Примитивизмът и модерното изкуство

Примитивизмът е художествен стил, който си служи основно с възхваляването и имитирането на културни продукти и практики, възприемани като примитивни (или принадлежащи към по-ранен етап от предполагаема единна скала на човешкото развитие). Това определение съдържа базово противоречие. Примитивното се възхвалява и дори се възприема като образец, но в същото време на него се гледа като на по-низша същност, понеже не е напълно развито. Този парадокс прави примитивизма концепция, която е сложна и интелектуално, и морално.

Два феномена прокарали примитивизма в модерния период. Първият е свързан с периода на Великите георграфски открития от 15. до 17. век. Европейците се сблъскали челно с внушителен брой непознати дотогава за тях култури от Азия, Африка, Океания и Америките. Като резултат от военното и технологичното преимущество на Запада, новите социални и икономически взаимоотношения, установени с тези култури, често били експлоататорски – включващи кражби на суровини, поробване и колониално управление.

Езикът на тялото в Откриването на Америка на Луиджи Персико илюстрира това взаимодействие. Европейският мъж „откривател“ стои в доминантна поза, облечен в метална броня в ренесансов стил, и държи сфера. Тази сфера символизира едновременно земното кълбо, което мъжът е покорил, и „просвещението“, което той носи на местните хора. В същото време почти голата местна жена стои превита край него – подчинена.

Вторият феномен, който подбудил интереса към примитивизма, билa тревожността, причинена от стремглавите социални, икономически и политически промени, съпътстващи научната и индустриалната революция от 17., 18. и 19. век.

Хилядолетните културни модели, които били основани на религията и земеделието, се преобърнали в рамките на няколкостотин години. Науката постепенно измествала религията, машините измествали човешкия труд или създавали по-нископлатени работни места за неквалифициран труд. Все повече хора живеели в градове, вместо в села, и работели във фабрики, вместо във ферми. Примитивизмът бил като противоотрова на модерността. Бил носталгия по едно предполагаемо природно състояние от далечното минало, когато човечеството живеело по-инстинктивно и в хармония с природния и с духовния свят.

Една от определящите концепции на примитивизма била тази за „благородния дивак“. Това е оксиморон, който често се приписва на френския философ от 18. век Жан-Жак Русо, въпреки че той никога не го е използвал. Превърнал се в разпознаваем стереотип, в наши дни благородният дивак е архетипен персонаж в литературата и изкуствата. Той е необразован, не е технологично и културно рафиниран, но живее спрямо универсалните природни закони и поради това в същността си е морален и добър. Много популярни книги и филми илюстрират концепцията за благородния дивак, включително Тарзан, Боговете сигурно са полудели, Танцуващият с вълци и Аватар.

Например в Аватар местните синокожи На'ви са по-изостанали технологично от хората, които идват в техния подобен на Рай свят, за да черпят от ресурсите им. На'ви обаче са морално по-висши и по-близо до природата. Въпреки че са бегло базирани на коренните американци, важно е да помним, че примитивистката концепция за благородния дивак е митологична, а не документална.

Френският творец от края на 19. век Пол Гоген създал някои от най-устойчивите и въздействащи образи на благородния дивак. След като порицал поквареността на „пречистена“ Европа, Гоген напуснал Франция през 1891 г. и отплавал към южния тихоокеански остров Таити, където

Въпреки че някои аспекти на таитянския живот, които Гоген изобразил, се базират донякъде на реалността, картините му комбинират множество културни традиции – южноазиатски, египетски, океански. Те са внимателно подбрани така, че да подсилят вече съществуващи европейски стереотипи за тропическия рай, богат на цветни растения, сочни плодове и чудновати суеверия.

Раят на Гоген е населен предимно с млади полуголи жени, които извикват фантазии за сексуална освободеност и подклаждат дългогодишната европейска конвенция, асоциираща жените с природата. Моделът за Семето на Ареоите е 13-годишна таитянка, която забременяла от Гоген. Според мнозина днес експлоататорското отношение на Гоген към таитяните засенчва възхитата, която той уж изразявал към тях. Засенчва дори творческото му наследство.

Примитивизмът на Гоген се простира и до стила, и до темите на картините му. Той не искал да представи примитивното от втора ръка. Стремил се да го живее и въплъти. Забележете сковаността на позата на момичето, свеждането на анатомията ѝ до основни геометрични форми и почти пълната липса на киароскуро или падащи сенки.

Много модерни творци се възхищавали на „примитивните“ теми и същевременно култивирали стил, който самите те виждали като примитивен. Прототипи на този стил се срещат в детското и народното творчество, в предренесансовото и в незападното изкуство. Gaucherie — несръчността – се считала от модернистите за белег на честност и поривност, които предпочели пред повърхностната сръчност на академичното изкуство.

Mодерните творци смятали, че натуралистичният стил, преподаван в академиите, бил подходящ само за представяне на външния вид на материалните обекти. В търсене на алтернативи на натурализма, те видели в примитивното изкуство и народното творчество естествения начин да се рисува – от една страна, достъпен без обучение, а от друга, откликващ на богатството на субективния човешкия живот – на концепциите, емоциите и духовното, – вместо просто да регистрира какво възприемат очите.

Подобни стилистични качества виждаме в Изгладнелият лъв напада антилопата на Анри Русо, френски митнически инспектор, превърнал се в художник. Русо прекарал по-голямата част от живота си в Париж. Опитът му с първобитната тропическа среда бил ограничен до посещения на зоопарка и ботаническата градина. Но самоизграденият му наивистичен стил на рисуване му донесъл значителни почести като модерен примитивист.

