If you're seeing this message, it means we're having trouble loading external resources on our website.

Ако си зад уеб филтър, моля, увери се, че домейните *. kastatic.org и *. kasandbox.org са разрешени.

Основно съдържание
Текущ час:0:00Обща продължителност:11:10

Видео транскрипция

Историята на еврейския народ започва преди около 4 000 години. За да разберем тяхното желание за еврейска родина в края на 19-ти и началото на 20-ти век, трябва да се върнем 17 или 18 века назад във времето до 135 година от нашата ера. По това време Юдея е провинция в Римската империя. Юдея е библейската родина на евреите. Там се намира Йерусалим. През 135-та година от новата ера римският император Адриан и след това потушаване той изгонва евреите от Юдея. Адриан прогонва евреите от Юдея. Той не само ги прогонил от Юдея, но също така променил името на провинцията. Тази провинция тук в червено била римска Сирия. Той съединява тези две провинции и ги нарича Сирия Палестина. Нека го запиша. Той ги нарича Сирия Палестина, и това е причината, поради която през следващите 1700 години и дори в наши дни части от нея са наричати понякога Палестина. Да прескочим следващите 1700 години. През това време повечето от евреите не живеят на мястото, където е била Юдея. Те са се заселили на групи из Европа, Близкия Изток, Африка. Някои евреи дори се заселили в Индия. По-голямата част от тях процъфтявали в своите общности, но за съжаление тяхната история включва голям брой гонения, дискриминация, използването им за изкупителни жертви. Това се случвало особено в Европа, където християнската църква често обвинявала евреите по религиозни причини. Било лесно да се обвинят евреите всеки път, когато нещо лошо се случвало. Имаме етническо прочистване. Имаме погроми. Руската империя, особено през 19-ти век, била позорно известна заради начина, по който се отнася с евреите. Имаме дълга поредица от еврейски гонения. Всъщност, голяма част от съвременните еврейски традиции са в чест на тези различни трагедии, тези различни гонения. Като имаме това предвид, нека разгледаме края на 19-ти век. Нека разгледаме 1860-та година. 1860. Тогава се ражда Теодор Херцел. 1860 г. Ражда се този господин ето тук. Теодор Херцел. Той се ражда в немскоговорящо еврейско семейство В Австро-Унгарската империя. Неговото семейство не е особено религиозно. През младите си години той е светски човек. Той не е особено религиозен. С напредването на годините, когато става журналист, той има възможността да наблюдава антисемитизма, който се случва в края на 19-ти век най-вече в Русия, но като цяло из Европа. През 1894 г., когато той е на 34 години, все още относително млад мъж, през 1894 г. в Париж той става свидетел на Делото Драйфус. Аферата Дрейфус, в което френски офицер от еврейски произход е обвинен в предателство, обвинен в шпионаж за германците. Това води до всякакви видове публичен антисемитизъм. По-късно е доказано, че Драйфус е неправилно обвинен. Според някои това директно е повлияло на Теодор Херцел да изнесе нуждата за еврейска родина, но във всеки случай е нещо, което той директно е наблюдавал, така че сигурно му е повлияло по някакъв начин. Това както и останалият антисемитизъм, който той наблюдавал директно или не през целия си живот, или за които е чел в исторически книги. В резултат на всичко това, и нека не забравяме, че той е бил светски човек, през 1896 г., на 36-годишна възраст, той написва Der Judenstaat, което буквално се превежда като Държавата на евреите. Der Judenstaat. Това било много изразително описание или желание, или изразяване на нуждата от еврейска родина или еврейска държава. Това е зараждането на политическия ционизъм. Политически ционизъм. Откъде произлиза думата ционизъм? Коренът на думата е Цион, от планина Цион. Планината Цион е хълм в днешен Йерусалим и думата Цион често се свързва с Йерусалим, със светата земя, с домът на евреите. Намира се горе-долу тук, Йерусалим е някъде ето тук. Наблягам на това, че е поличитечски, политически ционизъм, понеже по това време вече съществувало движение за завръщането на евреите в тяхната родина Юдея, което се нарича ционизъм. Но Херцел бил този, който изразил нуждата от политическа държава и започнал организация по създаването на политическа държава. Тук цитирам част от това, което той написал в Der Judenstaat. "Ние сме народ, един народ. Опитахме се да се слеем с националните общности, в които живеем, желаейки само да запазим вярата на нашите бащи. Но не ни е позволено. Напразно сме лоялни патриоти, понякога супер лоялни. Напразно правим същите саможертви, жертвайки живота и собствеността си, също като нашите съграждани. Напразно се опитваме да обогатим нашите родини чрез