Барок и Рококо в изкуството

Аз съм Артуро Петори, но можеш да ме наричаш Арт. Това е курсът „Разходки в историята на изкуството“, с участието на мен и Ръката! А останалата част от мен? Нещо не е както трябва. Студено ми е и малко лепкаво. Чакай, оперират ли ме? Хей, не можете да ме оперирате с шапка на главата и по книга! Не ми казвайте, че трябва да четете книга, за да оперирате! Това е прекалено! Знаеш ли кое е по-добро от упойка? Просто да припаднеш. Добре, аз съм спокоен. Изглежда ще говорим за периодите на барока, рококо и неокласицизма. Реформацията на Мартин Лутер наистина раздвижила религиозната ситуация. В началото на 1600-та година католическата църква отговорила с контрареформацията, която задвижва бароковото движение и неговите артистични цели да направи католическата теология масово харесвана. Драма и движение са били някои от основните начини, които бароковите артисти са ползвали, за да заинтригуват наблюдателя. Например за разлика от „Давид“ на Микеланджело, скулпторът Джовани Бернини улавя действието, докато Давид се обръща назад да хвърли камъка. След като видиш всичките статуи на Давид започваш да се чудиш – майка му не го ли е научила да носи дрехи? В бароковата архитектура се използват и театрални ефекти, заменящи правите линии на Ренесанса с плавни криви, сложни куполи и орнаменти, като параклиса на Сан Карлино, чиито стени са проектирани да се преплитат навътре и навън, сякаш са от някакъв гъвкав материал вместо от твърд камък. Ето че стигаме до Караваджо и киароскуро, техниката да се рисуват много тъмни сенки, и... ей, няма тъмни сенки, ако е пълен мрак! Не ме е страх от тъмното, но наистина трябва да включим светлина бързо! Готово. Както казвах, киароскуро използва тъмни сенки и осветени части на интерес, за да създаде драма. Въпреки че не той е измислил киароскуро, Караваджо добавил нов вид реализъм, което църквата оценявала високо, освен в случаите, когато изобразявал светците като обикновени хора с боси крака и мръсни нокти. Караваджо бил труден характер, чиито темперамент често го вкарвал в кавги... „Какво каза? Аз ли съм труден характер!“ Бурният му начин на живот води до ранната му смърт на 37 години, но стилът му повлиял на художниците от цяла Европа. Епохата на барока бележи началото на пейзажа като приемлива тема. Преди била считана за много светска тема, но художници като Клод Лорен правят пейзажната живопис популярна и доходоносна. Французин, емигрирал в Рим, Лорен е бил педантичен художник. Картините му се основават на многобройни рисунки, направени на място, но той никога не показва суровата реалност, вместо това създава идеализиран образ на природата. Въпреки че Лорен често включвал фигури в картините, те винаги били второстепенни. Документирано е, че по време на продаването на картина, той казал: „Парите са за пейзажа, фигурите са безплатни.“ Петер Паул Рубенс бил рок звездата на бароковия период. Мъж с безгранична енергия, той говорел 6 езика и посещавал кралските дворове на Италия, Испания, Франция, Англия и Нидерландия на дипломатически мисии, често носейки произведения на изкуството за подарък. Хей, намали това! Не, той не е бил музикант. Рубенс е живял охолно и рисувал още по-охолно. Възпитан като католик, той се впуска в контрареформацията. Мъжете в картините му били мускулести, а жените – пищни и силни. Както виждаме на тази картина, дори толкова трогателна тема, като кралицата майка – Мария Медичи, търсеща помирение с малки си син – кралят на Франция, се превръща в енергично упражнение, подобно на извършването на един от подвизите на Херкулес. Измъкни ме от тук! Добре, кой не е чувал за Рембранд? Ръка, ти ли? Не го вярвам – отивай си в твоя ъгъл. Извинявай, върни се! Днес един от най-известните художници на света – Рембранд придобива международна известност още приживе, но не заради картините си, а заради с гравюрите си. За европейците от времето на Рембранд гравюрата е била начин да видят изображения от далечни места, интересни хора и артистични сцени. Това е била тяхната масова комуникация и е било толкова революционно за времето си, колкото създаването на Интернет за нашето време. И за отдих Рембранд скицирал. Точно така, около 1400 негови скици са оцелели. Той скицирал върху каквото имал под ръка: обратната страна на сметките, печатни страници и дори погребални съобщения. Сигурно е била скучна възпоменателна реч. Неговите картини също били търсени, но вероятно най-уникалното е броят на автопортретите му. Ребранд нарисувал между 40 и 50 маслени автопротрета, броят е в зависимост от това с кой експерт говориш, 32 гравюри и 7 рисунки. С времето неговите картини ставали все по-малко театрални и все по-интроспективни. Рембранд имал един фатален недостатък: не можел да контролира своите спестявания, също като политиците от Вашингтон. Накрая дълговете му станали толкова големи, че трябвало да обяви банкрут. Предполагам, че затова е бил барок. (игра на думи) Барок, но от английски той е broke - разорен! Започнала през 1700-та година, ерата на рококо е била изкуство на аристокрацията за аристокрацията. Това е бил краят на бароковата ера и то не с трясък, а с парти. Технически блестящ стил, но без дълбока мисъл или емоционална драма, рококо обрисува развлеченията на висшата класа. В „Люлката" на Фрагонар докато единият мъж дърпа въжето, люлеейки обекта на неговото внимание, младата жена флиртува и повдига полите си за нейния таен любовник, криещ се в храстите... ...еми не е философски сюжет. Стилът на рококо е знак за преминаване от Рим към Париж като новата столица на културата и модата в Европа, но ексцесиите на аристокрацията в периода на рококо скоро ще доведат до „Френската Революция“ – артистичен бунт, наречен неокласицизъм. Няма как да има две по-противопоставящи се едно на друго движения. Спрете вие двамата! Винаги се бият... Неокласиците гледат назад към класическата ера за тяхното вдъхновение. Неокласицизмът е роден по време на Просвещението – философия, която цени разума и научното знание, било е сериозно време за сериозни художници. В „Клетвата на Хорациите“ от Жак-Луи Давид, тримата братя слагат обществения дълг над личните си желания, когато се заклеват да се бият за Рим. За неокласическите художници не били допустими небрежни движения с четката. Завършената картина трябвало да бъде перфектно гладка. Слушаш ли? Ръка, внимаваш ли? Ясното рисуване и моделиране било от първостепенно значение и ако може да има някой в тога, още по-добре. Барокът, рококо и Неокласическият период включват важни събития, водещи до нашето модерно изкуство. Появил се първият лицензиран търговец на изкуство. Пазарът за изкуство се разширил, за да включи заможни търговци, държавни служители и масово производство на изкуство чрез печатане. Създадени били Кралската академия в Лондон и Салонът в Париж. Тези организации провеждали редовни изложби, които се превръщат в най-престижните художествени изложби в Европа. Неокласическата архитектура ни даде Пантеона в Париж, Триумфалната арка, Бъкингамския дворец, а в Америка – сградата на Капитолия и Мемориала на Джеферсън Светът на западното изкуство се разширява.