If you're seeing this message, it means we're having trouble loading external resources on our website.

Ако си зад уеб филтър, моля, увери се, че домейните *. kastatic.org и *. kasandbox.org са разрешени.

Основно съдържание
Текущ час:0:00Обща продължителност:11:13

Видео транскрипция

Нека да поговорим за съдържанието на кислород в кръвта. Ще запиша това по два различни начина. Първият е изцяло – съдържание на кислород. А после ще го напиша и съкратено. Сега ще видиш и него. Понякога се изписва CaO2. "C" означава съдържание. Малката буква "а" означава артериално. Малката буква "а" означава артериално. И О2 е кислород. Значението на този запис е какво е количеството кислород. Колко има там? Измерваме го в милилитри на 100 милилитра кръв. Записвам тук за 100 мл. Понякога може да видиш в децилитър вместо милилитър. Набързо ще го запиша. Един децилитър е равен на 100 милилитра, в случая кръв. Това е определението. Нека го използваме сега. Да видим как ще схванеш идеята. Да си представим, че тук долу имаме 1 пинта (473,18 мл.) кръв, взета от лявата ми ръка. Опа, вместо бинта, трябва да напиша пинта. Това е лявата ми ръка. Да речем, че днес бързам. Решил съм да ми сложат и друга игла в дясната ръка, от която също да ми вземат кръв в същия този момент, както от лявата. Същата кръв, същата концентрация на хемоглобин и същото количество кислород в белите ми дробове в момента на взимане на кръвта. Но по някаква причина, примерно иглата е по-голяма, второто количество кръв е по-голямо. Успели са да вземат повече кръв – 2 пинти. Сега, ако се обади някой умен и мъдър човек, и каже: - Хей, в кръвта от коя ръка – от лявата или от дясната, има по-високо съдържание на кислород? Да погледнем рисунката. На пръв поглед ще се изкушиш да си кажеш: Изглежда дясната ръка е победителят. Но това е подвеждащ въпрос, защото се измерва в 100 милилитра. Трябва да запомниш, че измерваме количеството в еднакъв обем. В този случай говорим за кръв, която е взета в един и същи момент от двете ми ръце. И няма причина да мисля, че лява или дясна ръка има значение за концентрацията на кислород. Бих казал, че вероятно в кръвта и от двете ръце има еднакво количество кислород. Това е предположението ми за тази ситуация. Важно е да запомним, че мерим винаги в 100 мл. Нека го запомним. А сега ще напиша точното уравнение, един вид формула. Ако искаме да изчислим математически съдържанието на кислород, как ще изглежда уравнението? Съкратеното "СаО2" е по-кратко за писане. Затова ще го използваме. Мерните единици са милилитри кислород на 100 милилитра кръв. Това тук са мерните единици. Това е равно на – за да го сметнем трябва да знаем концентрацията на хемоглобин. Тук имаме грамове хемоглобин на 100 милилитра кръв. И накрая трябва да умножим това по една константа. Константата е 1,34. Какво точно означава тази стойност? Тя показва милилитрите кислород, който очаквам да се свърже с един грам хемоглобин. Това е много полезна константа, която да имаме под ръка, защото виждаш сега как тези две единици се съкращават една с друга. Това ще се съкрати с това. И оставаме с правилните мерни единици. Трябва да добавя още едно нещо, което е наситеността с кислород. Запомни, това е О2 наситеност. Наситеност (Saturation) с О2. Да припомня за наситеността с О2 – ако се сещаш за тази малка крива на графиката. Това е наситеност с О2. При артериалната страна ще запиша S, малко а и O2. Ще сравня с парциалното налягане (PaO2) на кислорода в артериалната страна. Да ти припомня, че имаме тези малки S-образни криви. Тези малки S-образни криви. Искам да наблегна на това, че всяко повишаване на стойността на PaO2, тоест на парциалното налягане на кислорода, ще имам и повишаване на наситеността с кислород. Има пряка връзка тук. Обикновено го измерваме в проценти. Процент кислород, който е свързан с хемоглобин. Тук е същото, измерваме в проценти. Цялата тази горна част от формулата, цялата тази част в скобите, показва количеството хемоглобин, свързан с кислород. Да припомня, че това не е единственият начин кислородът да пътува в кръвта. Ще запиша този втори начин, по който кислородът обича да обикаля. Вторият начин е, когато се разтваря в кръвта. Затова тук ще имаме плюс... Втората част на тази формула е парциалното налягане (Рa) на кислорода. То се измерва в милиметри живачен стълб. Това е мерната единица. И това се умножава по друга константа 0,003. Тук трябва да внимаваме за тези мерни единици, защото трябва да завършим с ето тези