Ласло Мохоли-Наги, Фотограма

Когато гледаш абстрактната на унгарския художник Ласло Мохоли-Наги (снимка, направена без фотоапарат), се замисляш какво точно гледаш. От пръв поглед можеш да различиш очертанията на протегната ръка, която е отпечатана с помощта на светлината върху повърхност на чувствителна хартията. Върху ръката са наложени поредица от диагонални линии, които варират по тон от почти бяло през тъмно сиво до почти черно. Над тези абстрактни линии е очертан контур на нещо, което изглежда като четка за рисуване, изпълнена с безплътни пръсти, разположена така, сякаш подсказва, че някога е държана в ръката, видима отдолу.

Фотограмата е крайният резултат от сложна процедура в тъмната стая. Тя представя поредица от сенки, наслоени една върху друга, което подсказва, че фотограмата не е направена в един единствен момент, а в няколко последователни моменти. Разглеждана като цяло композицията е едновременно абстрактна и реалистична, богато тонирана и строго черно-бяла, тя е тъмнина и светлина, подсказва използване на фотографиска техника, но е и откъсната от . Това не е снимка, каквато обикновено се създава с фотоапарат. Вместо това тя принуждава зрителя да се запита какво е фотографията и какъв вид визия произвежда тази „нова“ форма на фотография.

За Мохоли-Наги фотограмата е пример за нов експериментален и по същество модерен подход към фотографията, който той нарича и който поставя технологичното средство на фотографията наравно с абстрактната живопис.

Датата на фотограмата и абстрахирането и от наблюдаваната реалност я поставят в по-широкия контекст на и фотография, но съпротивата ѝ срещу ясно дефинираните категории на живописта или фотографията показва амбивалентната природа на тази безкамерна форма на фотография. Фотограмите на Мохоли-Наги от този период отразяват заниманието му с припокриващите се, често пресичащи се, геометрични форми с различна прозрачност, срещани в по-ранните му картини.

Експериментите на Мохоли-Наги с фотограмите без камера обединяват интересите му към технологиите, материалите (взети от конструктивистката

фактура

и акцента върху материалите на Баухаус), новите начини на виждане и вярата му, че изкуството може да доведе до положителна промяна в света.

Подобно на други авангардни художници, които се занимават с фотография през междувоенния период (Кристиан Шад, Ман Рей, Ел Лисицки, Алис Лекс-Нерлингер и Роза Роланда), Мохоли-Наги не е професионален фотограф с утвърдена професионална или студийна практика. Вместо това, подобно на своите колеги (свързани с Дада, сюрреализма, конструктивизма и Баухаус), той е художник, който се опитва да се освободи от ограниченията на традиционната стативна живопис.

Какво предлага фотографията, което живописта и скулптурата не предлагат? За Мохоли-Наги фотографията, особено нейната безкамерна форма, представлява нов начин за виждане и възприемане на света и средство за разширяване на сетивното възприятие чрез привеждането му в съответствие с модерния свят – светът на индустрията, технологиите, новите материали и разрастващите се средства за масова информация, които бомбардират хората с изображения на страниците на списания и илюстровани вестници, както никога досега. Мохоли-Наги вярва, че като ти показват нов начин на гледане на света, фотограмите могат да помогнат за разширяване на визуалната ти грамотност и да те направят по-критичен потребител на визуалната култура.

Макар че в литературата за фотограмите през 20-те години на 20-и век често се говори за „изобретение“, като се разказват драматични истории за произхода им от самозабравили се авангардни художници, практиката на поставяне на различни предмети върху листове (светлочувствителна) хартия е толкова стара, колкото и самата фотография. Всъщност тя е по-стара. Експериментите за създаване на изображения без камера датират от края на 18-и век и са описани от Томас Уеджууд и Хъмфри Дейви през 1802 г., няколко десетилетия преди обявяването на изобретяването на фотографията:

Основният процес на създаване на фотограма, който по-късно е възприет от Уилям Хенри Фокс Талбот, Анна Аткинс и безброй други, остава до голяма степен непроменен през 19-и и през 20-и век. Поддържана през десетилетията от любители и учени под формата на и на ръце, фотограмата придобива нов живот и нови теми през 20-те години на 20-и век.

В момент, когато модерното изкуство напълно възприема абстракцията, „художествената“ фотография в началото на 20-и век е определено по-малко модерна и все още е в плен на т.нар. . В очите на Мохоли-Наги вдъхновената от пиктореализма фотография „не разбира“ основните принципи на техниката и твърде много прилича на импресионизма, за да бъде полезна на модерния художник. [2] Вместо това той предлага нов подход: фотографията трябва да използва онези материали, които са фундаментални за самата нея – светлината и чувствителната повърхност.

