Селски въстания

В това видео ще разгледаме няколко народни бунта през Късното Средновековие. Ще говорим за периода 14-16 век. Бунтовете понякога се наричат "селски", но по-късно ще обсъдим дали това е подходящо име, или не, имайки предвид какви хора участват в тези събития. Засега ще ги наричаме народни бунтове, което означава, че включват голяма част от обикновеното население. Разглеждайки тези събития, трябва да имаме предвид два големи въпроса. Първият е – защо хората решават да въстанат срещу управляващите? След 1320 г. виждаме огромен брой такива народни бунтове, невиждан до този момент в историята. Защо се случва? Защо се бунтуват хората? На второ място – ще разсъждаваме дали тези бунтове са успешни. Ако да, какво точно означава успехът в тези условия? Искам да започнем с един конкретен пример – Селското въстание в Англия. То избухва през 1381 г. Тук имаме една картинка, тя е от Хрониките на Жан Фроасар, който пише своя летопис на събитията по времето на този бунт. Той е съвременник на събитията. Самата картинка е създадена по-късно. Добавена е към Хрониката на по-късен етап, така че не е напълно точна, но ни дава добра представа за това как изглежда ситуацията, когато кралят се изправя срещу хиляди ядосани свои поданици. За да разберем какво точно се случва, искам да ти споделя един цитат от Хрониките на Жан Фроасар, който приписва тези думи на Джон Бол. Джон Бол е английски свещеник, който проповядва през този период и се смята за един от подбудителите, един от хората, които спомагат за избухването на въстанието през 1381 г. Част от това е разпространяването на идеи, които критикуват съществуващата йерархична структура в страната. Той казва: "Ах, добри хора, нещата не вървят добре в Англия." С други думи, критикува аристократите в Англия. След това той продължава: "Това няма да се промени, докато всичко не стане общо и вече няма нито крепостни селяни, нито господари, всички се обединим заедно и господарите да не са по-големи господари от самите нас." Това, което казва тук, е, че в структурата на английското общество има джентълмени, хората, които са част от аристокрацията, в които е съсредоточена цялата политическа и икономическа власт. В същото време има други хора, които трябва да работят, за да издържат аристократите. Според Джон Бол всички трябва да са равни и докато това не стане, нещата в Англия няма да се оправят. Това е много радикално послание, особено в средновековна държава. Той продължава речта си с въпроса: "С какво ние, обикновените хора, сме заслужили това и защо трябва да бъдем държани в подчинение и робство? Всички идваме от един баща и една майка – Адам и Ева. Защо те твърдят и ни показват, че са по-висши от нас?" Тук той прави препратка към Стария завет на Библията като казва, че всички са наследници на първите двама човека. Щом в този смисъл всички сме равни, защо само аристократите има достъп до тази сила и богатство. Трябва да отбележа, че това предизвикване на социалната йерархия не е единствената мотивация за Селското въстание в Англия. Има много други фактори, за които ще говорим по-късно. До този момент средновековното европейско общество има ясна структура – разделено е на три съсловия, три нива или три класи, наричай ги както искаш. На първо място са духовенството, включващо монасите, свещениците и всеки, който е част от Църквата. Тази група се нарича още "Молещи се". Следва аристокрацията, която включва рицарите и лордовете, които имат големи владения, дадени им от краля в замяна на вярност. Това е групата на "Воюващите". Най-отдолу е групата на "Работещите", която включва по-голямата част от населението. Не забравяй, че това е нискотехнологично земеделско общество. Вероятно около 90% от населението участва по някакъв начин в селското стопанство. Това е най-голямата част от обществото, което се нарича селячество или простолюдие. Нека обобщим този модел: имаме тези, които се молят, тези, които воюват и тези, които работят. Обществото се нуждае от всяко съсловие, за да функционира, така че всички са важни. Нека помислим за това как стигнахме от тази ситуация на сравнително стабилно социално устройство, в което всяко съсловие се смята за равноправна част от обществото до това, което виждаме в Англия през 1381 г., когато населението въстава срещу властта на краля. Има три посоки за анализ, по които можем да поемем, за да разберем защо избухват тези бунтове през 14 век в Западна Европа. Първият пък е чрез демографията, или науката за населението. Има две големи събития, които въздействат на европейското население. Първото е Големият глад, който продължава между 1315 г. и 1317 г. Това е поредица от слаби селскостопански реколти, породени от лошото време през периода. Другото важно събитие, което оказва влияние върху населението, е чумната епидемия, наричана Черната смърт, която продължава между 1347 г. и 1349 г. Черната смърт в крайна сметка убива между една трета и една втора от населението на Европа. Това води до повишаване на надниците на работниците. В Англия например, между 1349 г. и 1351 г. се въвеждат няколко закона, които опитват да задържат стойността на работническите надници. Това е отговор на факта, че има по-малко работници и това прави работата им по-скъпа. По това време тече и Стогодишната война между Англия и Франция, която започва през 1337 г. и продължава повече от 100 години, въпреки името, което получава. Това също е скъпо. Войната коства и на двете държави много пари за продължаване на боевете и издържане на войската. По същото време, в което имаме тези икономически проблеми, държавите вдигат данъците, в опит да финансират войната. Последното нещо, което ще ни помогне да разберем народните бунтове, част от което видяхме в цитата от Джон Бол, са религиозните и културните проблеми. Монашеските ордени – францисканците и доминиканците, които са пътуващи монаси, проповядващи сред простолюдието добродетели като бедността и простия живот. Когато има аристокрация, която живее един много пищен и екстравагантен живот, се появява отпор срещу това, защото е против тогавашните религиозни вярвания. В началото споменах, че ще обсъдим дали "селски въстания" е подходящо име за тези събития. През 1358 г. имаме събитие, наречено Жакерия, което е народно въстание в Северна Франция, избухнало заради проблеми, възникнали от Стогодишната война. Жакерия получава името си от факта, че обикновените хора са наричани "Jacques Bonhomme". Един обикновен мъж е наричан Jacques Bonhomme. В превод това означава нещо като "Жан Добряка". Виждаме, че елитът, аристократите и духовенството, използват думи като "селянин" и "простолюдие" като обида към всеки, който не е част от аристокрацията и духовенството. Припомням, че "простолюдието" са хората, които се занимават със селскостопанска работа. Но в тези въстания участват не само земеделски работници. Аристократите се опитват да отхвърлят въстанията, като ги описват просто като лошо поведение от хора, които не си знаят мястото в обществото. Но всъщност нещата са много по-сложни. Надявам се, вече имаш по-ясна представа защо в този период хората въстават срещу управляващите. Има демографски промени, които водят до икономически промени, които от своя страна водят до промяна в това как хората виждат мястото си в обществото. Когато размишляваме за успеха на тези въстания, не трябва да мислим само за военни успехи. По-голямата част от тези бунтове са потушени. Управляващите имат повече от достатъчна военна сила и пари, за да спрат тези бунтове. Затова, когато говорим за успеха на тези народни бунтове, трябва да видим дали те водят до някакви важни промени в социалните или политическите структури, дори да не са спечелили военните действия. И в повечето случаи виждаме появата на такива промени. Преведено от "Образование без раници" с подкрепата на посолството на САЩ.