Джейкъб Лорънс, Поредица за миграцията (разширена версия)

(раздвижена музика на пиано) Разглеждаме колекцията "Филипс" във Вашингтон, окръг Колумбия, и гледаме серия от малки картини от Джейкъб Лорънс. Това всъщност е поредица от картини. Има 60 такива. Половината са тук, в колекцията "Филипс". Другата половина са в "Музея за модерно изкуство" (МоМА). Всъщност в МоМА са четните номера, а в колекция "Филипс" са нечетните. Художникът се съгласил с тази уговорка, защото картините били толкова търсени. Бил млад, когато ги нарисувал, а това е забележително постижение за съвсем млад художник. А те документират едно от най-важните исторически събития в американската история – миграцията на афроамериканци от аграрния Юг към индустриалния Север в края на XIX в. и особено в първата половина на XX в. Била предизвикана не само от крайния расизъм и законите "Джим Кроу" на Юг, но също и от недостига на работна ръка на Север, от това че индустриални компании на Севера имали работни места за заемане. Пресметнато е, че 6 милиона човека са се преместили през тези вълни на миграция и семейството на Лорънс били сред тях. Хората се премествали в Ню Йорк, точно като семейството на Лорънс, но също и в Чикаго, Сейнт Луис, Питсбърг, във всички тези индустриални центрове. Трябва да си представиш, че животът в Американския юг бил наистина лош, щом хората събират и взимат всичките си вещи и преместват семействата си. Сигурно е имало и надежда за доста по-добър живот на Север и – поне така мисля– в много случаи е било така, но е имало и значителни трудности. Както и расизъм на Север. И чудесното на тази поредица е, че Лорънс обхваща сложността на това, което се е случило с живота на хората, когато се местели. Той прави това не само чрез великолепното използване на цветовете и силно опростена композиция, използвайки темперни бои на дърво, но и чрез озаглавяването на творбите, което е почти като стихотворение, преплитащо се с образите. Гледайки към картините, виждаме геометрични форми, виждаме равни, цветни повърхности, а има и нещо сдържано и в думите, и в образите, което е голяма част от силата им. Той е бил доста внимателен, докато ги създава. Направил е огромно проучване в центъра Шомбург, в Харлем. Цялата тази поредица всъщност е за движението, за промяната. И в първият, и в последният панел има гари и движение на хора. Тъй като са създадени като поредица, нека да отделим време и да разгледаме всичките 60, да видим панелите и връзката със заглавията им, които са така важни. През Първата световна война имало огромна миграция към Севера от негрите от Юга. Войната причинила голям недостиг на работна ръка в индустрията на Севера, както и гражданите на чужди държави се връщали вкъщи. Във всеки град негрите напускали със стотици, за да идат на Север и да навлязат в индустрията на Севера. Негрите били най-големият източник на работна ръка, след като всички други били изчерпани. На негрите бил даден безплатен достъп до железопътните линии, който бил платен от индустрията на Севера. Било договорено, че хората които били довеждани на Север по тези железници, щели да заплатят пътя си, след като получели работа. Влаковете били постоянно препълнени с мигранти. Негърът, който бил едно със земята за много години, сега отивал да живее нов живот в градските центрове. Те не винаги напускали, защото им била обещана работа на Север. Много от тях напускали заради условията на Юг – едно от тях били огромните наводнения, които унищожили реколтата, и така те не били способни да изкарват прехраната си там, където били. Друг голям унищожител на реколтата бил памуковият хоботник. Те били много бедни. На много места заради войната цените на храните се удвоили. Железопътните гари понякога били толкова препълнени със заминаващи хора, че била викана специална охрана, за да опазва реда. Понеже Югът загубил толкова много от работната си ръка, реколтата била оставена да изсъхне и да изгние. Сред социалните условия, които отчасти били причина за миграцията, била и несправедливостта спрямо негрите в съдилищата. Друга причина била линчуването. Било установено, че там, където е имало линч, хората, които първоначално не искали особено да напуснат, заминавали веднага след него. Въпреки че негрите били свикнали с линчовете, те намирали за подходящ момент за заминаване този, когато се случело нещо подобно. Миграцията била подтикната и от отношението към фермерите-наематели от плантатора. Миграцията се засилвала. Винаги е имало дискриминация. В много от общностите негърската преса била четена непрекъснато заради отношението ѝ и поощряването на преместването. Семейства пристигали на гарата много рано, за да не изпуснат влака си към Севера. Друга от социалните причини за заминаването на мигрантите била, че понякога не се чувствали в безопасност или с други думи – било опасно да те срещнат вечер по улиците . Били арестувани за най-незначителната провокация. И миграцията се разпространила. Детският труд и липсата на образование били други причини хората да искат да напуснат домовете си. Не след дълго някои общности почти опустели. И хората из целия Юг започнали да обсъждат това огромно движение. Много мъже оставяли семействата си, докато можели да ги доведат на Север. Трудовият агент, изпратен в Юга от индустрията на Севера, бил добре позната личност в негърските окръзи. Трудовият агент също наемал работници да потушават стачките, които се случвали на Север. Във всеки дом, където хората не били отишли на Север, се събирали и се опитвали да решат, дали трябва да го направят, или не. След като пристигнели на Север, негрите имали по-добри жилищни условия. Гарите на Юга били претъпкани с хора, тръгващи към