Модел на демографски преход

В това видео ще разгледаме така наречения модел на демографски преход, който понякога използват демографите. Демографи са хората, които изучават състава на населението, как се случват тези преходи в течение на времето и какви са причините. С този модел оценяваме как една държава се трансформира от прединдустриална в постиндустриална и какво се случва с раждаемостта, смъртността и общия брой на населението с времето, докато преминават през този преход. Както ще видим, минава се през четири етапа. Нека първо разберем какво се случва на тази графика. На хоризонталната ос е времето. В зависимост от разглежданата страна, може да видим, че – по същество този преход се случва в течение на много десетилетия, но някои страни дори не са минали още през всички тези фази. Може да е минал вече век, а те да са все още във втората фаза, например, която ще опишем по-подробно. На вертикалната ос е скоростта на изменение на хиляда души. И е полезно да видим това за раждаемостта и смъртността – общото население тук, което е кривата в светлосиньо – не трябва да се чете като стойност на хиляда, това е общото население. Можеш да добавиш друга ос, за да измерваш общото население, но тази крива ни показва какъв е общият брой на населението. Раждаемостта е в синьо и смъртността е в този розово-оранжево-червен цвят. Както виждаме, когато една страна е едва в началото или, според този модел, ще я наречем прединдустриална фаза – това е тази фаза ето тук – има сравнително висока раждаемост и сравнително висока смъртност. Защо се случва това? В повечето прединдустриални общества имаш висока смъртност, защото здравеопазването или не съществува, или не е качествено. Наблюдава се висока детска смъртност. Много хора умират от болести, които лесно се лекуват в индустриално или постиндустриално общество. Защо има висока раждаемост? Често, според културните разбирания, жените все още не са навлезли в работната сила до голяма степен. Образованието е на ниско ниво, особено за жените, на този етап, а поради липсата на система на здравеопазване може да няма семейно планиране. И това може да доведе до по-висока раждаемост. Понеже и раждаемостта, и смъртността са високи, но приблизително еднакви, има сравнително стабилна – но в абсолютни стойности – ниска обща численост на населението. След това страните може да започнат да се индустриализират. Това състояние тук е преходно състояние, като на тази графика можем да видим, че е продължително – и различните страни преминават през него за различно време. Може да имаш страна като Япония, която се трансформира за около 50 години, но може да имаш други страни, които още преминават през това, дори след 50 години, дори след век или повече. В преходното състояние страната започва да се индустриализира. Този модел се базира на случилото се в Европа през 19-и век, индустриализацията в Европа и мнението, че другите страни може да преминат през същия модел на демографска трансформация при индустриализацията си. Нека помислим какво се случва тук. Виждаме, че смъртността значително спада. Това може да се случва, понеже в процеса на индустриализация страната ще развие по-добро здравеопазване, ще има по-добро хранене. Всъщност това е друга причина прединдустриалните общества да имат висока смъртност. Хората или са болни, или умират от недохранване. Но сега, понеже земеделската продуктивност е по-висока, понеже използват по-съвременни методи, храненето е по-добро, затова смъртността спада. Раждаемостта също може да започне да спада, но не толкова бързо, колкото смъртността. Защо раждаемостта може да започне да спада? Отново – поради достъпа до здравеопазване, включването на повече жени в работната сила, по-високото ниво на образование с развиването и забогатяването на обществото. Като имаме по-бързо намаляване на смъртността, отколкото на раждаемостта, това ще доведе до увеличение на населението. Ако умират по-малко хора, отколкото се раждат, населението с времето се увеличава. Всъщност скоростта на увеличение на населението се увеличава с увеличаване на разликата между раждаемост и смъртност. Следващият етап от модела на демографски преход ще приемем за индустриален. И реалният показател за това е че виждаме, че в индустриалната фаза показателите за раждаемостта и смъртността се сближават. В тази фаза жените може да навлизат в работната сила доста значително. Културно погледнато е далеч по-приемливо да има неща като семейно планиране, културно е по-приемливо хората да отлагат раждането на дете, особено за да могат жените да се образоват. И е по-прието, че като имаш по-малко деца, те ще имат по-добър живот, ще получат по-добро хранене, семейството като цяло ще е по-заможно. Така кривите на раждаемостта и смъртността се сближават все повече и повече. Скоростта на нарастване на населението се забавя. И последната фаза тук, четвъртата фаза в модела на демографски преход, която ще наречем постиндустриална, тук виждаме, че раждаемостта не само е достигнала смъртността, но и отива под смъртността. В този момент тук има стабилна численост на населението, но ако раждаемостта стане по-ниска от смъртността, тогава числеността на населението започва да намалява. И има общества, които вече са в тази част на кривата. Например Япония има намаляващо население, дори и САЩ имат. Ако нямахме емиграция, щяхме да имаме намаляващо население, понеже сме в последната фаза. Това намаляване на числеността на населението, породено от ниската раждаемост, създава нови проблеми. Населението сега е застаряващо. Ако раждаемостта е много по-ниска и хората живеят много по-дълго, по-голям процент от населението е в старческа възраст. По-старите хора, особено ако излязат от работната сила – кой ще се грижи за тях? Кой ще предоставя здравеопазване? Откъде ще дойдат тези ресурси? Ако населението намалява, икономиката няма да расте толкова бързо, което ще затрудни още повече покриването на разходите за застаряващото население. Ще приключим тук. Отново, това е модел, хипотеза, но е полезно да имаме някаква рамка за прехода на обществото с времето. Хората използват този модел, за да съветват страните, особено тези, които може да са в преходното състояние. В преходното състояние страните може да заседнат, понеже са със забавено икономическо развитие, да не успеят да стигнат до индустриалната фаза. Демографите, икономистите и други специалисти разсъждават как може да се направи този преход по най-добрия начин.