Биоразнообразието процъфтява през Фанерозойската Ера

Земята започва да предлага все по-добри условия за съществуването на живи организми като нас, хората. В предишното видео видяхме как през протерозоя кислородът започва да се натрупва в атмосферата, което води до първия ледников период и масовото измиране на анаеробните видове. В същото време спомага за възникването на първите еукариотни клетки. Дори по-важно, тези еукариотни клетки успяват да създадат многоклетъчни организми. Ето кога започва – вижда се ясно на този часовник на геологичнатa история на Земята. Многоклетъчният живот започва ето тук. Искам да ти напомня, че датировката може да претърпи промени. С откриването на нови геологични находки и с разработването на по-прецизни техники за датиране тези числа ще се променят, но въпреки това въз основа на информацията, с която разполагаме към момента, ни дават добра представа кога се зараждат различни форми на живот. Заедно с появата на първите многоклетъчни организми се появява и нещо, което е интересно само по себе си, заради многостранния си ефект върху еволюцията. Появява се половото размножаване. Защо половото размножаване има такъв ефект върху еволюцията? Защо го споменаваме толкова често в уроците по биология? Защото в началото еволюцията – изменчивостта на ДНК молекулата зависела изцяло от генетични мутации и случайни размествания, защо не и вируси, в рамките на самата молекула. С появата на половото размножаване се наблюдава систематично смесване на ДНК, което води до по-голямо генетично разнообразие, предоставя по-голям избор и повече отклонения от даден тип. По този начин се ускорява естественият ход на еволюцията. Според различни източници преди 1,2 –1,5 млрд. години, малко повече от милиард години, ако няколкостотин милиона години са малко, възникват първите многоклетъчни организми и половото размножаване. Освен това казахме, че през протерозоя натрупването на кислород спомага за образуването на озоновия слой. Озонът съдържа три кислородни атома, тоест той е О3. В края на протерозоя т.е. преди около 550 милиона години, ± десетки, стотици дори милиони години – датировката е несигурна – озоновият слой вече е достатъчно плътен, за да предпазва сушата от ултравиолетовите лъчи. Както стана ясно в предишното видео, Земята е мишена за ултравиолетовите лъчи от Слънцето и озонът е единственото, което ни предпазва от слънчевата радиация, и благодарение на което животът на сухоземните животни е възможен. По същото време, преди 550 милиона години, живите организми започват да се заселват на сушата. И така, живите организми излизат на сушата. Любопитен факт, който ме смая, когато го чух за първи път. Нормално е да предположиш, че дърветата и тревите се неотменна част от историята на сушата. Излиза обаче, че животните са колонизирали сушата преди растенията. Първите сухоземни растения датират от преди приблизително 450 милиона години, ± няколко десетки милиона години. Вече сме в края на протерозоя. Първите живи организми излизат на сушата. Атмосферата разполага с озонов слой. И какво се случва? Още един ледников период към края на протерозойския еон. Съществуват различни теории относно причините за началото и за края му. Кой знае, може би е имало вулкани, парникови газове. Във всеки случай, в края на тази ера животът започва да процъфтява. Животът наистина започва да процъфтява, особено по време на фанерозоя. Дори го няма отбелязано. Фанерозоят е ето този отрязък от време. Сега ще го напиша. Ето това е фанерозоят. Ето тези разделения на диаграмата са еони. Например криптозой, който се състои от протерозойска и аргайска ера, и фанерозой. Еоните са делят на ери, които са с продължителност стотици милиони години. Това са палеозойската, мезозойската и кайнозойската (неозойската) ера от фанерозоя. Ние живеем в неозойската ера. Не искам да съм пристра̀стен, но вероятно най-интересният период в геоложката история на Земята е първият период от палеозойската ера, която е първата ера от фанерозоя. Става дума за камбрий. Вероятно не чуваш за първи път за камбрийския период. Ето го на схемата. През този период говорим за "експлозия" на биоразнообразието. Това е така, защото се увеличава многократно броят на таксономичните видове и родове на Земята. Може би единствено наличието на озонов слой позволява на живите организми да колонизират сушата. Атмосферата е богата на