Роберт Шуман: Симфония No 3, "Рейнска". Анализ от Джерард Шварц (част 1)

("Симфония No 3, 1 част" от Роберт Шуман) Животът на Роберт Шуман не е бил лек. От ранна възраст изпада в депресия, понякога е чувал гласове в главата си, имало е моменти след 20-тата му година, когато се е чувствал тежко и често е мислел да отнеме живота си. Това се усеща и в музиката му, особено в тази от по-зрялата му възраст. Част от нея е много противоречива. Шуман се е надявал да стане диригент на оркестър. Получава покана да стане диригент в Дюселдорф. Вече е написал Първата и Втората си симфонии. Композирал е и първата версия на Четвъртата си симфония, а в момента работел над Третата си симфония. Симфониите се номерират по интересен начин. Бетховен например има пет концерта за пиано, първият е написан след втория, но тъй като е издаден преди него, получава названието първи. Същото се случва със симфониите на Шуман. Четвъртата симфония е написана преди Третата, но заради промените, които Шуман прави по нея, тя бива издадена след Третата, и така става Четвърта. Третата симфония на Шуман се нарича "Рейнска" или "Рейнската симфония". Река Рейн е важна за Шуман по много причини. В действителност той опитва да се самоубие, като се хвърля в тази река. "Рейнската" симфония е написана по време на периода му в Дюселдорф и е вдъхновена от пътуване до катедралата в Кьолн. Макар и незавършена, катедралата е величествена, и оказва огромно влияние върху него. Тази симфония е много силно повлияна и от пътуването по течението на река Рейн, което Клара и Роберт Шуман правят през 1850 г. В първата част на симфонията звучи една от характерните за Шуман продължителни, богати, разкошни теми. Мелодията на темата е много красива. За разлика от мотива в Пета симфония на Бетховен, тази тема е продължителна. ("Симфония No 3, 1 част" от Роберт Шуман) В симфонията има голямо ритмическо двусмислие: въпреки че е написана в тривременен метрум, понякога звучи, като че ли се свири в групи от две. Това двусмислие в ритъма я прави още по-интересна. Много велики композитори са правили същото, например Моцарт и Бетховен, тук Шуман го е направил по удивителен начин а мелодията на първата тема се извисява много красиво, след което се повтаря. В края на първата тема има кратко заключение, което става важно на по-късен етап в първата част. ("Симфония No 3, 1 част" от Роберт Шуман) След това Шуман повтаря същия тематичен материал, но този път валдхорните се извисяват над целия оркестър. ("Симфония No 3, 1 част" от Роберт Шуман) Втората тема е изпълнена с копнеж, светла и нежна. Дървените духови инструменти я изпълняват първи, след тях струнните, след което дървените духови инструменти отново се включват. ("Симфония No 3, 1 част" от Роберт Шуман) Шуман се връща към първата тема. Това е типично за Алегрото при сонатно-симфоничния цикъл. Стана дума за това по-рано. Първо се излага експозицията с първа тема и втората тема, която й контрастира. Понякога цялата експозиция се повтаря, но не и в тази симфония на Шуман. Следва вторият подраздел, наречен разработка. Понякога е наричан и фантазия, защото тук композиторите използват въображението си. Това, което прави Шуман, е да развива всички теми по непрестанно еволюиращ начин. ("Симфония No 3, 1 част" от Роберт Шуман) Колкото и славно да е началото, колкото и героично да е звученето, по време на разработката звученето е на моменти мрачно и някак неуверено. ("Симфония No 3, 1 част" от Роберт Шуман) След това Шуман вмъква тематичен материал от началната тема и стига до този величествен епизод с валдхорни, по време на който оркестърът засилва постепенно, след което затихва, а струнните инструменти свирят тихо тремоло, докато валдхорните свирят силно мелодията, а всички останали са на заден план. ("Симфония No 3, 1 част" от Роберт Шуман) Тук се присъединяват тромпетите, и валдхорните, ("Симфония No 3, 1 част" от Роберт Шуман) и после стига до реприза. ("Симфония No 3, 1 част" от Роберт Шуман) Подобно на Петата симфония на Бетховен, и тук кодата е доста продължителна, за разлика от класическото Алегро с кратка кода. Шуман внася значителен контраст, особено чрез динамиката, защото темата се свири силно, след което има бърз и тих отговор. Краят на тази част звучи много героично, когато отново валдхорните и тромпетите застават начело на оркестъра. ("Симфония No 3, 1 част" от Роберт Шуман)