изкуството и науката или нейното богатство чрез занаяти и търговия. В нашите родини, където живеем от векове, все още ни смятат за чужденци, и често сме описвани като такива от хора, чиито предци не са били тук по времето, когато еврейската реч отдавна се е чувала по тези земи. Потисничество и гонения не могат да ни изкоренят. Никоя нация на света не е страдала колкото нас. Палестина е нашата незабравима родина." Това има голям ефект сред еврейската диаспора и му дава влиянието през следващата година, 1897 г., да организира първия ционистки конгрес. Първият ционистки конгрес, където той успява да събере хора с еднакви възгледи или поне хора, които се опитвали да организират начин за основаването на еврейска държава, за предпочитане в Палестина. Казвам за предпочитане в Палестина и е очевидно, че това е бил първият им избор, да се върнат обратно в историческата си родина Юдея, но дори самият Херцел обмислял Аржентина, която по това време била много либерална, много непредубедена към имигранти. Обсъждала се и източна Африка, британската източна Африка. Всъщност през 1903 г. британският двор предложил Уганда на групата, която по-късно става известна като Ционистката организация. Това било обмислено на, мисля, Шестия ционистки конгрес. Тези неща били обмислени. Но Палестина винаги била, поради исторически причини, предпочитаният дом за ционисткото движение. Това е много чувствителна тема, независимо дали човек подкрепя идеите на ционизма или на Теодор Херцел. Някои смятат идеите му за илюзорни, смятат го за герой, други смятат, че той е посял семето на това, което накрая доведе до окупацията на Палестина и еврейските заселвания, които се случват там. Ще се опитам да не избирам страна тук. Независимо на чия страна си в този спор, неговото умение да предвиди предстоящите събития и да започне цялото това движение е невероятно. От самото начало той провел разговори с османците и други народи за възможността да получи земя в Палестина и всичко останало. Той не постигнал успех в рамките на живота си. Но още след Първия ционистки конгрес, който се състоял в Базел, той знаел какво правел и гледал отвъд рамките на своя живот. Това е цитат от неговия дневник и ни разкрива много. "Ако трябва да опиша конгреса с една дума, която няма да изговарям публично, то ще е следното: В Базел аз основах Еврейската държава. Ако кажа това на глас, ще ми се изсмеят абсолютно всички. След пет години може би, и определено след 50, всеки ще може да види това." Това е невероятно, понеже държавата Израел се превръща в реалност горе-долу 50 години по-късно. Като имаме това предвид, и отново, знам, че това е невероятно деликатен проблем, това, което вероятно изненадва много хора, е, че той не е бил екстремист. От някои други негови писания се разбира, че въпреки че той желаел еврейска държава, той е бил толерантен човек и не си я е представял само за евреите и не смятал, че тя трябва да се основе чрез сила по някакъв такъв начин. Това се вижда от ето този текст. Той е от неговия дневник. "Няма нужда да споменавам, че трябва да се отнасяме толерантно към хора от други религии и да защитаваме тяхната собственост, тяхната чест и тяхната свобода с необходимите методи." Така, да защитават тяхната собственост, чест и ... С необходимите методи да защитават тяхната собственост, чест и свобода. Това е толерантно. "Това е още една област, в която ще дадем на света един невероятен пример. Ако има много такива собственици в различни области, които не искат да продадат своята собственост." С други думи, ако искаме да отидем там и изкупим земята, но хората не искат да ни я продадат, "ние ще ги оставим там ще основем търговски взаимоотношения с други области, които ни принадлежат." Той не е искал да навлиза в конфронтации или да антагонизира някого. И разбирал, че може би там има хора, които може би няма да искат да продадат земите си на тези, които ще заселят тази нова държава. По-късно, малко преди смъртта си, той написва роман за тази бъдеща държава, която може би ще бъде създадена. Той написва в Altneuland, което буквално се превежда Старата нова земя: "Основана е от идеите, които са общ продукт на всички цивилизовани нации. Ще е аморално да изключим някого, в зависимост от произхода му или религията му, от участие в нашите постижения, защото ние живеем на земите на други цивилизовани хора. Това, което притежаваме, дължим на предварителната работа на други хора. Следователно ние трябва да изплатим дълговете си. Има само един начин да направим това. Толерантност. Нашето мото трябва да е сега и завинаги: Човеко, ти си мой брат." Преведено от екипа на "Образование без раници" с подкрепата на посолството на САЩ в България