If you're seeing this message, it means we're having trouble loading external resources on our website.

Ако си зад уеб филтър, моля, увери се, че домейните *. kastatic.org и *. kasandbox.org са разрешени.

Основно съдържание

Мона Лиза

Научи за историята и за основните елементи на "Мона Лиза", една от най-известните картини в света. Създадено от Бет Харис и Стивън Зукър.

Искаш ли да се присъединиш към разговора?

Все още няма публикации.
Разбираш ли английски? Натисни тук, за да видиш още дискусии в английския сайт на Кан Академия.

Видео транскрипция

Намираме се в една от най-пренаселените зали в Лувъра, но по хубав повод. Това е залата с Мона Лиза от Леонардо да Винчи. Без съмнение, това е най-известната картина в света. Разбира се, усмивката е това, което я прави толкова известна в наши дни, и със сигурност е усмивка, която не дава ясна представа какво чувство се крие зад нея. Тя е двусмислена. И мисля, че това позволява на хората да я възприемат така, както предпочитат. Зигмунд Фройд например вижда комбинация от майчински поглед, но и флиртуващ поглед, и мисля, че и аз виждам и двата аспекта тук. Това е портрет на съпругата на флорентински търговец и докато гледаме към морето от хора, които си правят селфита пред Мона Лиза, си припомняме, че само хора от елита са можели да имат рисуван портрет през Ренесанса. Това било скъпо начинание и разбира се, човек е трябвало да ходи и позира на художника много пъти, за да може той да постигне добре приликата. И понеже били скъпи, портретите били достъпни само за крале, кралици и благородници. Но през Ренесанса класата на търговците процъфтява и фактът, че богат търговец би наел Леонардо да нарисува портрет на жена му, ни напомня за разцвета на търговците, банкерите и др. по време на Ренесанса. Особено в град Флоренция, който бил икономически център по време на Ренесанса, а знаем това, тъй като поръчителят на тази картина бил търговец на платове. В тази картина има доста иновативни елементи, но един от най-важните е, че е половин дължина. Принципно портретите били само бюст, тоест от гърдите нагоре. Това била невероятно въздействаща нова формула на портрета. Ако мислите за стандартната форма на портрет преди това – тя била с фигура в профил и от гърдите нагоре. Това е много статична поза, много официална и скована, но когато Леонардо обръща глава напред, поставя раменете на три четвърти обърнати към нас и включва ръцете, изведнъж имаме образ на фигура, която е много по-естествена, човек, с когото можеш да си представиш, че разговаряш. Портрети, които включвали фон, а също така включвали и ръцете, съществували в Северния Ренесанс. Но това била нова формула за Италия и щяла да окаже огромно влияние на художници като Рафаел и други от епохата. Друг много въздействащ аспект на тази картина е една техника, която Леонардо използва и е позната като "сфумато". Това означава "дим" и се отнася до леко замъгленото качество на рисунъка, което Леонардо въвежда. За да премахне често острия рисунък, който бил в ранните ренесансови картини и при който всеки обект изглежда твърде изолиран. Това атмосферно качество на рисунъка създава усещане за единство в картината. И прави фигурата да изглежда почти като изникнала от мрака. Виждаме, че тя е седнала на стол на ниско, портретът е на открито. И виждаме от двете ѝ страни нещо, което изглежда като основата на две колони. Не знаем дали картината е била изрязана и първоначално е имало цели колони от двете ѝ страни, но знаем, че ранни копия на тази картина показват тези колони от двете страни на фигурата. Има много неща около картината, които не можем напълно да разберем. Тя е била поръчана и все пак Леонардо я е задържал, никога не я е предал на поръчителя. И по-късно през живота си, когато се мести във Франция, взима картината със себе си, поради което сега тя е в Лувъра. Въпросът, който мисля, че трябва да обсъдим, е: Защо това е най-известният образ в света? Напомня ми за друг много известен образ на жена, също много двусмислен и мистериозен – жената с перлената обеца от Йоханес Вермеер, рисуван повече от век по-късно. Може би в нашата култура има някакво привличане към изображения на мистериозни жени. Мисля, че това вероятно е важен момент, но също така славата ѝ нараства сама. През 1911 г. картината е открадната и е имало новини по целия свят. Това увеличило славата ѝ и я превърнало в тема на много други творби от различни художници като Марсел Дюшан или Анди Уорхол. Това повдига важен въпрос, имаме картина, която била направена за частен дом, за да краси домашен интериор, да запечата образа на нечия съпруга или за да отпразнува конкретен повод, може би раждането на дете или сдобиването с нов дом. Но ето я вместо това тук, в огромна галерия със стотици хора. Картина, която съществува в милиони копия по света. Това е толкова неочаквана съдба за нещо, което Леонардо сигурно е смятал за сравнително незначителна поръчка.