Ханива воин с кейко доспехи

(музика на пиано) Намираме се в Токийския национален музей и наблюдаваме фигура ханива на воин. Ханива са глинени предмети, често в цилиндрична форма, а в по-късен етап от развитието им са фигури и животни. Украсявали са гробниците в Япония между III в. и VI-VII в. Тези гробници могат да са огромни. Най-голямата е почти колкото пет футболни игрища. Повечето от тях са с форма на ключалка. В кръглата част е издигната могила и там се намира гробната камера. Тези релефни форми често са обградени от ровове и са били изчистени, като върховете били населявани единствено от ханива. "Населявали" е много добра дума, защото на върха на някои от най-големите гробници, очевидно предназначени за най-влиятелните хора по това време, е имало между 10 и 20 хиляди ханива. Понякога наредени във външен кръг, а понякога скупчени навътре към центъра. Често са били във формата на къща. Тази глина е печена на слаб огън и е неглазирана, което ѝ придава този характерен червеникав цвят. Под слаб огън се има предвид, че се нагрява на ниска температура, та не става въпрос за изключително сложна технология за втвърдяване на глината. Ако трябва да направиш между 10 и 20 хиляди такива фигури, когато някой почине, трябва да стане бързо. Вероятно, както и в много други култури, владетелите често уреждат приживе подробностите около погребението си или дори гробницата си, та много от тях може и да не са правени в последната минута. Но със сигурност това се прави само за владетели и елита. Еволюцията на ханива също е интересна. Най-простите и ранни форми са цилиндрични. Впоследствие се превръщат в къщичките, които споменахме, а после и в животни. А впоследствие и човешки фигури. Фигурите и животните са много разнообразни, което създава усещане за селско стопанство, земеделие, за добитък; има и пилета и патици и други видове птици, има и див глиган, виждаме и коне и войници. Виждаме и музиканти. Също и жени. Всъщност ето една прекрасна женска фигура, която докосва гърдите си с една ръка и подава чаша с другата, с красиво и луксозно облекло, с огърлица и гривна, а дрехата ѝ е едновременно нарисувана и гравирана, което ме подсеща да споделя, че много от тях били оцветени. Много от тях са и детайлни. Нека разгледаме една от най-детайлните ханива фигури, този голям воѝн. Детайлен е страхотно описание за дрехите им. Лицата и телата могат да бъдат доста опростени. Това ми подсказва, че облеклото репрезентира позицията им в живота, а именно това е било важното. Не е било важно кои са те като личности, а по-скоро ролята, която са имали, в задгробния живот на владетеля. Тази конкретна фигура изглежда сякаш чудесно се справя като пазител на гробницата. Въоръжен е с меч, а вероятно това са останките от лък, който е държал. Има колчан на гърба си и е изцяло облечен с японски вид броня, позната като кейко, бронирани плочи, които висят. Детайлите как е направена бронята са видими. Може да се види дори, че носи предпазител на китката, за да предпази лявата си ръка от тетивата на лъка, след като пусне стрелата, защото когато тетивата се отпусне и се върне рязко назад, може да нарани ръката. Прекрасното в този музей е, че има примерни брони. Може дори да се види как е изградена бронята. Плочите са свързани с метални нитове, които на фигурата са изобразени чрез малки глинени копчета Говорим за железни плочи, които или са закопчани с нитове, или в други случаи вероятно са завързани с кожа. Има огромно количество детайли. Ако погледнеш ножницата, на която виси мечът му, ще видиш, че е вързана с връв, която обвива кръста му от всяка страна, и дори можеш да видиш възела на дясното му бедро. Като говорим за връзки, можеш да погледнеш задната част на краката му и да видиш как е била закрепена бронята му. Много ми харесва как периферията, която се спуска от шлема, за да предпази лицето, го очертава и формира сянка, която създава рядко срещана у ханива дълбочина. Те обикновено са доста плоски и цилиндрични. Всъщност думата ханива означава глинен цилиндър и знаем, че най-ранните ханива са били обикновени цилиндри. Но дори и след като се превръщат в човешки фигури, формата до голяма степен си остава цилиндрична. Често ръцете, както и краката, са обикновени цилиндри. Въпреки това те са толкова изразителни. Впечатляващото обаче е тази комбинация от реализъм и абстракция. Говорихме за нивото на детайли в бронята, но от друга страна, когато погледнем телата на ханива, ръцете са прекалено къси, краката също са прекалено къси. Изобщо не са реалистични. Акцентът вместо това изглежда, че пада върху изразителността. На нас може би не ни изглеждат плашещи, но вероятно са изглеждали сериозни и страшни по време на периода Кофун, ерата на старите гробници, когато ханива са били правени в Япония. (музика на пиано)