Моделът на вмешателство на Съединените щати през Студената война

Сега, след като сме направили поредица от видео клипове относно интервенциите на Америка по време на Студената война в Корея, Куба и Виетнам, смятам, че ще е забавно просто малко да се позамислим за това дали има някакви модели тук. И още веднъж, във всички тези исторически клипове, трябва да приемаш скептично това, което казвам и дори това, което който и да е казва относно историята, трябва да подлагаш на въпрос, дори когато става въпрос за факти. Ясно е, че фактите могат да се запишат само от хората, които са оцелели. Кой знае какво се е случило зад кулисите, които никога не са били документирани от историците. Така че трябва да приемаш всичко с едно наум. И дори в това видео, ще говоря за, може би, някои модели или някои теми, които съм виждал, не приемай това за чистата истина. Помисли за това, ако намираш смисъл, значи има смисъл. Ако ли пък не, опитай се да помислиш отново, и се опитай да измислиш свои собствени теми или модели, или неща, от които можеш да се учиш. Така, общия модел във всички е, че преди САЩ да се включи, и преди комунистическият режим да дойде, всички тези народи, по някакъв начин, са били покорени. Корея е покорена от японците. Тя е Японска колония. Куба е покорена от правителството на Батиста. И това е диктатура, корумпирана диктатура и е силно повлияна от Съединените щати. Дори може да се счита като влияние на САЩ, колония на САЩ, имали са голямо влияние с Батиста. В случая с Виетнам, това е френска колония. Така че можеш да си представиш в всички тези ситуации съществуващите владетели не са били толкова популярни. Хората са търсили владетели, които биха могли да ги освободят от бъркотиите, в които са били. В допълнение на това (и това се отнася за цялата дискусия на капитализма в сравнение с комунизма) Можете да си представиш, че когато сте колонизирани, или когато сте в един корумпиран режим има хора натрупващи богатство. Така има хора, натрупващи богатство, някои от които ще го получат, без това да е законно. И така, тези кръгове са с размерите на богатство от различни хора. Така че можеш да си представиш, в Корея под Японско влияние, може би е имало няколко души, които са били успешни, като законните предприемачи, но вероятно е имало цял куп хора, които са се реализират като просто са се подмазвали на колониалните сили, в случай на корумпиран режим, правенето на нещата които са били корумпирани в режима, използването на режима, за да получат неоправдана власт на определен пазар, и това е винаги комбинация от двете. Във всяка от тези страни, вероятно е имало някои предприемачи и други хора който са имали богатство, може би, с добри средства, и обратно на тях е имало други хора, които при тези режими са имали богатство, добити със съмнителни средства, Може би, защото са угодничили на корумпирания режим. Или може би, дори са имали направо престъпна дейност, както е, може би, случаят при режима на Батиста. Може би е имало хора, които са били просто открити престъпници, постъпвайки както сметнат за добре. Същото е във Виетнам. Някои от виетнамците които са минали на страната на французите, най-вероятно са имали допълнителни ползи, и така тяхното богатство не е непременно поради иновации или компетентност, а идва от това, че те се вписват в политическия ред. Може би някои други хора са имали законно богатство. Така че можеш да си представиш, когато такива ситуации започнат да се появяват след подчинение, така започват движенията за независимост във всички тези ситуации. Можеш да си представиш, че е много популярна идеята, в зависимост от това колко е вярна. Но това е много популярна идея, от която можеш да се възползваш, да кажеш на хората: "Изглежда, сте видели всички тези хора, които са имали съмнително богатство и може би, някои от тези хора, които са със съмнително богатство го притежават благодарение на нашите завоеватели, защото са предатели на нашия народ. И все пак, може би не всеки човек, освен теб може да види колко е популярна линията за някой, който идва на власт, когато излизате от независим-- или възникващи в независимост-- да каже, защо не преразпределим богатството? Защо не вземем богатство от този човек точно тук, който има в него съмнителни средства, и да го преразпределя на останалата част от обществото? Защо да не го вземе от този човек тук и да го преразпределим на останалата част от обществото? Защо не направим това с този човек и преразпределим това богатство на останалата част от обществото? И ако търсиш политическа идеология, която изглежда подходяща за тази идея да се опита да поправи нещата, които може би не изглеждат наред по време на колониалното или времето на подчинение, комунизма изглежда подходящ. Това е нещо като преразпределение на богатството, или може би държавата взима всички богатства, или може би това е нещо по