Ротко, № 210/№ 211 (Оранжево)

(джазова музика) Ние сме в галериите на Музея на американското изкуство "Кристални мостове". Наблюдаваме тази красива и искряща картина на Марк Ротко. Това е номер 210, номер 211, "0ранжево", с дата от 1960-а година. Трудно ми е да опиша връзката ми с тази картина. Кара ме да запазя тишина. Обкръжава ме, въпреки плоската си равнина, където тези оранжеви правоъгълници и квадрати висят и вибрират на фона на това лавандулово, тъмнолилаво поле. Сякаш усещам цялото ми тяло да вибрира. Смълчан и потънал в съзерцание, точно така се чувствам аз. Усеща се почти нередно да говорим пред тази картина. Има нещо в тези хоризонтали на формите, които сякаш ги карат да се движат много бавно, по начина, по който се образуват и променят облаците. Начинът, по който тези форми запълват пространството, изпъкват напред и същевременно отстъпват назад в картинното пространство представлява една бавна, нежна и плътна естетика. Как може нещо нарисувано толкова едноизмерно, въпреки че виждаме щриха с четката, да създава илюзията за толкова дълбоко пространство? Наистина изглежда, че буквално има само два цвята, и въпреки това се вижда, че тези цветове са безкрайно променливи. Има толкова много жълти и оранжеви тонове в тези пространства и дори лилавото функционира едновременно като пространство, което оранжевото да заеме, но и някак си като рамка в същото време. Има безкраен набор от вариации. По времето, когато Ротко рисува тази творба през 1960 г., създава абстрактна живопис вече от 20 години, и макар че между творбите му има прилики, няма картина, която да си прилича с друга. Точно при тази виждаш тези променящи се форми, като има места, където оранжевото е нанесено по-плътно, и други, където е съвсем тънко нанесено, защото платното отдолу е покрито изцяло в лилаво и получаваш това усещане за завеса. Много поучително е да наблюдаваш решенията, които е взел Ротко, и намирам за доста интригуващо оформянето на краищата на оранжевото, начинът, по който се размиват, и сложността на връзката, която се създава между лилавото и оранжевото. Идеята, че простият цвят в чистата му форма може да резонира по духовен начин, е дълбоко присъща за представите за Абстрактния експресионизъм, мисля, че е особено важна за Ротко. Идеята на тази картина е да извлече дълбока човешка емоция. В средата на 20-ти век е имало по-малко дискусии около духовността в изкуството и Ротко, по време на кариерата си, е бил загрижен за това картините му и връзката с тях да са духовни. Дори да не е обвързано с конкретна религиозна догма, носи тази по-голяма идея че има нещо по-висше от нас и къде и как се свързваме с него. Това е картина, която се развива в следвоенните години, в момент, в който обществото си задава фундаментални въпроси. Това са последствията от Холокоста, това са последствията от атомните оръжия, това е момент, в който се задават важни философски въпроси, и Ротко се изправя пред тях, но не използва визуалната лексика от предходната епоха. Той не показва ангели. Той мисли как е възможно да се докоснеш до духовното в нашето модерно време. Като се замислим за годината на създаване на творбата, 1960-та, тази огнено-оранжева картина е движението за справедливост и граждански права и този активизъм, който буквално се е разгорял. Мисля, че не бива да игнорираме тази комбинация и възможностите тя да е вълнувала ума на Ротко. Това е духовна и трансцендентна картина, в голяма степен продукт на своето време. (джазова музика)