук. Така че знаем точно къде те са се сливали с камъка, което би помогнало да пресъздадем тези фигури не просто като произведения, направени изцяло от камък, ами като много, много по-сложни фигури, които взаимодействат с архитектурната среда. Също така, нека не забравяме, че става въпрос за храм, за място на религиозно преклонение, дом на бог, както и че и от източната, и от западната страна е изобразена богиня Атина. Разбира се, гръцката представа за боговете и богините е напълно различна от нашата собствена днес, от християнските традиции. Важно е да имаме тези неща предвид, когато разглеждаме гръцки скулптури в музеите.