средата, нещо социалистическо, при което държавата преразпределя богатство сравнително агресивно, но все още има, нещо като основи на капитализма. И така, можеш да си представиш че комунизма-- особено при населението от много, много, много бедни хора, богатството се концентрира в малко на брой хора, много от тях са на страната на старите режими-- комунизма поне изглежда като популярна идея. И има хора, които обикалят с това националистическо комунистическо чувство. В случаят на Куба, има хора като Фидел Кастро. Фидел Кастро. Във Виетнам има хора като Хо Ши Мин. Хо Ши Мин. Корея е малко по-различна, защото са имали комунистическо националистическо движение за независимост, но Ким Ир Сен не е задължително лидерът на това движение. Руснаците всъщност не искали който и да е от тези хора на власт никой от националистическите комунисти, лидерите на тези движения. Те някак си ги маргинализират и слагат Ким Ир Сен може би защото той е най-близък до тях, но той е комунист. Ким Ир Сен Сега реалността е, че тези хора идват с тези егалитарни идеи, равенство за всички, нека има възмездие за злините, които са ни направи, но най-вероятно всички от тях започват не само да преразпределят богатството от хората, които са го придобили по лош начин, но те също така просто преразпределят богатството като цяло, защото това е просто популярно занимание, или защото тези хората не са им дали правилна поддръжка. Така те получават възмездие от политическите си врагове, в вместо да го правят за общото благо. Така те могат да отнемат от хора, които имат законно богатство. Така тези хора, няма да са щастливи от това. Те използват това комунистическо егалитарно движение, за да вземат властта. И вместо просто да са чисто марксистката държава, те искат да бъдат повече марксистко-ленинска, където има Комунистическа партия, която поддържа непрекъсната революция, която е оправдание, никога да не се държат провеждат истински избори и винаги да са на власт. Така че в никакъв случай това не е основна причина защо тези хора са легитимни. Но това, което се е случва във всеки един от тези случаи е, че Съединените Щати са по средата на Студената война и се боят от разпространението на комунизма. Комунизмът е обикновено свързан с несвободна държава. Не е задължително да се случва така, но всеки път, когато комунизмът се налага, това се случва в условията на авторитаризъм и липса на демокрация. Както можеш да си представиш, в САЩ има много капиталисти, които по собствени егоистични причини, се страхуват от разпространението на комунизма в Съединените щати, защото може би тяхното богатство ще бъде преразпределено. Но независимо от това какво е оправданието, независимо дали това е благородно желание хората да имат свобода на изразяване, право на частна собственост или нещо по-егоистично като: "Хей, не искаме нашето богатство да бъде по някакъв начин отнето", или това просто може да е било баланс на силите между САЩ и Съветския съюз, че всеки път, когато дадена страна стигне до комунизма, някак си САЩ губи част от влиянието си в света. Независимо от обосновка в САЩ, те винаги казват: ,"Добре, тези хора са комунисти, ние ще подкрепим другата страна на уравнението." Така че САЩ в крайна сметка подкрепя Ли Сън Ман в Южна Корея, който знаем, че не е най-добрият човек на света. Те в крайна сметка подкрепят Дием в Южен Виетнам, който също знаем че не е непременно най-приятният човек на света. В случаят на Куба, САЩ поне подкрепя Батиста докато е на власт, но видяхме в друго видео, в което по-късно Кенеди излиза и казва: "Знаете ли, Батиста беше доста кофти пич и вероятно е било голяма грешка за САЩ да го подкрепя." Но САЩ преминава на другата страна и подкрепя изгнаниците срещу Фидел Кастро. И тук, кубинските изгнаници не са... определено не са в категорията на Ли Сън Ман или Дием и те вероятно предпочитат демокрацията, и като цяло са добри хора. Но те най-вероятно дават грешна информация на Кенеди, казвайки, че Фидел Кастро не е чак толкова популярен, колкото всъщност е. Той най-вероятно е по-популярен, особено след революцията, защото има тази егалитаристи-- хора, мразещи Батиста, готови да подкрепят всеки, различен от Батиста. Фидел Кастро е харизматичен лидер, който донякъде помага на бедните или поне изглежда сякаш той помага за бедните. Така че администрацията на Кенеди, поне в началото е подведена с прекалено оптимистична гледна точка, която ги въвлича в Операцията в Залива на прасетата и всичко последвало от това. Но това е само общ модел, който се случва всеки път. И всеки път приключва или с поражение на САЩ, или с патово положение. Поучи се от всичко това, но това е един интересен модел, който се повтаря няколко пъти, почти във всеки сблъсък, случил се по време на Студената война. Преведено на български език от екипа на "Образование без раници" с подкрепата на посолството на САЩ в България.