If you're seeing this message, it means we're having trouble loading external resources on our website.

Ако използваш уеб филтър, моля, увери се, че домейните *. kastatic.org и *. kasandbox.org са разрешени.

Основно съдържание

Противотоков множителен механизъм в бъбрека

Създадено от Ража Нараян.

Искаш ли да се присъединиш към разговора?

Все още няма публикации.
Разбираш ли английски? Натисни тук, за да видиш още дискусии в английския сайт на Кан Академия.

Видео транскрипция

Говорихме си за тази част от нефрона в предишните уроци. Припомням, че тя се нарича гломерул. Гломерул. Това е структура, в която навлиза артериола, нарича се аферентна артериола. Аферентен означава "отиващ към". Тази аферентна артериола е разклонение на бъбречната артерия и след като се намотае тук, излиза навън. Наричаме тази част еферентна артериола. Еферентен означава "излизащ от". Тези две артериоли съставляват гломерула. Аферентната артериола влиза, намотава се хубаво и излиза като единичен кръвоносен съд, наречен еферентна артериола. Това е процес, при който огромно количество течност се филтрира от кръвта и отива в тази жълта капсула. Това е Бауманова капсула. Баумановата капсула е първата част от нефрона, която събира течност и която от своя страна, след филтрация, ще се превърне в урина. Всичко това прави бъбреците изключително интересни. Знаеш ли за пустинните плъхове? Това са животни, които през живота си почти не виждат вода, тъй като живеят в пустинята. Техните бъбреци работят толкова ефективно, за да концентрират урината и абсорбират водата в организма, че понякога урината им е под формата на кристали. Това звучи доста болезнено, но помага на пустинните мишки да оцелеят. Нека разгледаме как нефроните работят за нас. След гломерула следващата част от нефрона е тази структура тук, която представлява тубул (тръбичка) с много извивки. Тъй като е заплетен и близко до гломерула, даваме му съответно за характеристиката му име. Намира се проксимална на гломерула, затова го наричаме проксимално, а защото е с много извивки, добавяме и извито. Проксимално извито каналче (или проксимален извит тубул). Много дълго име, но това го описва перфектно. Проксималното извито каналче е много важно за реабсорбцията на йони, например на натриеви и хлоридни йони, но също и на други важни градивни елементи на макромолекулите като аминокиселини и дори глюкоза. Запомни, когато абсорбираме такива неща, особено натрий, ще се реабсорбира и вода. Водата също се реабсорбира в проксималното извито каналче. Четох някъде, че в проксималното извито каналче се реабсорбират около 65% от всички важни хранителни вещества. Това е повече от всички други части на нефрона, за които ще говорим. Доста важна част е. Къде отива след това нефронът? Следващата част е тази примка (или бримка) ето тук. Тя се спуска надълбоко в бъбрека, завива и се издига обратно. Тази цялата структура се нарича примка на Хенле. Примка на Хенле. Има две рамена, ето ги тук, които вървят в обратни посоки. Едното се нарича низходящо рамо, защото се спуска надълбоко в бъбрека. Това тук е низходящото, а това в обратната посока, ето тук, се нарича възходящо рамо. Възходящо, защото се издига. Причината да акцентирам на това е, че, ако си спомняш, бъбрекът е разделен условно на две основни части. Едната част наричаме бъбречна кора – тя е тук отгоре. А другата част се нарича бъбречна медула. Тя е частта тук долу. Важно е да се запомни, че медулата съдържа много соли. Причината е, че там се извършва голяма реабсорбция на йони. Сега е моментът да уточня, че низходящото и възходящото рамо на бримката на Хенле реабсорбират съвсем различни неща. Низходящото рамо реабсорбира вода. В тази част навлиза основно вода. Всъщност няма реабсорбция на йони в тази част. Непроницаема е към йоните. От друга страна, във възходящото рамо се случва точно обратното. Тук се реабсорбират вещества като хлор, натрий, калий. Тази част е водонепропусклива. Никаква вода няма да бъде реабсорбирана във възходящото рамо. В резултат на това разделение имаме една прекрасна система. Този процес се нарича противотоков множителен механизъм. Това пак е ужасно дълъг термин, но ти обещавам, че има смисъл. Противотоков множителен механизъм. Наричаме го противотоков, защото низходящото и възходящото рамо вървят в противоположни посоки. Затова е противотоков. Множителен пък означава, че когато се реабсорбират йони във възходящото рамо и медулата става солена, тъй като тук не се реабсорбира вода, това принуждава водата да се реабсорбира пасивно в низходящото рамо. Ще разгледаме в по-подробно видео транспортните процеси в нефрона, но засега само запомни, че водата се реабсорбира пасивно. Не