мерни единици. (подчертава ги) Много неща трябва да се съкратят, за да остане накрая нужното ни. Имаме милилитри кислород горе. Ще съкратя с милилитрите живачен стълб. Умножавам ги по 100 милилитра кръв. Това са мерките отдолу. Те се съкращават, както видяхме. Това се съкращава с това. И мерните ми единици ще останат перфектни. Тази долна част ще я оградя с лилави скоби. Тази част ме информира за разтворения кислород. Имаме кислород, свързан с хемоглобин. Имаме и разтворения кислород. Това са двете части от моята формула. Преди да продължа, ще очертая със син цвят важните елементи на формулата. Гледай внимателно. Имам общото съдържание на О2, хемоглобин и кислородна наситеност, както и парциалното налягане на кислорода. Запомни, че този приятел влияе на този. (показва със синя стрелка) Тази S-образна крива, която нарисувах горе, го показва. Да върна малко нагоре, за да припомня за какво говорих. На тази графика се вижда как са свързани. Има пряка връзка между двете. Това е моята формула за изчисляване на общото съдържание на кислород. Нека използваме тази формула. Да осмислим нещата. Докато я преповтарям, винаги минавам през всичките четири променливи. Нека ги запиша тук долу, за да е по-лесно да ги проследим. Нека запиша PaO2, SaO2, хемоглобин и съдържание на кислород. Нека запиша PaO2, SaO2, хемоглобин и съдържание на кислорд. Това са четирите ми променливи. Нека решим една задачка заедно. Ще подготвя малко празно място на дъската. Имаме тук два малки контейнера. Първият съд е пълен с кръв. Отбелязвам тук, че е с кръв (В). А тук имам втори контейнер, пълен с кръвна плазма. Да припомня, че плазмата е част от кръвта. Но не е цялата кръв. В плазмата няма червени кръвни клетки или хемоглобин. Ще го запиша тук. Няма хемоглобин в контейнера с плазма. Записвам го, за да се помни по-лесно. Без хемоглобин. Плазмата е жълта. Ще я нарисувам с жълто тук. За да се вижда ясно, че това е плазма. А кръвта, логично, ще я оцветя с червен цвят. Сега ясно се вижда, че имаме два контейнера, пълни с кръвна плазма и кръв. Сега искам да увелича парциалното налягане на кислорода във въздуха. Той ще дифундира тук. Ще дифундира и тук. Увеличих парциалното налягане на кислород във въздуха. Той ще дифундира в тези две течности. Ще се разтвори един вид в тези течности. Докато разглеждаме една по една всяка от тези четири променливи, помисли върху следния въпрос: дали всяка от тях се увеличава, намалява, или не се променя? Да започнем с първата: PaO2. Ако кислородът дифундира в тези течности, бих казал, че парциалното налягане на кислорода в течността ще се повиши. Малко е объркващо да използвам думите PaO2 в този случай, или другите СаО2, или SaO2. Защото не говорим за артериална "а" кръв в този случай. Говорим за кръвта като цяло. А тук не говорим за артериална плазма. Говорим за плазмата по принцип, защото нямаме артерии, свързани с тези два съда с течност. Но концепцията е същата. Парциалното налягане на кислорода ще се повиши в кръвта. Ще се повиши и в плазмата, защото той просто се разтваря в тези течности. Какво се случва с наситеността с кислород? SaO2 се повишава в кръвта. Припомням, че има пряка връзка между РаО2 и насищането с кислород. Следователно ще предизвика SaO2 да се повиши тук. Докато в съда с плазма няма хемоглобин. Следователно в него няма да има промяна. Ще го запиша "неприложимо", защото липсва хемоглобин. Как ще получим кривата на насищане с кислород за хемоглобина? Какво да кажем за третата променлива, концентрацията на хемоглобин? Да припомня, че я измервахме с грамове на 100 милилитра кръв. Не говоря за събиране и изваждане на хемоглобин. Няма промяна тук. Ще запиша "без промяна". В другия съд с плазмата, отново казвам, че няма хемоглобин. Затова няма да има никакви промени. Пак е неприложимо. В плазмата няма хемоглобин. За съдържанието на кислород, или SaO2, за което очаквах да се повиши в кръвта – то задължително ще се повиши, защото частта от уравнението за разтварянето му нараства. Но дори и частта от уравнението, описваща хемоглобин, свързан с кислород, се увеличава, защото SaO2 се увеличава. Това е интересно. От другата страна, при плазмата, също се увеличава. Но с много малко, защото тук влияние оказва само приносът от PaO2. Нямаме принос от кислорода, свързан с хемоглобин, защото, за пореден път казвам, че няма хемоглобин. Тази задача илюстрира някои от идеите, специално свързани това как повишаването на парциалното налягане се отразява на насищането с кислород.