Текущ час:0:00Обща продължителност:10:06

Видео транскрипция

Когато говорихме за антиген-представящите клетки, Когато говорихме за антиген-представящите клетки, научихме, че те първо могат да поглъщат. Ще нарисувам най-добрата си дендритна клетка. Може би трябва да е по-опростена. Дендритната клетка е фагоцит и е антиген-представяща клетка. След фагоцитозата на някакъв патоген, тя го раздробява и представя антигена на повърхността си на протеинов комплекс. Ще го оцветя в червено. Раздробената част от патогена се поставя тук. В клипа за антиген-представящите клетки научихме, че този комплекс тук е MHC клас II. MHC означава „главен хистокомпатибилен комплекс“. „Хистокомпатибилност“ означава съвместимост на тъканите. Това се случва при антиген-представящите клетки. Дори B-клетките го извършват. Ще нарисувам една B-клетка. Тя има мембранно свързано антитяло. Ето го. Всъщност те са хиляди на брой. Ще нарисувам няколко, но да знаете, че са повече от едно. Може би едно от тях се задейства или се прикрепя към някакъв плаващ вирус, протеин или бактерия. Клетката го поглъща и раздробява точно като дендритна клетка. Ще разкъса част от това и ще я представи на повърхността върху MHC клас II. Повтарям, това е MHC клас II. Тези професионални антиген-представящи клетки измъкват тела, плаващи в течностите на телата ни. Поглъщат ги, решават, че са лоши, раздробяват ги и ги представят върху MHC клас II. Затова ги наричаме професионални антиген-представящи клетки. Оказва се, че това важи за почти всички клетки в човешкото тяло. Казвам „почти всички“, защото имам предвид всички еукариотни клетки. Единствените клетки, които нямат ядро, в човешкото тяло са червените кръвни клетки. Това е изключително интересно. Така те имат повече място за съхранение на хемоглобин. Всички еукариотни клетки в човешкото тяло имат друг главен хистокомпатибилен комплекс, наречен MHC клас I. Тези също са еукариотни клетки затова те също имат MHC клас I ето тук. Интересното е, че на всяка човешка еукариотна клетка има MHC клас I, освен на червените кръвни клетки. Ако нещо необичайно се случи в клетката – например тя е злокачествена и произвежда странни протеини, инфектирана е с вирус или в нея е влязла някаква бактерия или странен протеин, всяка клетка в човешкото тяло може да го раздроби, дори да е в неизправност, и да го представи. Например, ако клетката е злокачествена и съдържа странни протеини, представяни само от раковите клетки, и не са нормални за обикновените клетки, това ще бъде представено върху MHC клас I. Например, ако имам някаква друга клетка в тялото си, която е от друг тип. Тя е еукариотна. Например е инфектирана с вирус. Започва да произвежда вируси. Чрез същите механизми клетката иззема няколко от съставящите вируса протеини и ги представя върху MHC клас I. и ще ги представят върху MHC клас I. При MHC клас II това е подсказало на T-хелпера: „Намерих плаващо тяло. Ето ти частичка от него. Защо не се свържеш с него и не задействаш алармата?“ MHC клас I казва: „Това не е плаващо тяло. Аз съм инфектирана. Злокачествена съм и полудявам. По-добре ме убийте. Аз съм вирус и произвеждам вируси. Унищожете ме.“ Това съобщение стига до цитотоксичните T-клетки и това е темата на този видеоклип. Искам да се уверя, че разбирате разликата. Първо – T-клетките. Тези две клетки имат T-клетъчни рецептори, но T-хелперите се свързват с MHC клас II. T-хелперите се свързват с MHC клас II. Това е T-хелпер. Само T-хелперите, които имат правилния вариабилен участък, който да се свърже точно с тази комбинация от антиген и MHC клас II, ще се свържат с нея, ще се активират и ще започнат да се диференцират. Ефекторните им версии ще задействат алармата, а паметните им версии ще останат, ако се наложи да се случи пак. При MHC клас I, вместо да привлече T-хелпер, ще привлече цитотоксична T-клетка. ще привлече цитотоксична T-клетка. Също като T-хелперите, T-клетъчните рецептори имат константен и вариабилен участък, конкретен за тази комбинация антиген и MHC клас II. Значи може би тази цитотоксична T-клетка ще се намеси, когато клетката стане злокачествена. Тази цитотоксична T-клетка ще е безполезна и няма да се свърже с вируса, към който тази тук е привлечена. Ще трябва да го стори друга цитотоксична T-клетка. Механизмът, чрез който получаваме вариабилния участък в T-хелперите, цитотоксичните клетки и мембранно свързаните тела в B-клетките, произлиза от стадия им на развитие или процеса на узряване. Тогава ДНК, която кодира тези вариабилни участъци, се разбърква нарочно. По принцип винаги се опитваме да запазим ДНК информацията, а тук тя се разбърква. Когато цитотоксична T-клетка открие нещо върху MHC клас I – не забравяйте, че всяка еукариотна клетка има този комплекс, тя се активира. Например тази клетка казва: „Ти изглеждаш подозрително. Трябва да умреш.“ Тя се активира и като всички активирани клетки, започва да се дели постоянно и да се диференцира. Разделя се и се дели на клетки на имунната памет, в случай че се наложи да действа отново – ако този тип рак се покаже пак, и на ефекторни клетки, които извършват самото убиване. извършват самото убиване. Това е ефекторна клетка. Ефекторните клетки също се свързват с канцерогенни молекули и злокачествени клетки, като тази тук. Например тази клетка се е разделила и тук има друга нейна версия. Така работи ракът. Дели се много бързо. Произвежда странни протеини. Представя ги върху MHC клас I – главен хистокомпатибилен комплекс, след което една от тези цитотоксични ефекторни клетки е привлечена към тях. Няма да навлизам в подробности за причината за привличането и мембранно свързаните протеини. Ще научите повече за това, в часовете по имунология. Тази цитоксична T-клетка принуждава тази клетка да се самоубие по няколко различни начина. Първият начин е да отдели група протеини, наречени перфорини. Те правят малки дупчици в мембраната на клетката. Може да отдели и други протеини, наречени гранзими, които стартират механизми, каращи клетката да се самоубие. В много общ план B-клетките са изключително ефективни. Когато B-клетка се активира, тя произвежда антитела, които убиват различни плаващи тела. При активирането си тя започва да произвежда масово антитела. Те плават в човешкото тяло и могат да се свържат с вируси, да ги обезвредят или да ги маркират за макрофагите или дендритните клетки и други видове фагоцити. Цитотоксичните T-клетки убиват клетки, които са се изметнали. Например ракови клетки, които представят странни протеини. Когато вирусът е влязъл в клетката, антителата са безполезни, защото не могат да влязат в клетката. В този случай, вместо да изчисти самия вирус, цитотоксичната T-клетка ще убие тази клетка, защото тя произвежда вируси и трябва да бъде премахната. и трябва да бъде премахната.