If you're seeing this message, it means we're having trouble loading external resources on our website.

Ако си зад уеб филтър, моля, увери се, че домейните *. kastatic.org и *. kasandbox.org са разрешени.

Основно съдържание
Текущ час:0:00Обща продължителност:11:49

Видео транскрипция

Нека се спрем на научния метод, който отначало може да ти се стори малко плашещ, но после ще видиш, че всъщност това е един много рационален начин да разглеждаме и да разбираме света, и да се чувстваме по-добре от това. Нека започнем с един реален пример и да преминем през стъпките, които смятаме, че влизат в научния метод. Ще видиш различните стъпки, обяснени по няколко различни начина, но всички се свеждат до едно и също нещо. Забелязваш нещо в реалния свят и си казваш: Добре, нека да опитам да намеря причината защо това нещо се случва. После се опитваш да провериш предположението си на практика. Много е важно да имаш предположения, които да можеш да провериш на практика и да видиш дали са верни, а после - въз основа на това дали са верни или не, продължаваш да опитваш. Ако не са верни, измисляш друго предположение. Ако са верни, но не обясняват нищо, тогава опитваш да обясниш нещата по-добре. Добре, за да имаме реален пример, да предположим, че живееш, знам ли, в северна Канада или някъде там, да речем някъде близо до плажа, но близо до къщата ти има езеро и ти прави впечатление, че езерото замръзва по-рано през зимата, отколкото океана. Езерото замръзва по-бързо и при по-високи температури, отколкото океана. Така, да приемем това за наблюдението. Първата стъпка е да имаш наблюдение. Наблюдение. В нашия случай това е езерото, което замръзва при по-високи температури, отколкото океана и освен това замръзва по-рано от него. Следващия въпрос, който може би искаш да зададеш, или следващата стъпка, се нарича научен метод. Не е нужно да е толкова строго разпределено, но това е един по-прегледен начин да го обясня. Добре, задай си въпрос. Задай въпрос. Защо, в този случай, езерото замръзва по-бързо и при по-високи температури от океана? След това се опитваш да отговориш на този въпрос и това е основната част от научния метод. Това, което правиш в стъпка три, когато се опитваш да формулираш предположение, но важното е това предположение да може да бъде проверено на практика. Така че, опитай да дадеш предположение, което да може да бъде проверено на практита. Обяснение, което да може да бъде проверено. Това е основата - един от основните стълбове на научния метод, а това предположение, което да може да бъде проверено на практика, се нарича хипотеза. Хипотеза. И така, в нашия случай, едно предположение, което може да бъде проверено на практика, е, че например океанът е пълен със солена вода, а езерото - с прясна вода, затова предположението може да бъде, че солената вода солената вода има по-ниска точка на замръзване. по-ниска точка на замръзване. Ниска точка на замръзване, така че трябва да стане по-студено, за да замръзне солената вода, отколкото за да замръзне прясната. Така че, ето това може да е една добра хипотеза. Няма значение дали хипотезата е вярна или не. Още не сме провели експеримент, но това е една добра хипотеза, защото можем да проведем експеримент, който да провери валидността й много добре. Как би изглеждала една лоша хипотеза или нещо, което не бихме разглеждали като част от научния метод? Да кажем, че има една фея, която благославя, не, която омагьосва, омагьосва езерото, за да го накара да замръзне по-бързо. Да замръзне по-бързо. Причината тази хипотеза да не е добра е, че не можем да я проверим на практика, защото зависи от феята и не знаем как да убедим феята да направи магията отново. Не сме виждали феята. Не сме я наблюдавали. Хипотезата не се основава на наблюдение и затова, ей това тук не може да бъде добра хипотеза за научния метод, затова направо ще я задраскаме. Да се върнем на предположението, което можем да проверим, на нашата хипотеза. Солената вода има по-ниска точка на замръзване от прясната вода. Затова следващата ни стъпка ще бъде да направим предположение въз основа на това твърдение. И това е моментът, когато вече измисляме експеримент. Така че можем да гледаме на всичко досега като на обмисляне. Нека да напиша това с друг цвят. Искаме да си измислим експеримент. Да си измислим експеримент. А в тези експерименти, да кажем, ще видим какви са следващите две стъпки, които са част от експеримента. Опа-а! Сбърках! Добре, натиснах бутона "назад". Така, следващото нещо, което ще направя, е експериментът. Експеримент. Започваме. Първо, да кажем, че взимам предвид, че има всякакви неща, които се случват навън. Океанът има вълни. Може дори да има лодки, които да плуват и евентуално да натрошат леда. Затова искам да изолирам онази променлива, която ме интересува, а именно - дали едно нещо е солена вода или не, и искам да имам пълен контрол върху всичко останало. Искам да контролирам дали ще има вълни или вятър или каквото и да е друго, което може да кара езерото да замръзва по-бързо. Затова, в контролирана среда, вземам две чаши. Две чаши. Това е една чаша, а това е втората, и наливам вода в чашите. Наливам вода... Сега, ако предположим, че започнах с дестилирана вода, тогава тази тук остава