Основно съдържание
Курс: Световна история > Раздел 2
Урок 8: Древен и имперски Китай- Династиите Джоу, Цин и Хан
- Възходът на Китайските династии
- Възходът на Китайските династии
- Изграждане на държавата: Възходът на китайските династии
- Конфуций и Стоте философски школи
- Философите на Воюващите Държави
- Философии от Периода на воюващите държави
- Легализъм и даоизъм
© 2024 Khan AcademyУсловия за ползванеДекларация за поверителностПолитика за Бисквитки
Философите на Воюващите Държави
Преглед
- Три конкурентни системи на вярвания (конфуцианство, даоизъм и легализъм) добиват известност през Периода на воюващите държави от китайската история.
- Конфуцианството е етика на морална честност, социалния ред и синовна отговорност.
- Даоизмът е философия на универсалната хармония, която наставлява последователите си да не са твърде ангажирани със светските дела.
- Легализмът е теория на деспотично, централизирано управление и строги наказания.
- Тези три философии оказват влияние върху ранните китайски империи; някои дори стават официални държавни идеологии.
Конфуцианство
Към края на династията Джоу, докато феодални владетели воювали за земя, живял учен и правителствен министър на име Кон Фуци - по-късно латинизирано като Конфуций от йезуитите през шестнадесети век. Конфуций събира ученици и последователи, като преподава класиките: древните съчинения от ерата Джоу Книга на Документите, Книга на Одите и Книга на Промените.
Конфуций не интересувал предимно от членовете на управляващата класа и тяхното етично и интелектуално възпитание. Като нисш аристократ, какъвто бил самият той, Конфуций също така искал да преформулира схващанията за статус, класа и йерархия в обществото.
Тези текстове, които Конфуций преподавал, били вече древни по негово време. Уважението, което Конфуций им оказва, пасва идеално на неговата философия за синовно благочестие – уважение към родителите или по-възрастните. По този начин конфуцианството е философия на уважение към миналото и неговите традиции. Много от идеите, приписвани на Конфуций, вероятно вече са били разпространени в китайското общество от много години.
Малка част от оригиналните думи на Конфуции са оцелели. Аналектите на Конфуций - означава буквално "Събрани цитати от Конфуций" — са съставени от неговите ученици и последователи на базата на разговорите, които те са водили с него.
От Аналектите добиваме представа какво представлява правилното социално поведение, включително синовното благочестие, според Конфуций. Ето един откъс от Книга първа на Аналектите:
Господарят каза: Когато бащата е жив, наблюдавай намеренията на сина. Когато бащата умре, наблюдавай поведението на сина. Този, който не променя начина на покойния му баща за три години, може да се нарече синовен.
Конфуций набляга на етично и почтено поведение, като изтъква отговорното управление като морално задължение подобно на родителството. Той вярва, че предоставянето на добър пример за морално поведение на хората ще ги подтикне да действат в пределите на закона:
Господарят каза: Ръководи ги с политики и ги регулирай с наказания и хората ще ги избягват и няма да имат срам. Ръководи ги с добродетел и ги регулирай с Ли [церемониален етикет и ритуали] и хората ще имат чувство за срам и ще изпълняват своите роли.
Конфуцианството акцентира на идеята, че хората могат да станат добри, ако следват морални напътствия и изпълняват ритуали, които почитат боговете и уважават мъртвите предци. По време на социални катаклизми и война конфуцианците вярват, че само внимателно спазване на старите традиции може да поддържа общественото единство.
Много китайски владетели се опират на конфуцианските принципи. Например император Хан Уди въвежда йерархична социална структура, основана на конфуцианските принципи, която вярва, че ще доведе до по-голяма социална хармония в китайското общество.
Каква роля играе срамът, както Конфуций го определя, при мотивирането на поведението? Как той е свързан с управлението на един град или страна?
Легализъм
По време на Периода на воюващите държави в китайската история, от 475 до 221 г. пр.н.е. това, което ние сега считаме като Китай, е разделен на седем съревноваващи се нации. Феодалните владения, които са придобили по-голяма важност към края на династията Джоу, сега са станали независими държави.
Една от тези седем държави била държавата Цин, чийто млад владетел цар Чжен по-късно ще стане Цин Шъ Хуанди, първият император от династията Цин, през 221 г. пр.н.е. Династията Цин често се счита за първата династия, която обединява Китай. Но нека се върнем век и половина по-рано, за да разберем ключовото влияние върху династията Цин: легализма.
Легализмът налага представата за строг закон и ред и тежки, колективни наказания, които идеи повлияват деспотизма на Цин Шъ Хуанди и централизираното му управление. За да разберем легализма, трябва да се върнем назад до Шан Ян, реформатор в държавата Цин. Вижданията на Шан за човечеството били коренно различни от тези на Конфуций.
