Изхвърляне на твърдите отпадъци

Хайде да поговорим за боклука. САЩ произвежда повече твърди отпадъци за една година от всяка друга страна и ни свършва мястото да го слагаме. Има два главни типа твърди отпадъци – индустриални и битови. Индустриалните твърди отпадъци идват от производството – фабрики, мини и ферми. Битовите отпадъци идват от домовете и офисите. Това е всичко, което слагаш в кошчето – хартия, пластмасови торбички, картон, хранителни отпадъци, кутийки, бутилки и градински отпадък. Предположи, че си на пикник с приятели и като ученик по екология за напреднали си носиш съдове за многократна употреба. Виждаш стара празна опаковка от чипс, и тя е пример за твърд битов отпадък. Решаваш да я вдигнеш и я слагаш в боклука. Но къде ще отиде сега? Най-вероятно в сметище, точно както повече от половината от твърдите битови отпадъци в САЩ. За съхранение на толкова отпадък сметищата трябва да са много големи. Един вид са отворените сметища, които са открити пространства с боклук. И нека помислим за плюсовете им. Те са много големи. Позволяват на много хора да се отърват от боклука, поради което често се използват близо до големи градове с голямо население. Доста евтини са за поддържка и добре задържат отпадъците, надалеч от домовете и работата ни. Но ако погледнем по-отблизо, можем да видим потенциални проблеми. Първо, миришат, което може да е неприятно за хората, които живеят около тях. Понеже не са покрити и не са компактирани, дивите животни и времето могат да разхвърлят отпадъка в околната среда. Боклукът в отворените сметища може да отделя опасни газове и дори да се запали, така че добавяме газове и пожари към недостатъците, понеже са опасни за дивите животни. Друг проблем се проявява по време на валежи. Водата се просмуква в сметището и се замърсява с токсични материали като тежки метали от електрониката или отпадъчни продукти от изхвърлени лекарства. Тази замърсена вода се нарича инфилтрат и когато помислиш за това, то е логично – понеже английската дума е leach, което означава, че тази вода се просмуква, "инфилтрира" отпадъците, и носи със себе си разтворени различни вещества. Инфилтратът може да е опасен, понеже може да се просмуче в почвата и да замърси подпочвените води, които хората използват като питейни. Това може да направи водата токсична. Друг проблем с откритите сметища е, че заемат големи територии, което означава, че разрушават хабитати. Друг вид сметище е санитарното и може да си мислиш как може сметището да е санитарно. Санитарните сметища имат нещо, което откритите нямат – изолираща основа. Това е слой глина или пластмаса, който задържа боклука вътре и всеки ден, когато боклукът се изхвърля, той се покрива със слой от строителни отпадъци или нискокачествена почва и се компактира в клетка, и процесът се повтаря. С това запечатване и компактиране е трудно водата да влезе в сметището, така че санитарното сметище остава сравнително сухо, но с времето дъждовната вода ще влезе в слоевете и ще образува инфилтрат. Плътно запечатаните клетки не позволяват на водата да излезе. Така че инфилтратът може да се натрупа в сметището. Някои санитарни сметища се строят с двойни обшивки и тръби, за да може да се съхранява и третира инфилтратът. Ако влезеш в санитарно сметище, няма да можеш да дишаш, не понеже ще мирише, а защото клетките са запечатани толкова тясно, че е трудно кислород да влезе и да цикрулира. Средата вътре е предимно анаеробна, което означава, че има малко кислород. Представката ан- означава без, а думата аеробна означава с участие на кислород. Думата анаеробна описва място без кислород. Аеробното разлагане, което протича в аеробни среди и включва микроорганизми, които имат нужда от кислород, не може да протече, а вместо това имаме анаеробно разлагане, което е разлагане от организми, които нямат нужда от кислород. В този процес се отделя метан – парников газ, който допринася за глобалното затопляне. Може да са нужни десетилетия, дори много столетия, за да може отпадъкът в санитарно сметище да се разложи. Този вид сметище може да допринесе за глобалното затопляне дългосрочно. Какви са плюсовете и минусите на този вид депа за отпадъци? В сравнение с откритите сметища, тези не миришат толкова и е по-трудно да се запалят. И понеже санитарните сметища държат боклука покрит и компактиран, нямаме същия проблем с преминаването на дивите животни и влиянието на климатичните условия върху отпадъка. Но никое сметище не е перфектно запечатано, така че инфилтратът може да бъде изпуснат. Добавянето или компактирането на слоевете води до отделяне на прах и шум. Също, помни, че анаеробното разлагане произвежда метан, парников газ. Но някои санитарни сметища улавят метана, отделен при разлагането, за да бъде изгорен за генериране на електричество. Така може да се улови 60-90% от метана, произведен в сметището, така че улавянето на метан може да е плюс, понеже от него се генерира електричество. Санитарните сметища са много скъпи, така че се срещат по-често в икономически по-развитите страни. Подобно на откритите сметища, и те заемат много земя. Един начин да намалим количеството отпадъци, които стигат до сметищата, е изгарянето им в пещи. Това намаление на обема на отпадъка е много полезно в области с ограничено пространство. Намаляването на обема на боклука е един от плюсовете на пещите. Съвременните високотехнологични пещи имат друго предимство – могат да произведат електричество и да го продадат на консуматорите. Някои от недостатъците на изгарянето са, че се отделят СО2, пепел, опасни газове и други замърсители на въздуха. Пещите могат да се построят така, че да се намалят емисиите, като се използва поредица от филтри, за да се премахнат живакът и диоксините от отпадните газове. Друг начин за намаляване на вредата от изгарянето на боклук е чрез сортиране на опасните материали преди изгарянето, но тези методи, като филтри и сортиране, правят изгарянето много по-скъпо. Въпреки всички начини за изхвърляне на боклук, все още ни е трудно да намерим къде да го изхвърлим. Сметището близо до дома ми се запълни, така че окръгът ми пренася боклука си до санитарно сметище в съседен щат и този превоз гори изкопаеми горива и произвежда парникови газове. А какво може да се направи със сметищата, които вече са запълнени? Някои от тях се преглеждат за ценни материали и рециклируеми материали. Родният ми щат Вирджиния превърна старо затворено сметище във Вирджиния Бийч в обществен парк, наречен Маунт Трашмор парк. Това е един от най-популярните паркове в областта. Така че ако ти се иска да правиш пикник в сметище, може да опиташ там.