Въведение в Баухаус

Баухаус е училище за изкуство и дизайн в Германия, чието значение е изумително, като се има предвид краткото му и несигурно съществуване. Илюстрираните тук настолна лампа и стол са толкова познати и прости, че сякаш нямат нужда от дизайнер, но за времето си са толкова радикални, колкото са и обичайни сега, а привидната им простота е резултат от обмислено и педантично дизайнерско образование и процес на проектиране, които остават образец и до днес.

По време на четиринадесетгодишното си съществуване училище Баухаус е принудено да смени три пъти мястото си и в крайна сметка е закрито в резултат на политически натиск от страна на нацистката партия. Основано от Валтер Гропиус през 1919 г., училището първоначално има три цели: да премахне „арогантното“ разграничение между художник и занаятчия, като признае знанията и уменията и на двете групи; да мобилизира всички изкуства и занаяти за създаването на цялостна дизайнерска среда; и да насърчи връзките между училището и местните производители.

Учебната програма на Баухаус е представена по-горе като кръг. Студентите започват във външния кръг с половингодишен подготвителен курс „Vorkurs“ (по-късно разширен до цяла година), след което се преместват в една от няколкото работилници, за да се съсредоточат върху определена техника като керамика, дървообработване, тъкачество, металообработване и други. След като постигнат определена степен на владеене на избраната от тях техника, всички студенти се събират отново в Bau (сградата), за да изградят цялостна среда, проектирайки всичко – от архитектурата до мебелите, килими, съдове и прибори за хранене.

Подготвителният курс, в който се преподават умения, общи за всички области на изкуството и дизайна, е едно трайно нововъведение на Баухаус. Днешните студенти по изкуства разпознават в този подготвителен курс родоначалника на „основите“ на курсовете по двуизмерно проектиране и триизмерно проектиране в първи курс. Първоначалният ръководител на Vorkurs е харизматичен швейцарски учител по изкуство на име Йоханес Итен, последовател на Маздазнан (наука, свързана с древната персийска религия зороастризъм), който носи монашеско облекло и насърчава студентите да медитират, да правят дихателни упражнения и да се хранят с вегетарианска храна като помощни средства за творчеството.

Проектите, които се възлагат във Vorkurs, са в свободна форма и обикновено нямат практическо приложение. Те имат за цел да развият възприятието, творчеството и разбирането на материалите у студентите. За един типичен проект Итен събира различни материали като вълна, въже и дървени стърготини.

„Студентите трябваше да усетят тези последователности от текстури с върховете на пръстите си със затворени очи. Скоро усещането им за допир се подобрява значително. След това ги помолих да направят текстурни монтажи от контрастни материали. Получаваха се фантастични структури, чиито ефекти бяха напълно нови за онова време“. – Йоханес Итен, Дизайн и форма: Основният курс в Баухаус и по-късно (Лондон: Темза и Хъдсън, 1975 г.), стр. 34

Много малко от тези проекти на Vorkurs оцеляват, тъй като са предназначени само за упражнения. Горната работа е описана в каталога на изложбата Баухаус от 1923 г. като „комбиниран контрастен ефект: контраст на материалите (стъкло, дърво, желязо), контраст на изразните форми (назъбени-гладки); ритмичен контраст“. В допълнение към демонстрирането на тези формални контрасти, целта е да се разбере естеството и потенциала на различните материали.

Например дървото е оставено грубо и недовършено, за да се демонстрират неговите структура, фактура и цветови вариации. По подобен начин острието на триона показва матовия блясък на повърхността си и е завито в спирала, за да демонстрира гъвкавостта на метала. Ръждата по повърхността на триона и възлите, и цепнатините в дървото не са шлифовани или полирани; вместо това те са представени като качества на тези материали, които трябва да бъдат разбрани от студентите по дизайн, които ще работят с тях.