се хаби енергия за това. Защото енергията се изразходва във възходящото рамо, за да се реабсорбират тези йони. Тук се използва активен транспорт. Чрез активното изпомпване на йони в медулата и без вода във възходящото рамо, което повишава солеността, можем да увеличим количеството вода, което се реабсорбира пасивно, защото водата се изтласква в това пространство около тубула или нефрона. Това пространство се нарича интерстициално. Записвам го тук. Това е интерстициумът. Това е всичко наоколо, което не е тубул или кръвоносен съд. Всичко наоколо, защриховам го за по-ясно. Навсякъде е този вид съединителна тъкан. Всички йони, които се реабсорбират в интерстициалната тъкан на медулата, спомагат за пасивната реабсорбция на водата. Чудесно, мисля че имаме добра представа за примката на Хенле и за противотоковия механизъм, който се случва тук. Следващата част от нефрона е тази структура, която се извива и докосва леко гломерула ето тук. Сигурно забеляза, че, както при проксималния тубул (проксималното извито каналче) този тубул също е много извит, пак е тубул, но се намира по-далеч от гломерула в сравнение с проксималния тубул. Затова го наричаме просто дистален тубул (дистално извито каналче). Този тубул отговаря за реабсорбцията на йони като натриеви и хлоридни. Спомага и за запазване на други полезни хранителни вещества в кръвоносната система, които не искаме да изпикаем. Само да спомена тук, че в отделно видео ще се спра по-подробно на това докосване, което се случва на мястото, където дисталния тубул се доближава отново до гломерула. Това образува – и пак имаме труден за произнасяне термин – юкстагломерулен апарат. Юкстагломерулният апарат отговаря за регулиране на кръвното налягане. Това е частта от бъбрека, контролираща кръвното налягане. Ще го разгледаме подробно в отделно видео. След като дисталният тубул се доближи и "докосне" гломерула някъде в тази област, е време да съберем останалата течност. И това става ето тук. Тази част се нарича събирателен тубул, или събирателно каналче. Събира нещата, останали вътре в лумена, или вътре в този нефрон. Важно е да отбележим, че има множество дистални тубули (дистални извити каналчета), които се вливат в този единствен събирателен канал. Ето тук се влива един дистален тубул, тук друг, имаме още един тук долу и т.н. Всъщност реабсорбираме още няколко неща в този събирателен тубул. В интерстициума се реабсорбира основно вода, а навътре в медула се реабсорбира основно урея. Уреята е един от главните отпадъчни продукти, които изпикаваме. Но понякога бъбреците умишлено задържат част от уреята, за да увеличат осмоларитета в медулата. Целта е да помогнат на реабсорбцията на вода в бримката на Хенле. Това е процес, който се нарича рециклиране на урея, вероятно го знаеш от преди. Няма да се спирам в момента подробно на него. Само ще спомена тук, че уреята се реабсорбира с цел поддържане на осмоларитета. Поддържането на осмоларитета в медулата спомага за реабсорбцията на вода в бримката на Хенле. И накрая искам да завърша цикъла с това какво се случва с тази пренебрегната еферентна артериола. Започнахме от аферентната артериола, а в някакъв момент еферентната артериола трябва да се превърне в капиляр, а след това във венула. Дойде време да обясня и за това, тъй като реабсорбирахме всички тези ценни вещества, които написах в синьо. Но все още не знаем как да ги върнем в кръвоносната система. Еферентната артериола ни дава възможност за това. Прави го, като отива насам, и като добра артериола се разклонява на още по-малки клончета, които пък се разклоняват до малки капиляри. Тази капилярна мрежа обикаля около нефрона и събира обратно полезните неща, отбелязани в синьо. Те са реабсорбирани в нашия интерстициум. Тези капиляри се разклоняват в цялото място около тубулите. Затова ги наричаме перитубуларни. Перитубуларен означава около тубула. Това е и официалното им име. Перитубуларни капиляри. Перитубуларни капиляри. След като сме събрали нашите хранителни вещества в тези перитубуларни капиляри, се връщаме тук, където започва точно обратното, защото сме изгубили кислород, но сме реабсорбирали тези хранителни вещества в нашето кръвообращение. Кръвоносните съдове се събират пак заедно, и, както се досещаш, се вливат в бъбречната вена. Бъбречната вена ще ги отведе обратно в кръвоносната система и в други части на тялото. Това ни оставя с течността, която сме събрали в тубулите и лумена, и от която искаме да се отървем. Това е нашата урина. Нашите събирателни тубули са първото място в бъбреците, в което имаме урина. Урината ще се излее в бъбречните чашки, а след това и по останалата част от системата, за да бъде накрая изпикана.