Основно съдържание
Курс: Алгебра 2 > Раздел 4
Урок 2: Деление на квадратни многочлени на линейни множители- Въведение към деление на многочлени
- Деление на квадратни изрази на линейни изрази (без остатък)
- Деление на квадратни изрази на линейни изрази с остатък
- Деление на квадратни изрази на линейни изрази с остатък: неизвестен член х
- Деление на квадратни изрази на линейни изрази (с остатък)
© 2024 Khan AcademyУсловия за ползванеДекларация за поверителностПолитика за Бисквитки
Деление на квадратни изрази на линейни изрази с остатък: неизвестен член х
Интересен случай на делението на многочлени е когато един от членовете липсва. Например (x²+1) делено на (x+2). Научи как да избягваш грешки в подобни случаи.
Искаш ли да се присъединиш към разговора?
Все още няма публикации.
Видео транскрипция
Оказва се, че делението
на многочлени е много по-забавно,
отколкото може да се очаква. Затова да продължим. Да кажем, отново, че някой те срещне на улицата и те попита: "Колко е (х^2 + 1),
делено на (х + 2)?" Постави видеото на пауза
и опитай самостоятелно. Искам да те предупредя обаче – това е малко по-сложно,
отколкото очакваш. Добре, тук има два
начина за решаване. Или можем да преработим
числителя по такъв начин, че да съдържа (х + 2)
по някакъв начин, или можем да използваме
алгебрично деление. Да го направим
по първия начин. Значи х^2 + 1, на пръв поглед не е ясно
как можем да го разложим. Но можем да напишем някакъв израз,
който съдържа множител (х + 2), и, доста интересно,
не съдържа членове от първа степен. Защото не искаме тук никакви
странни членове от първа степен. Най-доброто, за което се сещам, е да направим разлика
на квадрати, като използваме (х + 2). Знаем, че (х + 2) по (х – 2) е равно на х^2 – 4. Ако тук напишем х^2 – 4, а после само трябва
да добавим 5, за да получим +1. Ако напишем х^2 – 4, а после добавим плюс 5, този израз и този
израз ето тук са напълно еквивалентни. Защо направих това? Сега мога да представя
х^2 – 4 като (х + 2) по (х – 2). Мога да преработя целия израз като (х + 2) по (х – 2),
всичко това върху (х + 2) плюс 5 върху (х + 2). При условие, че х
не е равно на –2, тогава можем да разделим
числителя и знаменателя на (х + 2). Тогава ще ни остане
(х – 2) плюс 5/(х + 2), като добавяме това условие, ако искаме да кажем, че
този израз е еквивалентен на първия израз, тогава
х не трябва да е равно на –2. И тук можем да кажем:
"Хей! х^2 + 1, делено на (х + 2) е равно на (х – 2),
а после имаме остатък 5. Сега да отговорим на същия въпрос,
или да преобразуваме този израз, като използваме
алгебрично деление. Ще видим дали наистина то ще е по-лесно. Делителят е (х + 2),
делимото е (х^2 + 1). Когато записвам това,
трябва да внимавам много с различните места за различните степени. В израза х^2 + 1
няма член от първа степен, така че тук ще запиша 1. Втора степен, няма
член от първа степен, а после имаме 1, което е от нулева степен
или константа. Така правим същото
упражнение – колко пъти се съдържа
х в х^2? Гледаме членовете
с най-висока степен. х се съдържа в х^2
х пъти, това е първа степен, затова го поставям в
колоната за първа степен. х по 2 е 2х. х по х е х^2. Сега ще извадим. На какво е равно това? x^2 и –х^2 се унищожават. После изваждаме –2х, това може да разглеждаме
като 0 по х тук горе, плюс 1, и ни остава –2х. После пренасяме
отдолу 1, това е плюс 1. х се съдържа в –2х
–2 пъти. Поставяме го в
колоната с константите. –2 по 2 е –4. После –2 по х е –2х. Сега трябва да внимаваме
много, защото искаме да извадим –2х –4 от –2х + 1. Можем да го разглеждаме
по този начин или можем просто да умножим по –1. Така това става +2х + 4. После, 2х и –2х се унищожават. 1 плюс 4 е 5,
като няма очевиден начин да разделим 5 на (х + 2), така че
го наричаме остатък, както преди. Когато извършваме
алгебрично деление, получаваме (х – 2)
и остатък 5.