кислород. Появяват се първите сложни многоклетъчни организми. Горе-долу по това време, няколко десетки милиона години по-късно, се появяват първите риби, предците на съвременните земноводни, или древни земноводни. Вече сме в следващия геоложки период. Тогава се появяват първите растения, след края на камбрий. Ето през този период се появяват първите сухоземни растения. Пак повтарям, датировката е плаваща и откриването на нови фосилни останки могат да я променят. Най-учудващото за мен беше, че толкова организми, които считам за неразривно свързани с представата ми за Земята са се появили сравнително късно. Растенията излизат на сушата преди само около 450 милиона години, докато насекомите дори не са съществували допреди 400 милиона години. Влечугите се появяват преди около 300 милиона години. В момента говоря за ето този период. Бозайниците се появяват преди около 200 милиона години, а птиците – преди 150 милиона години. Периодът, който свързваме с динозаврите и който считаме за далечно минало, е всъщност мезозойската ера, ето тук. Това е ерата на динозаврите. Но ако разгледаш схемата, ще видиш, че мезозойската ера е всъщност сравнително скорошен период. Към момента учените считат, че краят ѝ настъпва след разбиването на огромен астероид с диаметър около 10 км на полуостров Юкатан, Мексико, недалеч от морския бряг. В резултат на това измират всички по-едри живи организми, най-вече динозаврите. За мен това беше наистина неочаквано откритие – че растенията са на 450 милиона години. Тревата за мен представлява основен елемент в природата. Но тя съществува на Земята от 40-70 милиона години, според различни източници. Тревата е сравнително млад обитател на Земята. Цветята се появяват едва преди 130 милиона години. Тоест в даден момент на Земята е имало динозаври, но не е имало нито цветя, нито трева. Продължаваме нататък. Друг интересен факт, който се вижда ясно на схемата. Ето в този период се появяват динозаврите. Кафявата линия показва кога се появяват бозайниците. Тоест динозаврите и бозайниците се появяват по едно и също време. След това динозаврите измират. След сблъсъка на гигантския астероид със Земята нашите предци са се скрили в изровени в Земята дупки и са успели да складират храна, така че последиците за тях не са се оказали пагубни. Убеден съм, че повечето едри бозайници измират. Но поучителното, дори забавното в тази ситуация е, че ако погледнеш тази таблица, ще видиш малка точка, не се вижда много добре, но прилича на копче. Пише, че преди 2 милиона години се появява първият човек, което е доста смело изказване. Първият човек. Това всъщност е най-древният предшественик на човека. Първите хора, които не биха се различавали от нас, ако отгледаме новородените им в предградията, с модерни прически и дрехи, точно като нас. Тези хора се появяват преди около 200 000 години. Според някои учени между 200 000 и 400 000 години. Това е един немалък период от време, в който да говорим за първия човек. Първият човек всъщност се появява преди 200 000 години. За да разбереш колко млад е нашият вид и колко скорошна е еволюцията, ще ти кажа, че тя е само на 5 милиона години, както е ставало дума преди. Това тук е нула години. Хомо сапиенс се появява едва преди 200 000 години. Неандерталците, роднини на Хомо сапиенс, всъщност не са наши предшественици, макар и много хора да смятат така. Те са сроден вид. Споделяме общ произход. Съществуват теории за общо потомство на неандерталците и хомо сапиенс, така че вероятно някои от нас имат неандерталско ДНК. Това не трябва да се приема като обида. Неандерталците имали добре развит мозък.. Макар че не можем да съдим за интелигентността им по големината на мозъка им. Имали са голям череп, което по принцип е равнозначно на голям мозък. Но нищо не е сигурно. Обикновено ги представяме като низши създания. Но нека да не разискваме как би следвало да бъдат представяни неандерталците. При всички положения, говорим за много кратък период от време – 200 000 години. Преди 2 милиона години се появяват първите предшественици на човека. Родословното ни дърво се разклонява от шимпанзетата едва преди 5 милиона години. Ако се опитаме да го визуализираме тук, 5 милиона години биха представлявали една миниатюрна точка. Надявам се това видео да ти е дало по-ясна представа колко отдавна съществува животът на Земята и колко наскоро се появява човекът.