В началото Баухаус се концентрира предимно върху ръчните занаяти, но скоро става ясно, че за да оцелее, училището трябва да преориентира целите си към индустриалното производство. Директорът на Баухаус Валтер Гропиус заявява в програмната реч на училищното изложение през 1923 г.: „Баухаус вярва, че машината е нашето съвременно средство за проектиране, и се стреми да се помири с нея.“ [1]

Итен, чиято духовна и експресионистична ориентация не съответства на тези цели, е заменен от Ласло Мохоли-Наги, а по-късно и от Йозеф Алберс като ръководител на Vorkurs. Традиционните средновековни титли от занаятчийските работилници, използвани първоначално в Баухаус, където преподавателите се наричат „майстори“, а учениците – „чираци“ или „юнкери“, са заменени с по-модерните титли професор и студент.

Преориентацията към модерната машинна епоха е най-очевидна в продуктите, проектирани от Баухаус за масово производство, но тя също е видима и в графичното брандиране на самия Баухаус. През 1919 г. манифестът за основаването на Баухаус е публикуван с корица от Лионел Файнингер, която изобразява катедрала, увенчана с три сияйни звезди. Както средновековният сюжет, така и техниката на гравюрата върху дърво са умишлено старомодни, като отразяват гилдийната структура на самото училище и неговия акцент върху ръчната изработка и личното изразяване.

За разлика от тях плакатът, създаден за изложбата от 1923 г., е литография – по-модерна технология за печат. Той използва само рационални геометрични форми и основните цветове червено и синьо, заедно с черното и бялото на хартията. Пунктирани линии и дъги, направени с компас, подсилват цялостното усещане за прецизно, механично изпълнение, много различно от неравномерните, експресивни знаци на гравюрата на Файнингер. Дори формите на буквите подсилват впечатлението за изчистена, рационализирана модерност: безсерифни, изправени и с постоянна (монолитна) тежест. Такива „модерни“ шрифтове са много познати днес, но са доста различни от средновековния черен или готически шрифт, който е разпространен в Германия до 40-те години на 20-и век.

През 1925 г. Баухаус е принуден да напусне първоначалното си място във Ваймар, Германия. Дошлите на власт в региона десни националисти виждат в училището сборище на чужденци, симпатизиращи на комунизма. Училището просъществува само седем години на следващото си място – Десау, преди да бъде принудено да се премести в Берлин. Когато през 1933 г. нацистката партия идва на власт под ръководството на канцлера Адолф Хитлер, училище Баухаус е закрито окончателно.

Въпреки сравнително краткото си съществуване, Баухаус оказва огромно влияние върху съвременната ни визуална среда. Като бягат от нацистка Германия, преподавателите в Баухаус разпространяват учебната програма и идеалите на училището в Съединените щати. Основателят на Баухаус Валтер Гропиус започва да преподава в Харвардското училище по дизайн заедно с дизайнера на мебели Марсел Бройер. Преподавателите от Vorkurs Мохоли-Наги и Йозеф Алберс също продължават влиятелната си преподавателска кариера: Мохоли-Наги в Нов Баухаус в Чикаго, а Йозеф Алберс – в Блек Маунтин Колидж в Северна Каролина и в Йейлския университет в Ню Хейвън, щата Кънектикът.

Поколения студенти по изкуство и дизайн възприемат своето обучение не само пряко, в основополагащи курсове, които заимстват целите, а понякога дори и точните проекти на Баухаус Vorkurs, но и чрез осмоза, като живеят в общежития, седят на столове и използват настолни лампи, които са преки наследници на проектите на Баухаус.

Магдалена Дросте. Баухаус: 1919-1933 г. (Köln: Taschen, 2006 г.).

Илейн С. Хохман. Баухаус: Тигел на Модернизма (Ню Йорк: Fromm International, 1997 г.).

Франк Уитфорд. Баухаус (Ню Йорк и Лондон: Темза и Хъдсън, 1984 г.).