Севера. Хора все още не дошли на Север, получавали писма от роднините си, които им разказвали за по-добрите условия там. Негърската преса също била фактор в подтикването на хората да напуснат Юга. Огромен брой хора напускали Юга и огромен брой хора пристигали на Север. Множество пристигали в Чикаго – изходната точка за Запада. Множество от негрите, които били докарани на Север, работели в една от главните индустрии – стоманената. Много работели и по железниците. Багаж задръствал пероните по гарите. Пристигали огромен брой мигранти. Югът, който имал интерес да поддържа труда евтин, доста възпрепятствал агентите, набиращи работна сила от Юга за фирмите на Севера. В много случаи те били вкарвани в затвора и били принудени да действат инкогнито. Възпрепятствали доста и мигрантите, напускащи Юга. Често отивали до гарите и правели масови арести на негрите, което водело до това те да изпуснат влаковете си. В няколко южни области двете страни се срещали и опитвали да създадат по-добри условия за негрите, за да останат на Юг. Но условията за живот били по-добри на Север. Те пристигали в Питсбърг – един от големите северни индустриални центрове с огромна численост. Предприятията опитали да ги заселят в работническите си общежития, които често били нездравословни за живот. Трудовите лагери били многобройни. Макар да намирали по-добри условия на Север, често жилищните условия за мигрантите били много лоши. Били принудени да живеят в претъпкани и порутени жилища под наем. Настаняването било много тежък проблем за негрите. Сблъсквали се с дискриминация на Север, въпреки че била доста различна от това, което познавали от Юга. Да се спрем за момент и да погледнем тази картина. Една от любимите ми е, защото наистина осезаемо се усеща ефектът на расизма и дискриминацията. Има я тази златна бариера и въжето, които разделят хората вдясно от тези вляво, в изчистено поле, което е преобърнато и така сме лишени от линейна перспектива. Показва ни се изглед от перспективата на птичи поглед. Сивият заден план е напълно еднороден. Фигурите са като силуети в тези тъмни цветове. Има осезаемо усещане за изолация между фигурите. Фигурите вляво –"белите" – са действително отделени. Фигурата най-горе вляво е обърнала гръб на хората от другата страна на бариерата. Той ми изглежда по-скоро високомерен заради начина, по който се оглежда. А мъжът под него се е вкопчил във вестника, игнорирайки сцената, която се разиграва пред него, и изглежда е напълно вглъбен в собствените си мисли, но и нещо повече – заради размера на ръцете му изглежда сякаш е сграбчил този вестник, пренебрежително отказвайки да забележи някой друг в обкръжението си. Има истинска сдържаност във всичко тук, по отношение на формите и линиите, и в същото време има толкова много експресивност. Тъй като Лорънс прави фигурата по-горе вляво толкова малка, долавяме точно усещане за дистанцията и изолацията ѝ. Обърни внимание на начина, по който художникът води погледа ни от горе до долу. Погледът ни се снижава сякаш с нарастваща сила и той ни води, почти като флипер, напред-назад, криволичейки, следвайки линията на бариерата, но и прескачайки между фигурите от двете ѝ страни. И ако следваме бариерата надолу по цялото разстояние, по-долу вдясно виждаме колко много може да се разбере за тази фигура, от такава пестеливост във формата ѝ. Разбира се, че това е фигура на жена и че тя е по-възрастна. Лорънс е нарисувал главата ѝ по-ниско от раменете, за да изглежда приведена над масата, докато яде от храната си. А шапката, която носи, я прикрива така изцяло, че главата ѝ изглежда сякаш се подава от камбана. Любопитно е, че белите фигури са единствените хора, чиито черти на лицето са изобразени. На афроамериканците е дадена форма и индивидуалност чрез очертанията на телата им. Усещам много повече симпатия към фигурите вдясно – афроамериканските. Онези фигури вляво действително изглеждат далечни и почти заплашителни. Нека се върнем към поредицата. Расовите сблъсъци били многобройни навсякъде из Севера заради антагонизма между негрите и белите работници. Много от тези сблъсъци се случвали, защото негрите били използвани да потушават стачките в много от предприятията на Севера. В много северни градове, където негрите били натъпкани в собствените си жилищни квартали, те опитвали да се разпръснат. Това довело до много от расовите сблъсъци и бомбардирането на домове на негри. Един от най-масовите сблъсъци се случил в Източен Сейнт Луис. Негрите, които били на Север от вече доста време, посрещнали събратята си с отвращение и дистанцираност. Една от основните форми на социална и развлекателна дейност, на която мигрантите се отдавали, се случвала в църквата. Негрите, изведнъж изведени от откритите пространства и натъпкани в градския живот, често се заразявали с туберкулоза. Затова смъртността била висока. Сред последните групи, напуснали Юга, били негрите с професия, които били принудени да последват клиентелата си, за да се изхранват. Работещите жени били също една от последните групи, напуснали Юга. На Север негрите имали по-добри образователни възможности. На Север негрите имали свободата да гласуват. И мигрантите продължавали да прииждат. Впечатляващото е, че Лорънс представя визуален речник, който е добре запознат с модернизма, за тема, която в САЩ действително е изражение на съвременното положение, на съвременната миграция, на индустриализацията, на истински прелом. Под речник на модернизма имаш предвид гладкостта на формите, опростяването, което виждаме тук. Обикновено смятаме, че модернизмът няма нужда от конкретна тема с наратив. Но ето тук темата е красиво преплетена с тези изчистени образи. (раздвижена музика на пиано)