За Мохоли-Наги фотограмите са истинската основа на фотографията, а не фотоапаратът. Следователно за Мохоли-Наги фотографията е нещо повече от фотографско подобие и използване на фотоапарат за възпроизвеждане на природата. Фотографията е свързана със светлината. Въпреки че се отказват от фотоапарата, фотограмите все още могат да предизвикват технологичност (и модерност) чрез използването на . Светлината е средството и посланието.

През юли 1922 г., преди Мохоли-Наги и тогавашната му съпруга Луция Мохоли да започнат да експериментират с фотограми, той публикува есето „Производство-възпроизвеждане“, в което се застъпва за „продуктивното“ използване на средствата, традиционни за възпроизвеждане – фотография, филм и . [4] Мохоли-Наги вярва, че фотографията е способна да върви напред само ако се използва по иновативни начини, за да разшири сетивното възприятие и да даде възможност за нови визуални преживявания. Чрез използването на светлочувствителни плаки или хартия (без помощта на фотоапарат) за създаване на изображения, които улавят светлинните ефекти, създавани от огледала и лещи (и различни вещества като масла и гелове), фотограмите могат да доведат до нови взаимовръзки и нови начини на виждане – „нова визия“. Той вярва, че тази „нова визия“ е по-близка до бързопроменящия се облик на съвременния свят. Подходът на Мохоли-Наги, основан на „истината за материалите“, е отзвук от целите на конструктивизма, преподаването му в Баухаус и утопичните му възгледи за способността на изкуството да инициира положителна промяна в обществото, ако се използва по „продуктивен“ начин.

Безкамерната снимка е ключова за теоретизирането на фотографията от Мохоли-Наги в книгата му Живопис, фотография и филм, публикувана през 1925 г. от изд. Bauhaus Books. Книгата се занимава с това да научи хората да виждат съвременния свят по нов начин чрез „продуктивното“ използване на фотографски техники, които предлагат нови перспективи. Фотограмата е ключова за този нов подход към фотографията, който той свързва визуално и писмено с практики като рентгеновата и астрономическата фотография. Въпреки че редица художници работят с фотограми от началото на 20-те години на 20-и век, Живопис, фотография и филм помага да се представи на широката публика „новата визия“ на Мохоли-Наги за фотографията, в центъра на която са фотограмите, като по този начин се поставя началото на разговор за фотографията като модерна форма на изкуство.

[1] Томас Уеджууд и сър Хъмфри Дейви, “Справка за метод за копиране на картини върху стъкло и за създаване на профили чрез въздействие на светлината върху сребърен нитрат“ (1802 г.), в: Фотография: Есета и изображения (Ню Йорк: Музей на модерното изкуство, 1980 г.), стр. 15.

[2] Ласло Мохоли-Наги, Живопис, фотография, филм, превод Джанет Селигман (Кеймбридж, Mass.: The MIT Press, 1969), стр. 49.

[3] Ласло Мохоли-Наги, „Фотографията е творчество със светлина“, в: Кристина Пашут, Мохоли-Наги (New York: Thames and Hudson, 1985 г.).

[4] Ласло Мохоли-Наги, „Производство – възпроизвеждане“, в: Фотография в модерната ера: Европейски документи и критически текстове, 1913-1940 г., изд. Кристофър Филипс (Ню Йорк: Музей на изкуството, Метрополитън, 1989 г.), стр. 79-82.

[5] Мохоли-Наги, Живопис, фотография и филм, стр. 30.

Джефри Батчен, Еманации: Изкуството на безкамерната фотография (Ню Йорк: Prestel, 2016 г.).

Оливър А. И. Ботар, „Новата визия на Ласло Мохоли-Наги и естетизацията на научната фотография във Ваймарска Германия“, Науката в контекст 17, номер 4 (2004 г.): стр. 525-56.

Андреас Хаус, Мохоли-Наги: Фотографии и фотограми, превод. Фредерик Самсон (Ню Йорк: Pantheon Books, 1980 г.).

Ренате Хейне и Флорис Михаел Нойзюс, изд. Moholy-Nagy: The Photograms: Каталог Raisonné (Ostfildern: Hatje Cantz, 2009 г.).

Елеонор М. Хайт, Пиктографиране на модернизма: Мохоли-Наги и фотографията във Ваймарска Германия (Кеймбридж, Mass : MIT Press, 1995 г.).

Андреа Нелсън, „Ласло Мохоли-Наги и фотографският филм: Ръководство за повествователен монтаж“, History of Photography 30, номер 3 (2006 г.): стр. 258-269.

Кристина Пашут, Мохоли-Наги (Ню Йорк: Thames and Hudson, 1985 г.).