Изкуството на XIX век

Аз съм Артуро Петори, но можеш да ме наричаш Арт. Това е курсът „Разходки в историята на изкуството“, с участието на мен и Ръката! А останалата част от мен? Хей, това изстрел от мускет ли беше? О, това беше твърде близо! Мъртви тела? Триъгълни шапки! Аз съм насред френската революция! Проклет да си Делакроа! Хей, помнете всички: бягайте на зигзаг! Изглежда ще си говорим за изкуството на XIX век, което не винаги е толкова опасно. Нуждаем се от добро въведение. Да! Винаги съм искал да го направя... Преди много години в една далечна епоха... кралските академии на изкуствата придобили могъща власт. Контролирани от неокласически художници, тези империи на художествения вкус и стил можели да създадат или разрушат кариерата на даден художник. В началото на XIX в. малка група художници бунтари се обединяват срещу силите на тази зла империя на изкуството... Чакайте малко, те не са били наистина зли, а просто с високо мнение. Казано иначе, някои художници не харесвали неокласическия интелектуален подход към изкуството. Първите бунтари били романтичните художници. Разбира се, аз самият съм необикновено романтичен. И така, Ръка, какво ще кажеш за малко романтична музика и изкуство? Хей, това звучи напрегнато! Чакай малко, това не изглежда романтично, изглежда ужасяващо! Добре, аз съм в картината на Жерико "Салът на Медуза" и ние сме оцелелите, останали след като капитанът на "Медуза" ни е изоставил. Все забравям: романтизмът не е за любовта, а за предизвикването на емоция, всякаква емоция, включително ужас, патос, вълнение и отвращение. Романтиците са се интересували от връзката на човека с природата и емоционалната му реакция към нейната опасност, красотата и мистерия. В картината "Странник над море от мъгла" немският художник Каспар Давид Фридрих пресъздава това чувство чрез самотен мъж стоящ и съзерцаващ пейзаж, забулен в мъгла. Като част от движението "реализъм" Жан-Франсоа Миле рисува картината "Сеячът" през 1850 г. Това са новините на "Реализъм и изкуство" с репортаж за селянин, видян да сее семена в нивата си, и продължава да сее. Когато го попитали защо сее, отговорът му бил: "Защото не плета". Хей, аз просто прочетох текста от аутокюто, сърдете се на автора. Роден като син на селяни, няма драматични събития от историята или въображаеми сцени за реалистите, не, благодаря! Само реалният живот е наистина видян и преживян от художника. Още по-отдаден на твърдия реализъм е Гюстав Курбе. Картината му "Погребението в Орнан" изобразява погребалната служба на неговия прачичо, като вместо да ползва професионални модели, Курбе всъщност рисува само хората, които наистина са били на службата. Романтиците щяха да подчертаят драматизма, докато Курбе омаловажава емоциите на опечалените. Курбе не бил срамежлив или скромен, той обявява, че "Погребението в Орнан" всъщност е погребението на Романтизма. Фотографията се появява през 30-те години на XIX век. Портретната живопис е осигурявала работа на много художници, но фотографията, макар и черно-бяла, осигурила по-бърз и по-евтин начин за запазване на образа. Вече можеш да получиш портрет за един миг. Единственото нещо, което художниците могат, а фотографията не може, е цветът. И импресионистите използват цвета в света на изкуството по невиждан дотогава начин. Клод Моне изобразява как цветът се влияе светлината, като рисува един и същ обект в различни часове на деня, например в тази серия от картини на катедралата в Руан. Импресионистите се опитват да постигнат мимолетните цветове в природата чрез рисуване на чист въздух, т.е. на открито, а не в студио. Те са използвали къси мазки с гъста боя и са поставяли живи, наситени цветове един до друг, позволявайки на окото да ги смеси. Отблизо мазките се виждат, но при отдръпване те започват да се смесват. В картината си "Люлката" Реноар пресъздава ефекта на разлятата светлина, която се процежда през дърветата. Мазките на четката са свободни, а очертанията на фигурите са груби и неясни. Отхвърлени от престижния Парижки салон, импресионистите създават своя собствена изложба през 1873 г. По това време се отваря и търговията с азиатските страни. Много художници са повлияни от композициите на японските гравюри Укийо-е (принт върху дървена плочка). "Голямата вълна край Канагава" на Хокусай изобразява в графичен стил силата на океана около остров Япония. Японският стил разкрива пред художниците нов начин на виждане на света и на композиране и стилизиране на предметите. Кое е следващото направление в изкуството? Ето една подсказка: правя импресия на какво? На пост! Аз съм пост-импресионист. Схвана ли? Пост? (игра на думи "пост" = "след") Научих това от едно от моите следдипломни обучения. Постимпресионистите взели идеите на импресионизма и ги адаптирали към собствения си стил. Пол Сезан искал да добави повече твърдост и структура на формите. В същото време той започва умишлено да разчупва формите, когато това е подходящо за композицията му, и пренебрегва правилата на линейната перспектива. Сезан работи педантично бавно, често отделя по 20 минути за една мазка. Докато завърши един натюрморт, често плодовете са изгнивали. а цветята увяхвали. Докато Сезан рисувал прекалено бавно, Ван Гог бил пълна противоположност. Картините му отразяват неспокойната му енергия – чрез енергичната работа с четката и ярките цветове. Най-известната му картина "Звездна нощ" е сътворена в болничната му стая в Сен Реми. Ван Гог продава една картина приживе, без да знае за признанието, което изкуството му ще получи след време. В края на XIX век светът на изкуството се разделя на множество движения. Призивът на Естетическото движение бил изкуство заради самото изкуство, т.е. изкуството трябва да се създава заради художествените му достойнства, а не заради предмета му. Джеймс Макнийл Уистлър именова картините си сякаш са музикални композиции, а този портрет на приятелката си той нарича "жена от класа"... о, извинете, нарича я "Симфония в бяло № 1". Стилът Арт Нуво показва влиянието на дизайна на азиатското изкуство и използва плавни линии, заимствани от природата. Тази сграда, наречена "Каса Батийо", на Антонио Гауди е съзнателен опит да се премахнат правите линии в архитектурата и да се заменят с по-естествени форми, сякаш сградата е дело на природата, а не на човека. Символизмът се опитва да използва визуалното изкуство като метафора за по-дълбоки значения, но тези символи били индивидуални. Едвард Мунк описва своята известна картината "Писъкът" така: "над синьо-черния фиорд и града бяха надвиснали кървави и огнени езици, приятелите ми продължиха, а аз останах назад, треперещ от тревога. Усетих големия писък в природата." Светът на изкуството през XIX век започва да разпознава специфични теми и стилове като немски, френски или унгарски. Промените се ускоряват, а изкуството се раздробява на много различни движения. С увеличаването на пътуванията по света и търговията, западните художници научават незападни начини на възприемане и глобални перспективи, и започват да изследват още по-радикални стилове в изкуството.