If you're seeing this message, it means we're having trouble loading external resources on our website.

Ако си зад уеб филтър, моля, увери се, че домейните *. kastatic.org и *. kasandbox.org са разрешени.

Основно съдържание
Текущ час:0:00Обща продължителност:9:03

Видео транскрипция

Както вече споменахме много пъти досега избухването на Първата световна война през 1914 г. е фокусирано в началото изцяло около това, че Австрo-Унгария обявява война на Сърбия, използвайки убийството на ерцхерцог Франц Фердинанд като претекст за обявяване на войната срещу Сърбия. Това се случва през юли 1914 г. На 28 юли 1914 г. войната е обявена и ако по онова време си военен анализатор може би ще решиш, че това ще бъде кратка война. Австрийците обявяват войната на Сърбия, смятайки че ще бъде много лесно да изкарат сърбите извън строя. Австро-Унгария е империя със силна икономика, огромни индустриални предприятия и огромна армия. А Сърбия е много по-малка страна, много по-бедна, изтощена от скорошни войни, зле подготвена и затова всеки анализатор би счел, че тази война ще е кратка. Но събитията през 1914 г. не се случват както австрийците смятат. 1914 г. може да се разглежда като победа за сърбите. Голяма изненада е, че сърбите успяват да удържат на австрийските удари. Сърбите удържат. Това не означава, че няма кръвопролития. Австрийците на няколко пъти нападат сръбските граници. Австро-унгарците дори превземат Белград за кратко. След това сърбите си възвръщат града, но междувременно десетки, дори стотици хиляди хора умират. Но в края на 1914 г., въпреки очакванията, сърбите успяват да удържат, въпреки че са били по-зле подготвени и въпреки факта, че са по-малка държава. Късметът на сърбите не продължава дълго време. През 1915 г. други държави, освен Австро-Унгария, решават да се включат във войната срещу Сърбия. Най-вече това са българите, които преди 1915 все още се опитват да решат коя страна в конфликта да подкрепят. Но българите наскоро са приключили война със Сърбия през 1913 г., затова искат да си върнат загубените земи. Така през 1915 г. българите се включват във войната на страната на Централните сили. В края на 1915 г. се извършва съвместна офанзива между българите, автро-унгарците и германците срещу тази малка страна Сърбия. Германците тук участват, защото искат да подкрепят своите съюзници Австро-Унгария, но и също така да вземат контрол над железопътните линиите между Берлин и Константинопол, които преминават през Сърбия. Ако успеят да ги превземат, това ще изкара Сърбия от войната и ще е по-лесно да се изпращат провизии до другите им съюзници – Османската империя. Така през октомври 1915 г. имаме съвместна офанзива между германската армия, ето това показва картата точно тук. Това тук е Трета австрийска войска, а това тук е Единадесетата немска войска, това е Първата българска армия, а това е Втора българска армия. Съвместната атака е изключително успешна за Централните сили. Те успяват да навлязат в Сърбия. Впечатляващо е колко сила е била нужна, за да бъдат победени сърбите, но в крайна сметка Сърбия е окупирана. Сръбската армия е в отстъпление, като част от сръбската армия успява да избяга през Черна гора и Албания, както и някои цивилни. Те са транспортирани от Съюзниците (Антантата) и се прегрупират, а след това да се присъединят, както ще видим по-късно, към Македонския фронт. И така, през 1915 г. Централните сили превземат Сърбия. За всеки наблюдател към момента Сърбия е изгубена. Точно, когато това се случва, Съюзниците осъзнават, че Сърбия е в много трудна ситуация и до края на 1915 г. френски и британски войски започнат да навлизат точно тук, в Солун, за да помогнат на сръбските сили. Не успяват да стигнат навреме и да спрат превземането на Сърбия през октомври 1915 г. Тук имаме френски сили, които успяват да разсеят Втора българска армия. Това до някаква степен подпомогнало сръбското отстъпление. Но по-важното е, че започват да съсредоточават свои собствени войски ето тук в Солун. Това е интересно, защото говорим за този регион тук, гръцката част от област Македония. Към този момент на войната Гърция остава неутрална. Гръцкият крал Константинос I има симпатии към Централните сили, а министър-председателят, и съм сигурен, че ще кажа неправилно името му, Венизелос подкрепя по-скоро Съюзниците. Има разминаване между краля и министър-председателя. Венизелос подава оставка, но той има активна подкрепа, особено в македонска Гърция, и очевидно има подкрепата на Съюзниците. Така през 1916 г. е извършен преврат в полза на Венизелос в македонска Гърция, особено в Солун, който реално се контролира от Съюзниците, въпреки че Гърция е официално неутрална. Нека запишем. Преврат на Венизелос. Той води до много интересна ситуация. След преврата в подкрепа на Венизелос на практика Гърция, и по-точно тази македонска Гърция, е под контрола на подкрепящите Венизелос и привърженици на Съюзниците, докато останалата част на Гърция е все още лоялна на краля, а той симпатизира на Централните сили. Но не е много ясно какво той би направил в тази връзка. След това навлизаме в 1917 г. Съюзниците стават малко по-агресивни. През 1917 г. те правят блокада на Южна Гърция, а блокадите обикновено причиняват много трудности – икономически и чисто човешки, но това довежда до юни 1917, когато Константинос I е принуден да премине в изгнание. По същество в този момент Гърция всъщност подкрепя Съюзниците и страната влиза във войната в подкрепа на Съюзниците. Затова на тази карта тук, която показва Съюзническите сили (силите на Антантата) и Централните сили, Гърция е изобразена като част от Съюзническите сили, макар официално да остава неутрална. През 1917 г. едва след преврата, след като Константинос I минава в изгнание, Гърция официално част от Антантата. Вече имаме основата, за да преминем в обстановката на 1918 г. Към този сърбите са се прегрупирали и са част от т.нар Македонски фронт. Сърбия е превзета от Централните сили, но прегрупираните сръбски войски са в Солун. Те са транспортирани там. И като цяло има сръбски войници в македонска Гърция. Вече гръцката армия е на страната на Съюзниците. В региона има британската и френската армия. През септември 1918 г. всички те са готови за офанзива. По това време в Европа, през август 1918 г., е началото на Стодневната офанзива, която маркира победата на Съюзниците на Западния фронт. Новините за това вече са се разпространили. Моралът сред Съюзниците е висок и не особено голям сред Централните сили. И така през септември 1918 г. се случва Съюзническата офанзива идваща от Гърция нека я наречем отново македонска Гърция. Особено успешна офанзива - те си възвръщат Сърбия, а някои от британските сили успяват да минат на изток и да превземат Константинопол. Този Македонски фронт, заедно със Западния фронт, слага края на амбициите на Централните сили в Първата световна война. Сраженията на този фронт са спечелени от Антантата. До ноември 1918 г. приключват решителните сражения на всички основни фронтове и Съюзниците печелят войната.