Фигура на момче от скулптора Критий

(музика на пиано) Намираме се в Музея на Акропола в Атина и наблюдаваме Момчето на Критий. То е от късния архаичен период. Някои наричат това строг стил. Можем дори да го наречем раннокласически. Всъщност е преход между късния архаичен и ранния класически период. Скулптурата е такова страхотно въплъщение на това. Позволява ни да видим прехода между архаичния курос и много по-натуралистичните и изпълнени с движение фигури, които откриваме например на Партенона – върху фризовете и метопите. Вероятно тази скулптура първоначално е била счупена, когато персите нахлуват в Атина и оскверняват Акропола. Това е било голям удар за гърците, а когато най-накрая си възвръщат територията, те взимат скулптурите, които били разрушени, и ги погребват. В този смисъл е иронично, че причината, поради която тези скулптури са запазени, е отчасти, защото са били унищожени. За да усложним още повече историята, преди гърците да бъдат победени от персите, по-рано те са извоювали победа край Маратон, когато сразяват превъзхождащите ги сили на персите. Първата победа на гърците над персите е важно да се разгледа във връзка със скулптурата, тъй като някои изкуствоведи предполагат, че този новооткрит натурализъм, който наблюдаваме в скулптурата, е резултат от новото усещане за себе си – усещането за самоопределяне, които идват в резултат на победата над персите. Както и усещане за Атина като лидер на гръцките градове държави, които се обединяват срещу персите. Подобно на по-ранните фигури курос и тази е от мрамор, изправена и гола, сравнително неподвижна, макар че има загатване на движение. При куросите фигурата едновременно стои неподвижно и се движи, макар че е загатнато движение. Такова, което тепърва ще се случи. Има усещане за процес и мисля, че това разгръщане на времето е това, заради което фигурата изглежда като част от нашия свят, а не от вечния свят на куросите. Фигурите курос представляват сглобени фигури. Загатнати са механични съединения, които обаче не съществуват наистина. Не е сработило. Точно така. Нямало е начин тези фигури да се движат на практика, докато при тази фигура много по-натуралистичното изобразяване на формите на тялото, познаването на мускулатурата, на костната структура и най-вече преходите от една част на тялото към друга правят загатнатото движение по-правдоподобно. Въпреки че не виждаме краката и дясната страна, не виждаме и прасеца, има усещане, че тази фигура стои в поза, която изкуствоведите наричат контрапост. Това значи, че тежестта му е преместена на единия крак, А ето я и важната част - това води и до други промени в тялото, тъй като преместването на една част въздейства на останалата част от тялото и то действа в унисон. Виждаме това много ясно при коленете. Коляното, на което пада тежестта, е по-високо от свободното коляно и това е така, защото то пада малко по-надолу. Осите на бедрата вече не са подравнени. Бедрото на носещият крак е издадено по-нагоре в тялото, а при свободния крак бедрото е по-ниско. Рамото от страната на носещия крак всъщност пада леко надолу и това намалява дължината на тялото между тях. Неговата жизненост е пренесена в главата, която е леко обърната, така че нямаме тази строга фронталност, която се наблюдава при куросите. Симетрията на тялото е нарушена. В реалността хората никога не са симетрични, нали? Телата ни се движат и местят. Ето защо куроите изглеждат толкова изкуствени. Именно, изглеждат съвършени и вечни. Но тъй като Момчето на Критий не е симетрично, се усеща принадлежността му към света. Няма я архаичната усмивка, която сякаш надхвърля реалността, но едно от наистина интересните неща за Момчето на Критий е, че ако погледнем отстрани, виждаме дъга на гърба му и сякаш се движи напред и в същото време се възпира. Това е вид закачка. Заел е много спокойна поза. Трябва да споменем, че гърците започнали да правят бронзови скулптури точно преди това, а бронзът позволявал на художниците да създават скулптури с крайници, които са по-отделени от тялото или крайници вдигнати в пространството. Вижда се защо това се постига трудно при мрамора. Всъщност тази фигура е загубила крака си и ръцете си. На лявото му бедро още се вижда част от подпората или свръзката, която е придържала ръката до него. Това също така означава, че ръката наистина е била отстрани, точно както при традиционните куроси. Виждаме желанието от страна на гърците и художника да създадат скулптура, която е по-отворена, при която крайниците и тялото са по-разделени едно от друго, но това трудно се постига с мрамор. Още нещо за интереса към бронза. За разлика от много мраморни скулптури, тук очите са били издълбани. Вероятно са били добавени очи от стъклена паста, които са били доста реалистични. Това е често използвана техника при бронза. При традиционните мраморни скулптори очите са част от солидно парче мрамор и просто са нарисувани. Има една интересна препратка към техниката за отливане на бронз, дори при мраморните скулптури, Трябва да спомена, че причината, поради която казваме, че това е момчето на Критий, е, защото Критий е значим творец, който работел с бронз по времето, характеризиращо се със стил, сходен на този на Момчето. Има отдалечаване от линейното представяне на частите на тялото и сега виждаме тези гладки, красиви форми, които въплъщават гръцкия идеал за атлетичния млад мъж. Който символизира върха на човешките постижения и качествата на божественото. (музика на пиано)