Основно съдържание
Биологична библиотека
Концентрация на хормони, метаболизъм и отрицателна обратна връзка
В това видео ще научим как се регулира концентрацията на хормоните в кръвта ни. От Райън Патън. . Създадено от Райън Скот Патън.
Искаш ли да се присъединиш към разговора?
Все още няма публикации.
Видео транскрипция
Когато говорим за ендокринни органи
и ендокринни жлези, и за хормоните, които
хвърчат из цялото тяло, е лесно да си представим, че този процес се случва
доста безразборно. Може би си представяш
как хормоните пътуват из цялото тяло, изстрелват се
свободно и се носят навсякъде. Но ако се замислиш за ефектите от ендокринните жлези,
например надбъбречните жлези с хормоните за борба или бягство, става ясно, че е доста важно ефектите, които тези хормони
стимулират, да бъдат контролирани,
защото телата ни са доста чувствителни към
тези ефекти. Оказва се, че концентрацията на даден хормон в кръвта
във всеки един момент е строго контролирана. Един от начините за това е чрез метаболизма и екскрецията. На всеки хормон, който
достигне своя рецептор, се падат хиляди, които биват
премахвани от тялото. Един от начините за премахване
е чрез черния дроб. Черният дроб ще метаболизира
излишните хормони и ще ги превърне в жлъчка,
която в крайна сметка се отделя в храносмилателната
система. Друг орган е бъбрекът. Хората имат по два. Те пречистват кръвта непрекъснато и премахват отпадъчни продукти
от кръвта чрез урината. А някои хормони просто
се разпадат в кръвта. И после продуктите от
това разпадане преминават в черния дроб или бъбреците. А понякога тези хормони
се отделят чрез потта. Но идеята в случая е, че винаги,
когато едни хормони достигнат рецепторите си, много други се премахват от тялото. Друг начин, по който се контролира
концентрацията на хормони в тялото, е чрез механизма на обратната връзка. Повечето обратни връзки се считат за отрицателни
обратни връзки. А идеята за отрицателните
обратни връзки е, че условията, получени в резултат
на хормоналното действие, потискат допълнителното
освобождаване на въпросните хормони. Това може да ти се стори
доста объркващо. Ще нарисувам един пример. Ето тук е хипоталамусът. Ще го оцветя. И ще го запиша. ХИПОТАЛАМУС Хипоталамусът изпраща хормон – тироид-освобождаващ хормон. Освобождава го. И той отива до хипофизната жлеза, която ще оцветя, ето тук. В отговор на този хормон
хипофизната жлеза освобождава тироиден
стимулиращ хормон, ТСХ. И ТСХ слиза до щитовидната жлеза, която се намира ето тук. Щитовидната жлеза освобождава
своите хормони, Т3 и Т4, или трийодтиронин и тироксин. Тези щитовидни хормони пътуват
през цялото тяло в търсене на рецептори с цел, например, да регулират
метаболизма. Това е една от основните задачи
на щитовидната жлеза. И тук тази идея става доста яка. Защото някои от рецепторите се намират
в хипофизната жлеза и хипоталамуса. И когато щитовидните хормони достигнат
хипофизата и хипоталамуса, те дават сигнал на самата хипофиза и хипоталамус
да спрат да произвеждат хормони. Хипоталамусът и хипофизната жлеза виждат, че има достатъчно
щитовидни хормони в кръвта и че не е нужно
да произвеждат повече. И това е сред основните начини,
чрез които се контролира нивото на щитовидните хормони. Това може да ти се стори
малко прекалено. В смисъл – ако хипоталамусът може да бъде
изключен от щитовидните хормони и е по-нагоре от хипофизата жлеза, защо изобщо е необходимо и хипофизната
жлеза да има такива рецептори? Но този излишък е просто отражение на това колко важни са
обратните връзки и колко е важна концентрацията
на хормони в тялото. Надявам се да е станало ясно, че нивата на хормоните в тялото не са безразборни и неконтролируеми и че концентрацията
на хормони е важна.