If you're seeing this message, it means we're having trouble loading external resources on our website.

Ако си зад уеб филтър, моля, увери се, че домейните *. kastatic.org и *. kasandbox.org са разрешени.

Основно съдържание
Текущ час:0:00Обща продължителност:9:03

Видео транскрипция

Както вече споменахме много пъти досега, избухването на Първата световна война през 1914 е било фокусирано в началото изцяло около това, че Австрo-Унгария обявява война на Сърбия, използвайки убийството на ерцхерцог Франц Фердинанд като предтекст за обявяване на войната срещу Сърбия. Това се случва през Юли 1914. 28 юли 1914 войната била обявена и ако по онова време сте военен анализатор бихте счели,че това би било прибързано решение. Затова те били толкова настървени за обявяване на войната срещу Сърбия, смятайки, че ще бъде прекалено лесно да изкарат сърбите извън строя. Австро-Унгария Говорим за империята тук, огромна икономика, огромни индустриални военни комплекси, огромни армии. Сърбия - много по-малка страна, много по-бедна, те също воювали няколко пъти в скорошните войни, били зле подготвени и за това всеки анализатор би счел ,че тази война ще е кратка. Но 1914 не доказва този очакван развой, разглеждан като огромна евентуална победа за австроунгарците. Няколко изненади в полза на сърбите им дали възможност да поддържат Австро-Унгария настрана. Сърбите, сърбите удържали, но нека не бъркаме това с някаква наистина невероятна блокада. Тя била много кървава, като на няколко пъти се стигало до нападение по сръбските граници. Австроунгарците превзели Белград за кратко време, след това сърбите си възвърнали града, а междувременно, десетки, стотици хора измирали. Но в края на 1914, въпреки очакванията, сърбите успели да удържат независимо,че били по зле подготвени и въпреки факта, че били по-малка страна. Късметът на сърбите не продължил дълго време, преминавайки към 1915, тъй като тогава други страни, различни от Австро-Унгария, решили да се включат срещу Сърия. По-специално българите, които преди 1915 все още се опитвали да решат на коя страна от воюващите да застанат. Но те водили няколко битки, дори войни наскоро със Сърбия - през 1913 те се опитвали да си върнат територия и през 1915 българите се пресъединили към войната, на страната на Централните сили. В края на 1915 съществувала съвместна офанзива между българите, автро-унгарците и германците срещу тази малка страна Сърбия, като интереса на германците бил освен желанието да подкрепят своите съюзници - австроунгарците, но и също така да осъществят контрол върху ж-п линиите между Берлин и Константинопол, които преминават през Сърбия, и ако успеели да ги превземат, това изкарвало Сърбия от войната. Така би било много по-лесно изпращането на провизии до другите им съюзници - Османската империя. Така през октомври 1915 имаме съвместна офанзива между германската армия, ето това показва картата точно тук. Това тук е третата австрийска войска, а това тук е единадесетата немска войска, това е първата българска армия, а това втората. Съвместната атака е изключително успешна за Централните сили, като те успели да навлязат в Сърбия и за да направят това им отнело много сила, за да ги накарат да се оттеглят, като накрая Сърбия била окупирана. Сръбската армия побягнала в края на сраженията, като единственото компенсиращо нещо за сърбите е, че някои части от сръбската армия успели да избягат през Черна гора и Албания, както и някои от цивилните. Те били транспортирани от Съюзниците (Антантата), за да се прегрупират и след това да се присъединят, както ще видим по-късно, към Македонския фронт И така: през 1915 имаме Централни сили Централните сили, минаващи през със Сърбия минават минават през за всеки наблюдател към момента Сърбия е изгубена. Точно, когато това се случва, Съюзниците осъзнават, че Сърбия е в много трудна ситуация и до приключването на 1915 френски и британски войски започнали да навлизат точно тук, във Фаланика, за да, някой би помислил, да помогнат на сръбските сили. Те успяват да пристигнат и да действат в нужното време, за да предотвратят случилото се през октомври през октомври 1915. Тук имаме френски сили, успели накрая да разсеят втората българска армия. Това до някаква степен подпомогнало сръбското отстъпление. Но по съществено - те започнали да изграждат свои собствени сили ето точно тук във Феланика. Това е интересно, защото говорим за този регион, точно ето тук, нещо като македонска Гърция и в този момент на войната Гърция остава неутрална Кралят е клонял (крал Константин първи) той клонял към Централните сили, докато министър-председателят, и съм сигурен, че ще кажа неправилно името му - Венизелос, бил по-скоро за Съюзниците. И така било налице вид на разминаване между краля и министър-председателя. Последният подава оставка, но той има активна подкрепа особено в македонска Гърция и очевидно има поддръжка сред Съюзниците. И така, преминавайки към 1916 имаме преврат в подкрепа на Венизелос в македонска Гърция, особено във Феланика, което по същество се контролира от Съюзниците, въпреки че Гърция е официално неутрална. И така преврат преврат на Венизелос Венизелос, което води до много интересна ситуация - след преврата в подкрепа на Венизелос на практика имаме Гърция и по-точно тази македонска Гърция е под контрола на подкрепящите Венизелос и привърженици на Съюзниците, докато останалата част на Гърция е все още лоялна на краля, а той клони към Централните сили. Но не е много ясно какво той би направил в тази връзка След това навлизаме в 1917. Съюзниците стават малко по-настоятелни и притискащи. През 1917 има блокада те прилагат блокада на южна Гърция, а блокадите обикновено причиняват много трудности - икономически и чисто човешки, но това довежда през юни юни 1917 Константин първи Константин Константин минава в изгнание и по същество в този момент Гърция всъщност подкрепя Съюзниците и страната минава в подкрепа на Съюзниците. Така на тази карта точно тук, която показва Съюзническите сили (силите на Антантата) и Централните сили е изобразена Гърция като част от Съюзническите сили, но тя е официално неутрална. През 1917 единствено след преврата, след като Константин първи минава в изгнание, Гърция официално става съюзник. И така, това дава основата за преминаването в обстановката на 1918. Към този момент имаме прегрупирани сръбски сили, които ще наричаме Македонски фронт. Сърбия е загубена за Централните сили, имаме прегрупирани сръбски части във Феланика. Те са транспортирани там. И като цяло в македонска Гърция. Сега имаме гръцката армия, която е на страна на Съюзниците, имаме британската и френската армия и, навлизайки в септември 1918, те са готови за офанзива. Останалата част на Европа в този момент помни август 1918. Това е началото на стодневната офанзива, която маркира победата на Съюзниците на Западния фронт. Новините вече са достигали дотам - има огромен морал сред Съюзниците, не особено голям морал сред Централните сили. И така през септември 1918 се случва Съюзническата офанзива Съюзническа офанзива Съюзническа офанзива, идваща от Гърция идваща от нека я наречем отново македонска Гърция. Особено успешна офанзива - те си възвръщат Сърбия, а всъщност някои от британските сили успели да минат на изток и да възвърнат Константинопол и така този Македоснки фронт е част от цялостния Западен фронт и всъщност сме към края на амбициите на Централните сили в Първата световна война. Завършва със сражение на този фронт и, както знаем, преминавайки към ноември 1918, имаме многобройни сражения и прекратяване на огъня на всички основни фронтове и Съюзниците всъщност печелят накрая.