дестилирана, а дестилирана значи, че съм отделил от водата всички примеси чрез изпарение, докато във втората чаша взимам тази дестилирана вода и пускам известно количество сол вътре. Така че в тази чаша има чиста, прясна вода, всъщност, много по-чиста, отколкото в което и да е езеро. Това е дестилирана вода. А тук имаме солена вода. Е, не бихме могли да видим солта, но аз така я рисувам. Правим предположение и след това дори можем да гледаме на това като на стъпка четири - нашето предположение. Предполагаме, че чистата вода ще замръзне при по-висока температура, отколкото солената вода. Затова, в предположението, да кажем, че прясната вода замръзва, прясната замръзва при нула градуса по Целзий, а солената - не. Солената вода не замръзва. Опа-а-а, не се пише така. Солената вода - не. След това проверяваме предположенията. Проверяваме. Как точно проверяваме? Можем да имаме много точен фризер, който замразява точно при нула градуса по Целзий, и слагаме и двете чаши вътре. Те трябва да са абсолютно еднакви и да имаме пълен контрол върху всичко друго. Контролираме площта. Контролираме материала, от който е направена чашата. Контролираме колко точно вода има вътре в чашата. И след това тестваме. А после проверяваме какво се е получило от теста. Оставяме ги вътре за една вечер и после проверяваме и ако видим, че прясната вода е замръзнала, а солената не е, тогава предположението, което подлежи на проверка е потвърдено, т.е. че солената вода има по-ниска точка на замръзване от прясната вода, а ако не е замръзнала, тогава можем да кажем, че няма особено значение - може и двете да не са замръзнали или и двете чаши да са замръзнали, тогава ще кажем, че това не е особено добро предположение. Ще трябва да намеря друго предположение защо океанът замръзва при по-ниска температура. Или, може да кажа, че това е само част от обяснението, но само по себе си не обяснява феномена или пък мога да си задам още въпроси, за да кажа кога точно замръзва солената вода и от какво зависи това? Дали вълните имат влияние? Дали вятърът има влияние? След това мога да се върна към процеса на проверка и да усъвършенствам тезата. След това усъвършенстваме тезата усъвършенстваме усъвършенстваме и повтаряме процеса. Като казвам "повтаряме", имам предвид, че го правим наново, но този път въз основа на нещата, които вече знаем. Затова може да измислим по-добро предположение или да измислим повече експерименти, които да ни помогнат по-добре да видим разликата между прясна и солена вода, или пък може да измислим нови експерименти какво точно има в солената вода, което я кара да замръзва по-трудно? Това е основата на научния метод и искам да подчертая, че това не е нищо странно. Това е просто логическо мислене. Да имаш обяснение за нещо, което наблюдаваш в реалния свят и което можеш да провериш на практика и после го проверяваш и виждаш дали това предположение подкрепя тезата въз основа на събраните данни или не я подкрепя, а после продължаваш и продължаваш да усъвършенстваш предположението, да учиш нови неща за света, а причината това да е по-добро от просто да кажеш: Ами, причината езерото да е замръзнало, а океана - не, е в солената вода, и знаеш ли, чувствам се добре от този факт, е, че не можеш просто да се чувстваш добре с нещо такова. Има хиляди причини, поради които не бива да разчиташ само на интуицията си, защото може да имаш право в 90% от случаите, но в тези 10% да разчиташ на знания и предположения, които да не са верни, а други хора да се позоват на това и след това цялото знание ще се гради на много слаба основа, а научният метод прави така, че основата да е здрава. Сега ще ви оставя с господина, който често е смятан за бащата, или за един от бащите на научния метод. Живял в Кайро и в земите на днешен Ирак преди около 1000 години и е бил известен астроном, физик и математик. Този цитат е много добър, защото е актуален дори днес "Дългът на човека, който изследва писанията на други учени, ако целта му е да научи истината... Ще започна отначало, за да стане по-драматично. "Дългът на човека, който изследва писанията на другите учени, ако целта му е да научи истината, е да стане враг на всичко онова, което чете и да го атакува от всяка възможна страна. Трябва да подозира сам себе си, докато дава своята критична оценка на прочетеното, за да избегне предразсъдъците и снизхождението." Хасан ибн ал-Хайтам или както е латинизираното му име Алхазен. Той казва, че трябва да сме скептични, но не просто скептични към онова, което другите пишат или четат, а и към себе си, което е друг аспект на научния метод. Това е много важно, защото показва, че има хипотеза, която е била проверена и след това е получен резултат, но за да бъде той валиден, а хипотезата добра, експериментът трябва да може да бъде повторен. Някой ще каже, че има неща, които се случват веднъж на 100 години, и така се е получило в деня на експеримента. Трябва да може да бъде повторен, а повторяемостта е ключов фактор, когато друг скептичен учен като теб, реши да види дали може да го повтори. Нека не вярваме в нещо или на някого, само защото те изглеждат много умни и логични и твърдят, че това е истината.
Съдържанието по Биология достига до теб с подкрепата на Фондация Амген