Основно съдържание
Курс: Световна история > Раздел 2
Урок 9: Ранен юдаизъмРазвитие на юдаизма
Преглед
- Юдаизмът се е появил в Близкия изток най-вероятно около 11 век пр.н.е.
- Юдаизмът е бил относително уникален в античния свят заради това, че монотеистичен - вярва се в един Бог
- Юдаизмът е бил повлиян от историческите обстоятелстсва, при които се е развил.
Да поставим религиите в контекст
Историците не се опитват да установят дали вярванията на една религия са обективно истинни, или не. Вместо това историците си задават въпроси относно това как религиозните вярвания и практики са се отразили върху действията на хората и как са повлияли на историческите събития.
Изучавайки как религиите са се сформирали, историците се опитват да разберат как факторите на конкретното време са повлияли на вярванията и действията на хора, които са следвали определени религиозни традиции. Например един историк би си задал въпроса какви събития са се случвали в Близкия Изток, когато Юдаизмът се е появил за първи път. С кого са общували юдеите и какво са вярвали онези хора?
Развитието на Юдаизма
Евреите са били монотеисти -те са вярвали в и почитали само един Бог. Това се откроява пред историците, защото монотеизмът е бил относително уникален в античния свят. Повечето древни общества са били политеистични -те вярвали в и почитали много богове.
От някакъв момент през 11 век пр.н.е. до края на шести век пр.н.е. евреите живели в царствата Израел и Юдея. Двете царства вероятно са се разделили около 930 г. пр.н.е.
В края на осми век и в началото на шести век преди новата ера Асирийската империя и съответно Вавилонската империя завладяват еврейските царства. И в двата случая тези империи принуждават много, ако не и всички, евреи да се преселят в други райони на империята. Периодът след завладяването от вавилонците често се нарича Вавилонски плен и е изиграл важна роля за оформяне на еврейските вярвания.
Когато Вавилонската империя била завладяна от персите, персийският владетел Кир Велики позволил на евреите да се завърнат в своята родина през 539 г. пр.н.е. За да отпразнуват своето завръщане, евреите издигнали отново Храма на Соломон, който бил разрушен от вавилонците. Историците наричан този период от 539 г. пр.н.е. до 70 г. пр.н.е. Период на Втория храм. Точно по това време много от писанията, които ще станат част от Тората – историята и религиозните вярвания на еврейския народ – са били събрани.
По това време същото така еврейският монотеизъм бил по-ясно дефиниран. Според вярванията на евреите, те имали специален завет – договор – с техния Бог. Този завет казвал, че евреите са богоизбран народ, и затова трябва да следват божиите закони и да се кланят само на него. Това е източникът на изключителната вяра в еврейския Бог.
Някои историци считат, че еврейския монотеизъм е повлиян от Зороастризма—една религия, с която евреите се срещнали по време на Вавилонския плен и в по-широките им контакти с други близкоизточни народи. Зороастризмът не е напълно монотеистичен, но той проповядва, че има едно върховно божество. Зороастризмът бил широкоразпространен в Персия при Кир Велики. Възможно е действията на Кир Велики за връщане на евреите в тяхната родина и помощта му за възстановяване на Храма да са повлияли положителното отношение на евреите към Зороастризма.
Някои историци също така смятат, че елинско-гръцката култура и идеи са повлияли юдаизма по време на периода на Втория храм. Александър Велики завладява Близкия изток през 330 г. пр.н.е. и донася гръцкото влияение над еврейските мислители. Това довежда до разделение в еврейската общност, тъй като някои евреи се противопоставят на възприемането на гръцката култура и схващания.
Юдаизъм и Рим
Еврейски общности живеели под управлението на Рим вероятно още от втори век преди новата ера и евреите обикновено разполагали със свобода да следват собствените си религиозни традиции. Римляните за пръв път се намесили в Юдея – историческата родина на евреите – през 64 г. пр.н.е., когато римският генерал Помпей се намесил в гражданската война между двама претенденти за юдейския трон.
След като поели контрола на Юдея, римляните продължили своята практика да позволяват спазването на повечето местни традиции. Но имало движения за политическа независимост, както и конфликти между политическите фракции в Юдея. Тези неща направили управлението трудно и за местните юдейски лидери, и за римляните.
Между 66 г. н.е. и 70 г. н.е., и отново от 132 г. до 135 г. имало мащабни еврейски бунтове срещу римското владичество. След потушаването на въстанието на Бар Кохба през 135 г. римляните преименували провинция Юдея на Сирия Палестина и променили името на Йерусалим на Елия Капитолина. Това ефективно прекъснало явните връзки на областта с еврейския народ. Голям брой евреи напуснали Юдея по това време и били разселени в други части на империята, като много били поробени.
Тези конфликти повдигнали въпроси за това какво означава да си евреин и също така каква трябва да бъде връзката между Рим и неговите еврейски поданици. Тези конфликти също така довели до ясно разграничаване между юдаизма и зараждащата се християнска религия.
Спри и помисли: Как римското управление повлияло на еврейския народ в Юдея?
Заключение
Искаш ли да се присъединиш към разговора?
Все още няма публикации.