If you're seeing this message, it means we're having trouble loading external resources on our website.

Ако си зад уеб филтър, моля, увери се, че домейните *. kastatic.org и *. kasandbox.org са разрешени.

Основно съдържание

Решен пример: Определяне на емпирична формула от данни за процентния състав

Можем да използваме данни за процентния състав, за да определим емпиричната формула на едно съединение, която е най-простото целочислено съотношение между елементите в съединението. Създадено от Сал Кан.

Искаш ли да се присъединиш към разговора?

Все още няма публикации.
Разбираш ли английски? Натисни тук, за да видиш още дискусии в английския сайт на Кан Академия.

Видео транскрипция

Нека кажем, че имаме някакъв вид съд, в който се съдържа някакъв вид мистериозно вещество. Това е моето мистериозно вещество. Можем да изчислим състава на мистериозното вещество въз основа на масата. Можем да видим, че 73 процента от масата е живак и 27 процента от масата е хлор, така че оставащото е масовото съдържание на хлора. Спри видеото и помисли дали можеш да измислиш каква е вероятната емпирична формула на нашето мистериозно вещество тук. И като малка подсказка – периодичната таблица може да се окаже полезна. Сега нека да решим задачата заедно. За да ни помогне да направим нещата малко по-разбираеми, да приемем, че масата на тази цялата торбичка... нека да приемем, че това е или, че този съд съдържа 100 грама. Можех да ги считам и за 1000 грама или за 5 грама, но 100 грама ще направи сметките лесни, защото нашата цел е да кажем какво е съотношението между броя молове живак и боя молове хлор, които имаме и това ще ни даде вероятната емпирична формула. Ако считаме, че имаме 100 грама, то ще трябва да се справим със ситуация, където живакът е 73 грама и можем да разберем колко мола са това като погледнем средната атомна маса на живака. Точно затова периодичната система е полезна. Виждаме, че един мол живак е средно 200,59 грама, така че можем да умножим по едно върху 200,59 мола за грам. Когато умножим това, грамовете ще се съкратят и ще ни останат само определен брой молове. Взимам числото 73 и ще го разделим на 200,59. Разделено на 200,59 ще бъде равно на 0,36 и ще кажа, че е просто 0,36, защото всичко тук ще бъде приблизително, цифрите след запетаята... Имам 2 значещи цифри в първоначалната маса на живака, така че 0,36 мола приблизително. Ще кажа, че това тук е приблизително и мога да направя същото с хлора. Хлорът, ако е 27 процента от масата, 27 процента от 100, което е 27 грама. И тогава колко грама за мол имаме? Ако имам един мол хлор, средната атомна маса е 35,45 грама. И това ще ни даде приблизително колко мола имаме, защото грамовете ще се съкратят. Логично е, че това ще бъде част от мол, защото 27 грама е по-малко от 35,45. Въвеждаме 27 делено на 35,45. Получаваме 0,76, приблизително 0,76. И помни, че говорим за молове. Това е колко мола хлор имаме или това е колко мола живак имаме и това е число. Можеш да гледаш на това като на броя атоми живак или броя атоми хлор. Моловете са количеството, определено от числото на Авогадро, така че това е 0,76 пъти по числото на Авогадро атоми хлор. Какво е съотношението тук? Изглежда, че за всеки атом живак, има приблизително 2 атома хлор. Ако имам 2 пъти по 0,36, то това ще е 0,72, което е приблизително, но не точно, но, когато правиш този емпиричен анализ, няма да получиш точни резултати и е най-добре да работиш с най- лесното съотношение, което ще те доближи много. И така, ако считаме съотношението за 2 хлорни атома на всеки 1 живачен атом, то вероятната емпирична формула ще бъде за всеки живачен атом ще имаме два хлорни. И това може да бъде най-вероятната емпирична формула. Името на тази молекула е живачен дихлорид и няма да се задълбочавам защо се нарича така, но това най-вероятно има в нашия съд.