Екосистеми и биоми

Този урок е един вид преговор. Индивидите от даден биологичен вид, които обитават една и съща територия, се наричат популация. Всички организми в тази популация са от един и същи биологичен вид. Индивиди от същия биологичен вид, които не се намират на същата територия, не са част от тази популация. На една територия обикновено няма само един биологичен вид. Можем да наречем тази популация „Едно“. Може да имаме и други популации на друг биологичен вид. Тук имаме още един биологичен вид и всички негови представители на същата територия можем да наречем популация "Две" Ако вземем – разбира се, може да има и много други популации – ако вземем всички популации на дадена територия (биотоп), има известни различия как се определя територията или биотопа – всички живи организми на определена територия се наричат биотично съобщество от популации или биоценоза. Биоценозата се състои само от живи организми – биотичните фактори. Нека да го запиша. Биотичните фактори включват живите организми на дадена територия. Но ще разглеждаме не само живите организми, а и неживата природа на тази територия. Ще напиша абиотичен – ще използвам различен цвят. Разглеждаме абиотичните фактори или абиотичната околна среда. Отново говорим за същата територия, като има различни подходи за определяне на територията – комбинацията от тези елементи наричаме "екосистема". Екосистемата може да е върху малка територия или върху много голяма територия, и е съставена от живите организми – биотичните фактори – и от неживата природа – абиотичните фактори. В това видео ще разгледаме различните видове екосистеми, които биха могли да съществуват. Помисли върху това и помисли как различните фактори си взаимодействат. Помисли как се запазва материята в екосистемата, където материята преминава от една форма в друга. Има и поток на енергията. Енергията навлиза в екосистемата под формата на светлина и преминава от един организъм в друг, като понякога процесът включва и неживата природа и накрая се преобразува в топлина. Както вече споменахме, има голямо разнообразие от екосистеми. Това е снимка на приливен басейн в Халф Мун Бей, недалеч от мястото, където живея. Всъщност съм ходил до приливните басейни в Халф Мун Бей. Можеш да разгледаш един приливен басейн с абиотичните фактори – водата, скалите, както и биотичните фактори – морските звезди, актиниите и другите живи организми. Всички тях наричаме екосистема. Дори можем да кажем, че целият плаж е екосистема. Дори и цялата територия е екосистема. Зависи от това в какви граници разглеждаме понятието – границите могат да са както тесни, така и широки. Тази тропическа гора тук е тропическата гора на Амазония. Можеш да приемеш цялата тропическа гора като една екосистема или може би искал/а да изследваш какво се случва точно в онази територия там. Можеш да приемеш и това за екосистема. Можеш да помислиш какво се случва в самата река като екосистема или в една част на тази река. Говорим за екосистеми, които са на сушата или във водата, а това е един от начините за класификация на екосистемите. Може да има екосистема на сушата. Може да има над, близо до или във водата. Нарича се водна екосистема. Във водната екосистема може да има различни условия – да има солена или частично солена вода, тогава се нарича морска екосистема. Общо под морска екосистема разбираме океаните и моретата. Има и сладководни екосистеми. Например по горното поречие на река Амазонка има сладка вода. Можем да кажем сладководна екосистема. Въпреки че реките изглеждат големи, а около нас има много сладка вода и очевидно се нуждаем от сладка вода, за да живеем, повечето водни екосистеми са морски и не включват сладка вода. Сладководните са много малък дял. Това са няколко примера само. Можеш да разгледаш дори тялото си като цяла екосистема. Можеш да разгледаш отделни части от тялото си като екосистема. Ако това тук е ръката ми, можеш да вземеш едно квадратче и да го разгледаш като екосистема. Можеш да помислиш за различните бактерии, които има там, и за другите микроорганизми и как те си взаимодействат с неживата природа, с въздуха. Как си взаимодействат с мазнината по кожата ти, с мъртвите клетки и с живите клетки, и с твоя организъм. Докато разглеждаме темата как можем да класифицираме екосистемите, трябва да отбележим, че сухоземните екосистеми се делят на много категории. Ето тук са изобразени основните видове сухоземни екосистеми на нашата планета, както и къде се намират. Различните видове сухоземни екосистеми се наричат биоми. Както виждаш от тази диаграма, имаме тропически гори – амазонската тропическата гора, имаме такива и в Африка, и в Югоизточна Азия, в Централна и дори в Южна или Северна Америка. Иглолистните гори се намират на по-северни ширини. Савана, пустиня, тундра, чапарал, полярен лед, широколистни и иглолистни гори, тревисти съобщества – всички тези типове ни помагат да си представим видовете екосистеми или екосистемите, които бихме открили в тези територии. Това зависи обикновено от температурата, влажността, климатичните условия. Всъщност климатът и теренът, и видовете минерали, които има там, са добър индикатор за това какъв би бил животът на дадено място. И въпреки това има много различия. Например пустинята Сонора, която се намира в югозападната част на САЩ и в северозападната част на Мексико. Това е пустиня, като пустини има по цялото земно кълбо, но те няма да са... Може и да си приличат по много признаци, но нямат еднакъв климат или еднакви абиотични фактори или еднакви биотични фактори. Сега например ще ти покажа снимки на пустинята Сонора и на Каменната пустиня, която се намира на остров Боа Виста – намира се ето там. Не се вижда, защото това е малък остров до бреговете на Африка. Както виждаме на тези снимки – не е нужно да си специалист, за да видиш, че и двете са пустини, и двете изглеждат сухи, няма много вода, но са и доста различни. Изглежда, че в пустинята Сонора има повече живот, отколкото в Каменната пустиня. Името на Каменната пустиня е много точно, защото на пръв поглед изглежда, че има само камъни. Биомите са доста специфичен, подробен начин за класифициране на сухоземни екосистеми. Но дори и един и същи биом може да бъде... две места, които се определят като един и същ биом могат да бъдат много различни.