През 1907 г. се случил известният междкултурен сблъсък на Пикасо и африканските маски, изложени в Етнографския музей „Трокадеро“ в Париж. Скоро след това Пикасо преосмислил амбициозната картина на проститутки, над която работел, и направил лицата на двете фигури най-вдясно като маски. Фокусът му върху африканското изкуство през следващите 2 години допринесъл за изобретяването на кубизма.

В крайна сметка, кубизмът добил много по-различен вид от африканското изкуство, но заемките на Пикасо събудили опасения относно културното присвояване, които са специфични за примитивизма. Почти невъзможно е да се избегне консумирането или използването на елементи от чужди култури. Сините дънки, хартията и пицата били изобретени от конкретни култури и в даден момент били типични само за тях. Културното присвояване се превръща в обвинение само когато представител на доминираща култура получава пари или културен капитал, като присвоява артефакти на недоминантна култура. Ясен пример за това е огромният комерсиален успех на белите музиканти, които свирели произхождащия от блуса рокендрол, докато техните тъмнокожи блус предшественици живеели в бедност.

Трудно е да се определи точно каква част от успеха на Пикасо е поради заемките му от чужди култури. Със сигурност обаче огромната слава и колосалните цени на творбите му на аукциони са в ярък контраст с често пълната анонимност на създателите на маските от Африка, които вдъхновили творческите му иновации.

Немските експресионисти също почерпили вдъхновение от африканското изкуство. Подобно на Гоген, те били мотивирани от антипатията си към индустриализацията и социалните и икономическите промени, до които довела тя. Особено към сформиралата се средна класа, която за тях била суетна, повърхностна и експлоататорски настроена.

Те открили противоотрова на модерността в оттеглянето в предмодерната връзка с природата, както се вижда при Ерих Хекел и картината му на две жени, които се къпят сред планински пейзаж. Голотата на жените е парадоксална смес от еротика и невинност. Тя комбинира човешката чистота от Едем, когато тялото не било приемано за греховно, с предполагаемата сексуална освободеност на примитивните хора, отказана на членовете на модерното буржоазно общество.

Целенасочената gaucherie (несръчност), друг аспект на примитивисткото, в стила на Хекел била подсилена от материалите, с които била създадена картината. Ксилографията е старомодна техника за печат, която била върната в употреба от немските експресионисти. Отчасти това било свързано с използването на естествени материали и грубата простота на изображенията, които се получавали. Тя била отличима от по-модерните и високотехнологични процеси на отпечатване като офорт, литография и фотография.

Не е случайност, че примитивисткото изкуство било създадено и консумирано от западните нации, които същевременно налагали колониално управление. Те окупирали и грабели работна ръка и ресурси от голяма част от Африка, Азия и Америките.

Европейците били удивени от тези култури и това намерило отражение в организирането на десетки „колониални“ изложби в края на 19. и началото на 20. век. Те често включвали прояви, прилични на човешки зоопаркове, при които „екземпляри“ от даден етнос разигравали свои културни практики пред погледите на любопитни зрители. Във фона на този плакат от „Колониална изложба“ през 1906 г. в Париж виждаме пагода, северноафриканска джамия и камбоджански храм, с които се демонстрира широкият обхват на колониалните владения на Франция по това време. Предният план е диорама на ежедневен момент от живота в африканско село, допълнен от колиби от кал и слама, щрауси и полугола жена с дете на гръб, която мели зърно на фона на палмови дървета.

Натуралистичният стил и изобразяването на труда в плаката се различават значително от тези в творбите, които изучавахме досега. Въпреки това той съдържа част от същите примитивистки качества, възхвалявани от модерните творци. Тези характеристики са подбрани така, че да демонстират колко по-напреднала е европейската култура. Колибите от кал са в рязък контраст с огромните, модерни архитектурни образци от желязо на парижкия „Гран Пале“, на чиято територия се провела колониалната изложба. Заниманието на жената да мели зърно без съмнение било избрано, за да покаже способността на хората от племето ѝ да извършват тежък физически труд. Ръчното мелене, от друга страна, било от първите форми на труд, заменени при индустриализацията на Запад от мелници, задвижвани от вятър и вода.

Следователно плакатът показва колко е било примитивно нивото на развитие на технологиите в културата на тази жена. Контрастът на нейната голота с префинените облекла на съвременните парижанки обещавал на посетителите на изложбата, част от периода Бел епок (бел. пр. – Бел епок, от френски, буквално означава „красивата епоха“, период от края на Френско-пруската война до началото на Първата световна война, през който властвали спокойствие и красота, културен и творчески напредък, нови технологии и научни открития, мир и просперитет), гъделичкащо вълнение.

Тези характеристики понякога биват изтъквани като позитивни – като противоотрова на тегоби на модернизма като претъпканите градове, шеметно развиващите се технологии, емоционалната и сексуална репресия и загубата на духовността и връзката с природата. Въпреки това стереотипите на примитивизма остават проблематични. Да окачествим други култури като примитивни, означава да допуснем, че те имат нужда от външна помощ и напътствие. Тази нагласа оправдава колониалните практики на Запада. Примитивизмът е особена смесица от възхита и омаловажаване, признание и експлоатация, възхвала и потискане. Този парадокс е ядрото на концепцията му и е явен до ден днешен още от изобретяването на фразата „благороден дивак“.

Разгледай изложбата “Primitivism” in 20th Century Art: Affinity of the Tribal and the Modern от 1984-45 на МоМА.