Римската империя

Римската република става Римската империя през 27 пр.н.е, когато осиновеният син на Юлий Цезар, най-известен като Август, поема властта в Рим. Август установява автократична форма на управление, където той е единственият владетел и взима всички важни решения. Въпреки че ние говорим за него като за първия император на Рим, Август никога не взима титлата на крал или император, нито пък неговите наследници; те предпочитат да наричат себе си princeps – първи гражданин, или primus inter pares – пръв сред равни. Този избор на титла поддържа илюзията за ограничена власт, която е толкова важна при Републиката.

Много от реформите, осъществени от Август и неговите наследници са имали дълбоко и дълготрайно влияние върху вътрешните политически и икономически структури на Рим.

Pax Romana – буквално "Римски мир" – е термин, който често се дава на периода между 27 пр.н.е. и 180 г., през който римското управление е относително стабилно и войните по-редки. Има конфликти като провинциални бунтове и войни по протежение на границата – виж картата по-долу, показваща размаха на римските владения — но Рим не преживява нищо като гражданските войни, които доминират голяма част от първи век пр.н.е. Императорите и Сената поемат повечето избори и просто избират който те искат за службите, така че има по-малко избирателни политически служби, за които да се борят.

Август—който, трябва да се подчертае, идва на власт чрез победа в гражданска война — слага край на низ от разрушителни вътрешни конфликти. Вътрешната стабилност има положителни резултати върху чуждестранните отношения. Тъй като политическите и социални структури на империята, която Август установява, остават до голяма степен непроменени за няколко века, Рим можа да установи редовна търговия с Индия и Китай, допълнително увеличавайки неговото материално богатство чрез по-мирни средства.

Август и неговите наследници работят усилено, за да поддържат до голяма степен имиджа на република, докато на практика те упражняват нещо близко до абсолютна власт. При републиката властта е споделена между много държавни чиновници и е ограничена до кратки срокове. Август променя тази система чрез взимане на много от службите и техните правомощия за себе си докато поддържа идеята, че те са все още отделни служби, които могат, поне на теория, да се прехвърлят на някой друг. Например той е Понтифекс Максимус (Първосвещеник) и също така цензор (надзирател на преброявания за целите на данъчното облагане), но той никога не се освобождава от самите служби.

Основен компонент на новата власт на Август е неговият контрол над армията. При републиката избраните консули служат като военни командири по време на техните едногодишни мандати. Това понякога се променя на практика, особено по време на гражданските войни от първи век пр.н.е., но общата идея, че едно военно командване винаги е временно, е важна за римляните. Така че вместо да претендира направо за властта над армията, Август поема контрол като заместник управител на най-опасните римски провинции, където са разположени голяма част от римските легиони. Това е хитър ход, защото дава на Август контрол над армията, като в същото време оставя впечатлението, че прави услуга на народа на Рим.

Какви трудности може да е имал един император, когато се опитва да ръководи управлението на такава обширна територия?

При империята римската валута не е само икономически инструмент; тя е също и политически инструмент. Юлий Цезар, приемният баща на Август, е първият римлянин, който поставя своя собствен портрет върху монети, и Август продължава тази практика. Преди Цезар само мъртви римляни или богове са показвани на монети. Поставянето на портрета на настоящия император върху монети подсилва връзката между икономическата сила и императора и също помага да се създаде популярния образ на императора сред римския народ. Императори също използват изображения на монети, за да популяризират други членове на семейството, политически съюзници и особено техните избрани наследници.

Във време без фотография, вестници или телевизия, защо римските императори може да са използвали валутата за да разпространят някои послания за себе си?

Голяма част от политическите технологии, използвани от римляните, остават относително същите при републиката и при империята. Обаче Август променя системите за надзор на публичните проекти, включително пътища, водопроводи и канализация. Той прави постоянни службите на тези, които ръководят изграждането и поддръжката на тези проекти; тази нова система спомага за подобряването на отчетността при надзираването на проектите. Това също предоставя и начин за императора да възнагради неговите привърженици с важни и сигурни работни места.

Август едновременно възлага и непряко стимулира изграждането на множество храмове, нов форум, бани и театри. Той също така издига монументална арка и известния олтар Ara Pacis, на Августовския мир. Тези проекти спомагат за укрепването на властта на Август и служат и за по-конкретни цели като разкрасяването на града и понижаване на опасността от пожари (каменните постройки са по-устойчиви на пожари, които били честа причина за унищожаване на собствеността в римската история).

Като много известни и заможни римляни преди него, Август живеел в типична римска къща на Палатинския хълм в Рим, с което поддържал илюзията, че е просто един богат римски гражданин. По-късните императори се настанили на Палатин и построили императорски дворец на хълма.

Императорите от династията на Флавиите — Веспасиан, Тит и Домициан — идват на власт през 69 г. след кратка гражданска война, и изграждат и реставрират няколко храма, стадион и един одеон (сграда за изпълнение на музика и пиеси). Колизеумът е поръчан от Веспасиан. Домициан построява по-голям дворец на хълма Палатин и също изгражда много монументални сгради, включително Арката на Тит, паметник на военната победа на Тит в Йерусалим. Много от тези проекти са финансирани от плячката, взета през Еврейската война, в която Веспасиан и синът му Тит са римски командири.

Как изграждането на паметници може да е повлияло на мнението на Римския народ за техните императори?

Римската империя достига най-голямото си териториално разширение през 117 г. при император Траян. След смъртта на Траян голяма част от територията, която той завладява в Месопотамия, е загубена бързо, но след това римските граници остават относително стабилни.

По-стабилните граници довеждат до ново фокус във външната политика. По време на републиката и ранната империя армията е често експанзионистична сила, завладяваща територии и осигуряваща плячка и поробени хора. В по-късната империя легионите на Рим са разположени по протежение на границата и имат по-защитна роля, като изграждат укрепления и обществени строежи и охраняват и регулират движението на хора и стоки. Голяма част от римската външна политика по време на империята се фокусира върху контролирането на хората, живеещи по нейните граници и се намесва политически, а не военно.

Как се променя използването на армията от Рим през по-късния имперски период?

Въпреки че Август фундаментално реорганизира начина, по който функционира римската държава, малка част от обикновените римляни преживяват значителни промени в тяхното ежедневие. Реформите на Август имат малко значение за социалните и икономическите структури. Въпреки че неговите мащабни строителни проекти и увеличена външна търговия донасят стоки, знания и развлечения за римския народ, тези промени може да се разглеждат така, сякаш римският народ сменя своите стари патрициански покровители с императора. Тоест императорът става покровител на всички римляни.