If you're seeing this message, it means we're having trouble loading external resources on our website.

Ако си зад уеб филтър, моля, увери се, че домейните *. kastatic.org и *. kasandbox.org са разрешени.

Основно съдържание
Текущ час:0:00Обща продължителност:10:26

Видео транскрипция

Ще говорим за левия вентрикул. Ще начертая левия вентрикул тук. Ще нарисувам и останалата част от сърцето, но ще оставя пунктирани линии, за да се уверя, че се фокусираме само върху тази кухина, върху левия вентрикул. Той е, разбира се, до десния вентрикул. И над двата имаш двете предсърдия. Нали така? Това са кухините на сърцето, които ще задържат кръвта, докато е време вентрикулите отново да се запълнят. Това е дясното предсърдие, а това е лявото предсърдие. Един въпрос, който ми хрумна и може да хрумне и на теб, е защо левият вентрикул никога не се разкъсва? Все пак, ако погледна дънките си или каквото и да е друго, винаги се късат с течение на времето. Защо не получаваме такива разкъсвания в левия вентрикул? Това, разбира се, ще е бедствие, понеже кръвта ще започне да изтича навън от левия вентрикул, но какво не позволява това да се случи? Какви са стресорите върху левия вентрикул? С какво точно трябва да се справя? За да помислим за това, искам да го разделим на две категории. Имаш диастола. И имаш систола. Диастола е, разбира се, когато имаш напълване на сърцето, а систола е частта, в която сърцето се свива. Когато казвам "сърцето", трябва да поясня, че имам предвид свиването на левия вентрикул. Понеже сега ще говоря само от перспективата на левия вентрикул. Какво се случва при диастола? Кръвта отново запълва този ляв вентрикул и обемът на тази кухина се увеличава и увеличава. А по време на систолата налягането се увеличава. Това са двата главни проблема. Разбира се, имаш обем по време на систола и имаш налягане по време на диастола, но нямам предвид това. Опитвам да стигна до идеята, че основният проблем по време на диастола е фактът, че имаш запълнено сърце. Особено в края на диастолата, и трябва да имаш пълен ляв вентрикул, колкото може по-пълен. При систола имаш най-високите налягания, които ще изпита левият вентрикул. Като помним това, нека се върнем назад около 200 години към някой, който е разсъждавал над подобно положение за стреса върху стената и какво налягането и обемът ще направят. Този човек е повдигнал този въпрос. Този човек е френски математик. Името му е Лаплас. Все още го почитаме, като говорим за формулите му днес. Лаплас бил брилянтен математик. Той е мислил много за телата. Тялото, върху което ще се фокусираме днес, е сфера или топка. Можеш да си представиш топката като бейзболна топка. Чертая я в оранжево, малко като баскетболна топка. Тази топка е куха сфера. Ще я начертая отстрани – ще напиша "сфера" тук – а отстрани ще нарисувам ляв вентрикул или изображението на левия вентрикул. Нещо такова. Започва да изглежда доста подобно на тази сфера. Идеята е, че Лаплас разсъждавал за сферите, но много от идеите, които ни е дал, се отнасят и за левия вентрикул. Имаш нещо такова, при което може да видиш очевидните подобни характеристики. Лаплас разсъждавал във връзка с това какво ще се случи, ако отрежеш част от тази сфера. Да кажем, че можеш да разгледаш напречно сечение на това. Нещо такова. Той разсъждавал за това по следния начин. Като, разбира се, казваме, че това е куха топка, така че трябва да я запълниш. Имаш нещо като вътрешен кръг, предполагам. Ето така, нали? Ще я начертая отстрани, за да е лесно да се види. Не искам да се мъчиш да гадаеш какво рисувам. Нещо такова. Това е напречното ни сечение на топката, или сферата. Можеш да направиш точно същото нещо с левия вентрикул. Първото нещо, за което Лаплас разсъждавал, било обемът. Той знаел, че обемът ще упражнява някакъв натиск върху стената. Обемът, знаем, е равен на – можеш да запишеш формулата – 4/3 по пи, по r^3. Тук имаме коефициенти, 4/3 и пи, това са просто числа. Нали така? Можеш да се отървеш от тях. Можеш да кажеш, че има зависимост или отношение между обема и радиуса. Можеш да запишеш "пропорция" с този символ, нали така? Това означава "пропорционално на". Можеш да намериш кубичния корен на двете страни. Можеш да намериш кубичния корен