If you're seeing this message, it means we're having trouble loading external resources on our website.

Ако си зад уеб филтър, моля, увери се, че домейните *. kastatic.org и *. kasandbox.org са разрешени.

Основно съдържание

Мона Лиза

От д-р Стивън Зукър и д-р Бет Харис

Навремето портрети са се рисували рядко

Живеем в култура, която е толкова наситена с образи, че може би е трудно да си представим време, когато само най-богатите хора са можели да си позволят да запечатат себе си на портрет. Богатите търговци от ренесансова Флоренция са можели да си поръчат портрет, но дори те вероятно са имали само един нарисуван портрет през живота си. Портретът е много повече от подобие, той говори за статута и позицията в обществото. В допълнение портретите обикновено са отнемали много време, за да се нарисуват, и обектът обичайно трябвало да седи с часове или дни, докато художникът улавя неговата прилика.
Снимка на тълпата пред картината на Леонардо да Винчи Портрет на Лиза Герардини (известна като Мона Лиза), ок. 1503-19 г., маслена боя върху тополов панел, 77 х 53 см (Лувър, Париж; снимка: -JvL-, CC BY 2.0)
Снимка на тълпата пред картината на Леонардо да Винчи Портрет на Лиза Герардини (известна като Мона Лиза), ок. 1503-19 г., маслена боя върху тополов панел, 77 х 53 см (Лувър, Париж; снимка: -JvL-, CC BY 2.0)

Най-известната картина в света

Мона Лиза първоначално е точно такъв тип портрет, но с течение на времето нейното значение се променило и тя се е превърнала в икона на Ренесанса — вероятно най-разпознаваемата картина в света. Мона Лиза вероятно е портрет на съпругата на флорентински търговец. По някаква причина обаче портретът никога не е бил предаден на неговия поръчител и Леонардо го взима със себе си, когато отива да работи за Франсоа I, краля на Франция.
Леонардо да Винчи, Портрет на Лиза Герардини (известна като Мона Лиза), ок. 1503-19 г., маслена боя върху тополов панел, 77 х 53 см (Лувър, Париж)
Леонардо да Винчи, Портрет на Лиза Герардини (известна като Мона Лиза), ок. 1503-19 г., маслена боя върху тополов панел, 77 х 53 см (Лувър, Париж)
Загадъчната усмивка на Мона Лиза е вдъхновила много писатели, певци и художници. Ето един пасаж за Мона Лиза, написан от писателя на Викторианската епоха (19. век) Уолтър Патер:
"Ние всички познаваме лицето и ръцете на фигурата, поставена в нейния мраморен стол, в този кръг от фантастични скали, като в някаква бледа светлина под морето. Може би от всички древни картини времето я е повредило най-малко. Присъствието, което по този начин се издига толкова странно до водите, изразява това, което хората желаят от хиляди години. В лицето ѝ е събран целият свят и клепачите са малко уморени. Това е красота, изградена от вътрешността на плътта, от натрупване, клетка по клетка, на странни мисли, фантастични блянове и изискани страсти. Поставете я за момент до една от тези бели гръцки богини, или красиви жени от древността, и вижте как те биха се безпокоили от тази красота, в която се е вселила душата с всичките нейни болести!"
Ляво: Портретът на Батиста Сфорца от Пиеро дела Франческа, ок. 1465-66 г., темпера върху панел (Галерия Уфици, Флоренция); дясно: Портретът на Лиза Герардини (известна като Мона Лиза) от Леонардо да Винчи, ок. 1503-19 г., маслена боя върху тополов панел, 77 х 53 см (Лувър, Париж)
Ляво: Пиеро дела Франческа, Портрет на Батиста Сфорца, ок. 1465-66 г., темпера върху панел (Галерия Уфици, Флоренция); дясно: Леонардо да Винчи, Портрет на Лиза Герардини (известна като Мона Лиза), ок. 1503-19 г., маслена боя върху тополов панел, 77 х 53 см (Лувър, Париж)
Портрет на Батиста Сфорца от Пиеро дела Франческа е типичен за портретите по време на ранния Ренесанс (преди Леонардо); фигурите често са рисувани в строг профил и само до бюста. Често фигурата била поставяна пред пейзаж "от птичи поглед".

Нова формула

В портрета на Леонардо лицето е почти фронтално, раменете са обърнати три четвърти към зрителя и ръцете са включени в изображението.
Леонардо използва неговото характерно Сфумато — леко замъгляване, за да омекоти очертанията и да създаде атмосферен ефект около фигурата. Когато фигурата е в профил, нямаме реално чувство коя е тя, и няма чувство на ангажираност. С лицето обърнато към нас обаче, получаваме чувство за характера на модела.
Ханс Мемлинг, Портрет на млад мъж в молитва, ок. 1485–94 г., маслени бои върху панел от дъб (Музей Thyssen-Bornemisza, Мадрид)
Ханс Мемлинг, Портрет на млад мъж в молитва, ок. 1485-1494 г., маслена боя върху панел от дъб (Музей Thyssen-Bornemisza, Мадрид)
Художници от Северния Ренесанс, като Ханс Мемлинг (вижте Портрет на млад мъж в молитва), вече били създавали портрети на фигури в позиции, подобни на Мона Лиза. Мемлинг дори ги поставя в правдоподобни пространства. Леонардо комбинира тези северни иновации с тълкуването на италианската живопис за три измерения на тялото и перспективното отношение към околното пространство.
Ляво: Неизвестен автор, Мона Лиза, ок. 1503-05 г., маслена боя върху панел (Музей Прадо, Мадрид); дясно: Леонардо да Винчи, Портрет на Лиза Герардини (известна като Мона Лиза), ок. 1503-19 г., маслена боя върху тополов панел, 77 х 53 см (Лувър, Париж)
Ляво: Неизвестен автор, Мона Лиза, ок. 1503-05 г., маслена боя върху панел (Музей Прадо, Мадрид); дясно: Леонардо да Винчи, Портрет на Лиза Герардини (известна като Мона Лиза), ок. 1503-19 г., маслена боя върху тополов панел, 77 х 53 см (Лувър, Париж)

Едно скорошно откритие

Важно копие на Мона Лиза бе намерено наскоро в колекцията на Прадо в Мадрид. Фонът е бил пребоядисан, но след почистването на картината научният анализ показва, че копието вероятно е било нарисувано от друг художник, който е седял до Леонардо и копирал неговата работа, щрих след щрих. Копието ни дава представа как Мона Лиза би могла да изглежда, ако се премахнат слоевете от жълтеникав лак.

Допълнителни материали
Прочетете глава от Историята на изкуството, която обсъжда Леонардо да Винчи — "Изкуството в суверенните държави на италианското Възраждане, ок. 1400-1600 г." (на английски език)
Тереза Флениган, "Усмивката на Мона Лиза: Интерпретиране на емоцията в женските портрети от Ренесанса," Изследвания в иконографията, том 40 (2019), стр. 183–230, на английски език

Есе от д-р Бет Харис и д-р Стивън Зукър

Искаш ли да се присъединиш към разговора?

Все още няма публикации.
Разбираш ли английски? Натисни тук, за да видиш още дискусии в английския сайт на Кан Академия.