Основно съдържание
Курс: Алгебра 2 > Раздел 4
Урок 2: Деление на квадратни многочлени на линейни множители- Въведение към деление на многочлени
- Деление на квадратни изрази на линейни изрази (без остатък)
- Деление на квадратни изрази на линейни изрази с остатък
- Деление на квадратни изрази на линейни изрази с остатък: неизвестен член х
- Деление на квадратни изрази на линейни изрази (с остатък)
© 2024 Khan AcademyУсловия за ползванеДекларация за поверителностПолитика за Бисквитки
Деление на квадратни изрази на линейни изрази (без остатък)
Можем да делим многочлени точно както делим цели числа. Например, когато разделяме (x²+7x+10) на (x+2), задаваме въпроса "какво трябва да умножим по (x+2), за да получим (x²+7x+10)?" Можем да отговорим на този въпрос по много начини. Един от тях е чрез разлагане на множители, а друг е чрез дълго алгебрично деление.
Искаш ли да се присъединиш към разговора?
Все още няма публикации.
Видео транскрипция
Ако някой те срещне на улицата и ти даде следния израз: (х^2 + 7х + 10)
делено на (х + 2) и поиска от теб
да го опростиш. Спри видеото на пауза
и опитай да го опростиш. Един начин да разсъждаваме
за тази задача е: колко е (х^2 + 7х + 10)
делено на (х + 2) на колко ще е равно? Добре, има два начина, по които можем да подходим. Единият е да опитаме
да разложим числителя и да видим дали
не съдържа множител, който е общ със знаменателя. Да опитаме. Правили сме го много,
много пъти. Ако ти изглежда непознато, ти препоръчвам да преговориш
разлагането на многочлени в другите материали в Кан Академия. Кои две числа имат сбор 7, а когато ги умножим,
получаваме 10? Това могат да са
числата 2 и 5. Можем да преработим
този числител като (х + 2) по (х + 5). А в знаменателя, естествено, пак си имаме (х + 2). Сега е очевидно, че има
общ множител. Когато х не е равно на –2, защото, ако х е равно на –2, целият израз е недефиниран, тъй като ще получим
0 в знаменателя . Така че, когато х е
различно от –2, тогава можем да разделим
числителя и знаменателя на (х + 2). Повтарям, причината
да поставим това условие, е, че не можем да разделим
числителя и знаменателя на 0. За всяка друга стойност на х (х + 2) е различно от 0, и тогава можем да разделим
числителя и знаменателя на (х + 2), тези се съкращават, и ни остава само (х + 5). Това е друг начин да се мисли за това
какво представлява този израз. Оригиналният израз
може да се разглежда като (х + 5) за всяко х,
което не е равно на –2. Другият начин да решим
тази задача е чрез алгебрично деление, което е много аналогично
на аритметично деление с опашка, което може би си спомняш, ако не се лъжа, от 4-ти клас. Това, което правиш, е да разделиш на (х + 2) (х^2 + 7х + 10). При този начин разглеждаме
членовете с най-висока степен. Тук имаме х,
а тук имаме х^2. И си задаваме въпроса
колко пъти х се съдържа в х^2. Съдържа се х пъти. Записвам това в тази колона, защото х е просто х на първа степен. Можем да я разглеждаме
като колоната на първата степен. Това е аналогично на
позициите на цифрите, които учихме в началото,
когато учихме числата, или как да групираме
цифрите по позиции. А тук можеш да го разглеждаш
като места на степените или нещо подобно. После взимаме това х и го умножаваме по
целия израз. Значи х по 2 е 2х. Поставяме го в колоната
на първата степен. х по х е х^2. После изваждаме тези
неща тук, които са в жълто, от това, което имахме в
началото в синьо. Можем да го направим
по този начин. После ни остава
7х минус 2х, което е 5х. После х^2 минус х^2
е равно на 0. И пренасяме долу това +10. Повтарям, гледаме
члена с най-висока степен. х се съдържа в 5х пет пъти. Това е нулева степен. Това е константа, така че
записвам в колоната с константите. 5 по 2 е равно на 10. Пет по х е 5. После изваждаме тези от това,
което имаме тук отгоре. Обърни внимание, че
нямаме остатък. Интересното за това
деление с опашка е, както вероятно сме показвали
в друго видео или две, че всъщност можем
да имаме остатък. Това е подходящо за случаи,
при които техниката за разлагане
не дава резултати сама по себе си. В този случай първият начин
беше по-лесен, но вторият е различен начин
да го решим. Можеш да кажеш: "Виж, (х + 2) по (х + 5) е равно на това." Ако искаш да преработиш
този израз по начина, по който
го направих тук, казваш: "този израз е равен
на (х + 5), но трябва да наложим ограничение
на дефиниционното множество, и казваш, че за да бъдат тези изрази
напълно идентични, това се отнася за всички стойности на х,
които са различни от минус 2.