на тази страна и кубичния корен на тази страна. Можеш да кажеш, че това означава, че радиусът – понеже това се съкращава – радиусът е пропорционален на корен трети от v, или от обема. Ще го запиша на тази картинка, за да е ясно. Това е радиусът. Това е радиусът ни. Втора точка, която ще отбележа, а после ще видиш как всичко това се събира в едно, е налягането. Налягането е по-просто за представяне. Знаем, че това е просто сила, разделена на площ. Тук мога да начертая малки сини стрелки, за да обознача налягането върху стените на левия вентрикул. Това е налягането ни. Казвам ляв вентрикул или сфера. Това е донякъде взаимозаменяемо. Поне за момента. И третото е самата стена. Нали така? Дебелината на стената. Колко дебела е стената. И това очевидно ще повлияе на това какъв натиск усеща стената. Дебелината на стената ще е тази стойност. Ще запиша w за дебелина на стената. Като събрал тези неща, Лаплас измислил следното. Той казал, че натискът върху стената, наричаме това стрес на стената, е равно на някои от тези други множители. Той казал, че е равно на налягането – нека запиша това първо – налягането по радиуса, делено на 2, по дебелината на стената. 2 по w. Това била зависимостта. Ако помислиш за това, получаваш интересни идеи. Питаш се какво е радиусът. Радиусът е дължина. Можеш да го измериш, например в сантиметри или в милиметри. Дебелината на стената също е дължина. Нали така? По същия начин се измерва в милиметри или сантиметри. И просто ще кажем, че налягането е сила, делена на площ. Какви са мерните единици на натиска върху стената? Дължината се съкращава с дължината. Остава ти само сила върху площ. Натискът върху стената – и това е много готино – е в мерни единици за налягане. Това е като налягане, нали? Но това може да те озадачи. Понеже може да си помислиш: "Чакай малко. Какво точно е натиск върху стената?" Може да си мислиш, че този натиск върху стената е налягането върху стената. Може би е нещо подобно. Но всъщност не е. Понеже тогава ще е просто р, налягането, което имахме отначало. Какво тогава е натискът върху стената? Как ще изглежда това? Натискът върху стената можеш да си представиш така. Натискът е, казахме, налягане. Мисли за него като за дърпащо налягане. Така аз мисля за него. Налягане на дърпане. Буквално налягането, което дърпа стената. В първия въпрос, когато започнах видеото, попитах какво не позволява на сърдечната стена просто да се разкъса. Натискът (напрежението) върху стената е буквално силата – или не трябва да казвам сила – силата, делена на площта, налягането, което ще причини разкъсване. Можеш да очакваш, че трябва да се получи разкъсване на лявата вентрикуларна стена. Но нямаме. Защо нямаме? В тази малка бяла кутийка ще начертая какво има тук вътре. Досещаш се, че ще има сърдечни клетки. Нали така? Сърдечни клетки, които покриват тази стена. Разбира се, има хиляди такива. Хиляди сърдечни клетки навсякъде. Те се пресичат, отиват над и под другите. Нещо такова. Това, което се случва, е, че имаш хиляди сърдечни клетки и те са прикрепени една към друга. И тези малки прикрепяния са – ще ги начертая – те се наричат десмозоми. Десмозомите са една от причините защо сърцето ти не се разкъсва. Имаш тези малки десмозоми и тяхната работа е да държат всичко подредено и прикрепено. Те искат да задържат сърдечните клетки прикрепени. Това означава, че щом са прикрепени, те не се разкъсват. Тези малки бели стрелки буквално противодействат на тези лилави стрелки на дърпащото налягане. Така можеш да разсъждаваш за натиска върху стената и защо сърцето ни не се разкъсва. Последно, искам да изтъкна, че налягането всъщност е в уравнението ни, но нямаме обем в уравнението, а имаме радиус. И връзката е кубичен корен. Ако имаш кубичен корен тук, но налягането е директно, тогава това означава, че от тези двете, от обема и налягането, налягането има по-голямо влияние върху натиска на стената, отколкото обемът. Това е един интересен момент. Друг интересен момент е, че дебелината на стената, което е ето тук, е напълно логично нещо. Понеже ако имаш повече и повече от тези сърдечни клетки, това означава, че имаш повече десмозоми, които ще противодействат на ефектите от налягането и радиуса в това уравнение.