Търсенето на смисъл в абстракцията

(нежна музика) Стивън: Намираме се в галериите на Института по изкуствата в Чикаго и наблюдаваме голяма картина. Тя е с брилянтни цветове и е абстрактна. Искаме да отделим известно време просто да я разгледаме. Сара: Искаме да потърсим начини, по които тези от нас, които не се срещат често с абстрактното изкуство, да подходят към него. Стивън: Абстрактното изкуство може да изглежда трудно. Лесно е да го отхвърлиш бързо и наистина изисква малко ангажираност, за да се проумее. Сара: Едно от нещата за абстрактното изкуство е, че е полезно да му отделиш известно време. Първо бих искала да разгледаме цялото платно, да намерим цвят, който привлича вниманието и да проследим не само цвета, но и начина, по който е нанесен. Стивън: Аз забелязвам това красиво светлосиньо. Виждаш следи от него в горната част на платното, но най-много се забелязва в центъра и никоя от тези линии не е права. Изглеждат като сигнатури. Те се завъртат и се обръщат от само себе си. Макар част от това синьо да е на повърхността, една част изглежда е отдолу и изведнъж добивам усещане за един вид пространство. Изведнъж платното престава да се усеща плоско. Сара: Има места, където чувствам, че не мога дори да различа щрихите на четката; те са толкова вплетени едни в други. Има места, които изглеждат открити, сякаш се разширяват в пространството. Стивън: Централните, гъсти пасажи се усещат активни. Думата, която ще използвам, е енергия. Изглежда имаме сблъсък между цвят, щрих и тон. Бет: Аз съм привлечена от розовото, което е обширно нанесено под синьото, което ти забеляза. Сара: Има част от това розово, която почти разкрива лененото платно и тогава започвам да търся същата особеност другаде. Виждам го и на други места с аква, или синьо, или жълто. Бет: Някои части изглеждат доста умишлено направени, където можем да усетим движението на ръката на художника, а има други части, които са сякаш инцидентни, където боята е текла надолу. Стивън: Изведнъж тази картина се усеща археологическа, сякаш можем да разкрием по-ранни моменти на творечския процес. Сара: Нека да обсъдим заглавието: "Градски пейзаж". Когато погледнеш картината, пред теб изниква ли представата за пейзаж? Стивън: Заглавието е подвеждащо за мен, защото ограничава отвореността на смисъла на картината. Изглежда както когато четеш книга и си представяш как изглежда героят, но когато отидеш да гледаш филма, режисьорът е взел това решение вместо теб. По интересен начин губиш нещо. Сара: Искам да оспоря идеята, че не ни подканва да допринесем с наши лични интерпретации, а допуска само подсказката "Градски пейзаж", която отваря нов път за проучване на тази картина. Бет: Има голямо разнообразие в нанасянето на боите. Всички тези разлики ме карат да си мисля за експлозията от всички различни неща, които човек преживява в града. Стивън: Това е един вид какофония. Сара: Има различни въпроси, които поражда тази картина. Един от тях е как да подходим към абстракцията? Как да я разберем в по-широкия контекст на Абстрактния експресионизъм? Стивън: Джоан Мичъл, въпреки че е от Чикаго, се мести в Ню Йорк, а по-късно и в Париж, преживява Втората световна война и прекарва времето си с абстрактни експресионисти. Тя отхвърля игото на репрезентацията, което е управлявало живописта с векове, и има едно забележително утвърждаване на свободата на проучването, което е съществувало в този исторически момент. Бет: За мен е изключително удоволствие да стоя и да наблюдавам боите, да си представя щрихите с четката и да се отдам на оранжевото, и на жълтото, и на синьото, и на розовото, и на пурпурното, и на всичките видове сиво и кремаво, които виждаме. Но също толкова интересно е защо абстракцията се появява в Съединените щати след Втората световна война, какво е означавала в този момент? Това са въпроси, които са много интересни за обмисляне. Стивън: Мисля, че ще помогне, когато наблюдаваш абстрактна картина, да си представиш музика без текст. (оптимистична музика) В известен смисъл това, което абстрактната картина ни кани да направим, е да се задоволим с композицията, цвета, техниката с четката, тоналността, по същия начин, по който се задоволяваме с нотите, ритъма и хармонията в музиката. Музиката не винаги се нуждае от думи, и картината не винаги трябва да изобразява нещо конкретно. Понякога може просто да бъде самата себе си. (нежна музика)