Шан Ян бил роден през 390 г. пр.н.е., 169 години преди управлението на Цин Шъ Хуанди. В Книга на господаря Шан Шан Ян препоръчва тежки наказания за малки провинения; той убеждава, че ако малките провинения се наказват с тежки наказания, това ще предотврати по-тежки престъпления.
При режима на Шан хората от държавата Цин имали строго ограничен живот: селяните не можели да напускат селата си без разрешителни за пътуване; фермерите, които не покривали квотите за производство били заставяни да полагат робски труд и незначителни престъпления са наказвали сурово.
По какво се различава легализма от конфуцианството? Какво по-различно влияние смяташ, че може да има легализма върху структурите на управлението и обществото?
Държавата на Цин отслабва силата на нейната аристокрация и консолидира властта и земята в царското семейство. Тази промяна в структурата на властта дава на владетеля на Цин, вместо на феодалните управители, пряк контрол върху живота на хората. Търговията с други държави не се насърчавала и дейността на селяните била съсредоточена чрез закон до военна служба или селско стопанство.
Намалената власт на местните благородници довежда до създаването на административна система, която отговаря директно пред държавния глава на Цин. Администраторите или бюрократите в тази система са отговорни за реализирането на волята на владетеля в действие.
Сега нека бързо се върнем назад към времето на цар Чжен. Фанатичната цел да се мобилизират войски и да се увеличи селскостопанското производство е превърнала държавата на Цин в мощна военна сила към трети век пр.н.е. Младият крал Чжен започва деветгодишна военна кампания за завладяване на неговите съседи. През 221 пр.н.е., когато неговите опоненти лежат в руини, Чжен обявява себе си за Цин Шъ Хуанди, първият император от династията Цин.
Новият император се заема да изгради административна система в цялата империя по модела от неговата собствена държава. Китай бил разделен на регионални административни провинции, които били под надзора на служители, верни на империята Цин. При Цин Шъ Хуанди обикновените хора били мобилизирани за принудителен труд и наказвани или осакатявани заради малки провинения.
Каква роля изиграва легализма в развитието на имперската държава? Какви са приликите и разликите между легализма и другите системи от закони, правила и наказания, за които си учил/а в курса по световна история?
Даоизъм
И конфуцианството, и легализмът изискват стриктно спазване на принципи, независимо дали са силово наложени като при легализма, или се основават на срама като конфуцианските. Даоизмът за разлика от тях не признава други закони освен Дао или Пътят.
Какво е Дао? Малко е трудно да се каже, но нека оставим Дао дъ Дзин, приписван на легендарния мъдрец от шести век пр.н.е. Лао Дзъ, да обясни:
Този, който знае [Дao], не говори; този, който говори, не знае. Мъдрият човек затваря устата си и затваря неговите врати.
По този начин Дао често се описва като неподдаващ се на описание или определение: без име, без форма, но също така съзидателна сила във Вселената. Това може да изглежда като противоречие, но то придобива смисъл, след като се вземе предвид, че даоизмът е един вид антиактивизъм; той учи, че най-добрият живот е животът на умишлено невежество, без търсене на знание и избягване на участие в политиката и обществения живот.
Даоистите не вярвали, че владетелите ще могат да създадат социален ред и хармония. Вместо това те фокусирали вниманието си върху поведението на отделния човек и начините, по които то може да се промени в хармония с Дао.
Дао би трябвало да означава естествения ред във Вселената и даоизма счита, че хората са единствените същества, които не се подчиняват на Дао. Вместо да търсян начини за издигане чрез думи и дела, даоистите усъвършенствали практиката на у-уей или бездействие, естествено действие без умисъл и усилия.
Какво означава за теб у-уей? Как считаш, че даоизма е повлияв на китайското общество и управление по различен начин от конфуцианството и даоизма?
Дао не е цел да се търси активно, а по-скоро състояние да бъдеш доближен чрез не-доближаване. Даоистите вярват, че вместо да се включваш в държавните дела, е по-добре да съблюдаваш собствените си дела и да живееш просто. Мълчанието се оценява по-високо от думите; бездействието и стоицизма се оценяват по-високо от действието и амбициите.
Даоистите вярват, че ако всички хора изоставят стремежа за слава, богатство и успех, няма да има войни и завист и ще намалеят страданията. Даоизмът е повлиял на много елементи от по-късната китайска философия, особено на китайския будизъм.
Конфуцианството, легализмът и даоизмът играят роля през Периода на воюващите държави. Тези три философии влияят върху стиловете на управление в Китай при въздигането на Цин, при династията Хан и след това, ставайки повече или по-малко влиятелни в зависимост от това коя династия е на власт. Те също така оказват силно влияние на социалните структури.
Искаш ли да се присъединиш към разговора?
Все още няма публикации.