Концентрация на хормони, метаболизъм и отрицателна обратна връзка

Когато говорим за ендокринни органи и ендокринни жлези, и за хормоните, които хвърчат из цялото тяло, е лесно да си представим, че този процес се случва доста безразборно. Може би си представяш как хормоните пътуват из цялото тяло, изстрелват се свободно и се носят навсякъде. Но ако се замислиш за ефектите от ендокринните жлези, например надбъбречните жлези с хормоните за борба или бягство, става ясно, че е доста важно ефектите, които тези хормони стимулират, да бъдат контролирани, защото телата ни са доста чувствителни към тези ефекти. Оказва се, че концентрацията на даден хормон в кръвта във всеки един момент е строго контролирана. Един от начините за това е чрез метаболизма и екскрецията. На всеки хормон, който достигне своя рецептор, се падат хиляди, които биват премахвани от тялото. Един от начините за премахване е чрез черния дроб. Черният дроб ще метаболизира излишните хормони и ще ги превърне в жлъчка, която в крайна сметка се отделя в храносмилателната система. Друг орган е бъбрекът. Хората имат по два. Те пречистват кръвта непрекъснато и премахват отпадъчни продукти от кръвта чрез урината. А някои хормони просто се разпадат в кръвта. И после продуктите от това разпадане преминават в черния дроб или бъбреците. А понякога тези хормони се отделят чрез потта. Но идеята в случая е, че винаги, когато едни хормони достигнат рецепторите си, много други се премахват от тялото. Друг начин, по който се контролира концентрацията на хормони в тялото, е чрез механизма на обратната връзка. Повечето обратни връзки се считат за отрицателни обратни връзки. А идеята за отрицателните обратни връзки е, че условията, получени в резултат на хормоналното действие, потискат допълнителното освобождаване на въпросните хормони. Това може да ти се стори доста объркващо. Ще нарисувам един пример. Ето тук е хипоталамусът. Ще го оцветя. И ще го запиша. ХИПОТАЛАМУС Хипоталамусът изпраща хормон – тироид-освобождаващ хормон. Освобождава го. И той отива до хипофизната жлеза, която ще оцветя, ето тук. В отговор на този хормон хипофизната жлеза освобождава тироиден стимулиращ хормон, ТСХ. И ТСХ слиза до щитовидната жлеза, която се намира ето тук. Щитовидната жлеза освобождава своите хормони, Т3 и Т4, или трийодтиронин и тироксин. Тези щитовидни хормони пътуват през цялото тяло в търсене на рецептори с цел, например, да регулират метаболизма. Това е една от основните задачи на щитовидната жлеза. И тук тази идея става доста яка. Защото някои от рецепторите се намират в хипофизната жлеза и хипоталамуса. И когато щитовидните хормони достигнат хипофизата и хипоталамуса, те дават сигнал на самата хипофиза и хипоталамус да спрат да произвеждат хормони. Хипоталамусът и хипофизната жлеза виждат, че има достатъчно щитовидни хормони в кръвта и че не е нужно да произвеждат повече. И това е сред основните начини, чрез които се контролира нивото на щитовидните хормони. Това може да ти се стори малко прекалено. В смисъл – ако хипоталамусът може да бъде изключен от щитовидните хормони и е по-нагоре от хипофизата жлеза, защо изобщо е необходимо и хипофизната жлеза да има такива рецептори? Но този излишък е просто отражение на това колко важни са обратните връзки и колко е важна концентрацията на хормони в тялото. Надявам се да е станало ясно, че нивата на хормоните в тялото не са безразборни и неконтролируеми и че концентрацията на хормони е важна.