Вегетативна нервна система

В това видео искам да те запозная с вегетативната нервна система, (наричана още автономна) която е част от нервната система, но е нейно функционално подразделение, а не структурно като централната и периферната нервна система. Автономната нервна система се състои от еферентни неврони от периферната нервна система, които имат специфични функции. Тези еферентни неврони контролират три различни вида клетки. Първият вид са клетки на гладката мускулатура, те могат да са част от най-различни структури в тялото, например от кръвоносните съдове. Еферентните неврони контролират и сърдечната мускулатура, мускулната тъкан, която изгражда сърцето. Сърдечната и гладката мускулна тъкан са различни от скелетната мускулна тъкан, която е свързана с костите на скелета. Скелетната мускулатура ни помага да се движим и се контролира от други неврони от периферната нервна система. Те се контролират от долни двигателни неврони, а не от автономни неврони. Третото нещо, което контролират автономните неврони, са жлезистите клетки. Някои жлезисти клетки се контролират от автономната нервна система. Автономната нервна система се нарича така, защото контролира всички тези неща, които изброихме, неволево. Функциите на автономната система не са съзнателни. Тя е автономна. Върши си работата без съзнателния ни контрол. Най-често разделяме автономната нервната система на две големи части. Ще сложа две големи стрелки тук. Този част се нарича симпатикова нервна система, симпатикова нервна система, това е първата голяма част на автономната нервна система. Ще напиша СНС (SNS) за по-кратко, което означава симпатикова нервна система. А другата голяма част наричаме парасимпатикова нервна система. Парасимпатикова, ще го съкратя ПНС (PNS) – парасимпатикова нервна система. Има много разлики между двете части на автономната нервна система, за които можем да говорим в този въвеждащ клип. Първата голяма разлика е мястото, откъдето всяка част започва в централната нервна система. Симпатиковата нервна система започва от средата на гръбначния мозък. В средната част на гръбначния мозък ще нарисувам няколко тела на неврони. Ще си избера този тук и ще му нарисувам къс аксон, който излиза от централната нервна система, след това образува синапс с втори неврон в ганглий близо до първия неврон. Вторият неврон изпраща по-дълъг аксон, който стига до инервираната клетка. Ще напиша голямо Т, за да означа инервираната клетка или ефектроната клетка, с която вторият неврон образува синапс. Тази ефектрона клетка може да е клетка на гладката мускулатура, на сърдечната мускулатура или жлезиста клетка. Тук имаме илюстрация на цялата автономна нервна система, показана е и средната част на гръбначния мозък, откъдето започват всички първи (предвъзлови) неврони от симпатиковата нервна система. След това имаме къс аксон, който образува синапс в ганглий близо до гръбнака. Тук имаме няколко ганглия и тук имаме още няколко, те са много близо до гръбнака. Тези ганглии често са свързани в нещо като верига, която наричаме симпатиков ствол. Тук имаме друга илюстрация на същото нещо. Показана е средната част на гръбначния мозък, първият аксон излиза навън и образува синапс в ганглий близо до гръбначния стълб – както казахме, много от тези ганглии са свързани помежду си във верига, а след това имаме втория (следвъзлов) неврон. Той изпраща по-дълъг аксон, който формира синапс с ефекторна клетка в тъкан, която е изградена от гладки мускулни клетки, сърдечни мускулни клетки или жлезисти клетки. При парасимпатиковата нервна система първият неврон започва от различна част на централната нервна система. Първите неврони започват от мозъчния ствол или от долната част на гръбначния мозък. Първият неврон изпраща дълъг аксон, който образува синапс с втория неврон в ганглий, който е далеч от първия неврон. След това вторият неврон изпраща къс аксон, който формира синапс с ефекторната клетка. Отново ще означа инервираната клетка с Т. Тази илюстрация показва същото нещо. Имаме първите неврони на парасимпатиковата нервна система горе в мозъчния ствол или в долната част на гръбначния мозък. След това виждаме дългите аксони на първите неврони, които достигат ганглии, отдалечени от телата на първите неврони. Виждаме и късите аксони на вторите неврони, които достигат ефекторните клетки. Тук имаме друга илюстрация, която показва същото нещо. Имаме първите аксони, които излизат от мозъчния ствол или от долната част на гръбначния мозък. След това тези дълги първи аксони стигат до ганлий, надалеч от тялото на първия неврон и формират синапс с втори неврон. Вторият неврон изпраща по-къс аксон до ефектроните клетки. Приликите в устройството на двете части на автономната нервна система са в това, че и двете части се състоят от два неврона, които образуват синапс, чрез който свързват централната нервна система и ефекторната клетка. Разликите се състоят в мястото, от което започва първият неврон и в това дали имаме къс първи (предвъзлов) аксон и дълъг втори (следвъзлов) аксон, или дълъг първи аксон и къс втори. Но по-важни от тези структурни разлики между двете части на автономната нервна система са функционалните им разлики. Тези неврони правят изключително много неща в различни тъкани от тялото, затова е трудно да говорим за тях като цяло, но има термини и фрази, описващи промените, които осъществяват двете части на автономната нервна система. Симпатиковата нервна система участва в подготовката за бягство или борба. Когато се активира симпатиковата нервна система, това води до много промени в тялото, които подготвят организма да се бори или да избяга, което ще му е полезно в застрашителни или опасни ситуации. Ще го напиша с червено ето тук – за симпатиковата нервна система. При парасимпатиковата нервна система ще напиша в хубав зелен цвят – хранене и асимилация или почивка и храносмилане. Когато се активира парасимпатиковата част, в тялото се случват многобройни промени, които са важни за запазване на хомеостазата и за поддържане на тялото в незаплашителни ситуации. Да разгледаме няколко примера за тъкани, в които можем да видим различни видове отговор, за да разберем какво означава всичко това. Първо да се спрем на храносмилателната система, на чревния тракт. И симпатиковата, и парасимпатиковата част са важни за много от процесите в храносмилателната система. Един от тях е притокът на кръв към червата, защото количеството кръв, което преминава през тях, има съществена роля в определянето на това колко храносмилане може да се извърши в червата. Притокът на кръв към червата определя и това колко кръв ще остане за другите части от тялото. Когато се активира симпатиковата част, при стресова ситуация, кръвният поток към червата намалява, кръвта се отклонява от тях и често се насочва към скелетните мускули. Кръв ще се пренасочи от червата към мускулите в тялото, които ни помагат да се движим и да се справяме с опасни ситуации, защото опасната ситуация не е подходящо време за храносмилане. Това е момент, в който трябва да се движим, затова кръвният поток към червата намалява и се отклонява към скелетните мускули. От друга страна, през по-голямата част от времето, когато сме в незастрашителна ситуация, трябва да храносмиламе и асимилираме. Тогава се активира парасимпатиковата част, която увеличава кръвния поток към червата. Кръвта ще се отклони от скелетните мускули, защото не сме в ситуация на борба или бягство, а искаме да храносмиламе и да си почиваме. Следователно ще доставим кръвта обратно към червата, за да се увеличи способността има да храносмилат. Ако погледнем сърцето, ще видим, че и симпатиковата, и парасимпатиковата част го инервират. Да се концентрираме върху количеството кръв, което сърцето изпомпва за единица време. Когато симпатиковата нервна система е активирана, количеството на изпомпваната кръв се увеличава. Сърцето се съкращава по-силно и по-бързо, изпомпва повече кръв към тялото, за да могат скелетните мускули да получат повече кръв. Освен това кръвният поток към червата намалява и се отклонява към скелетните мускули. Сърцето изпомпва повече кръв, за да има повече за скелетните мускули. Когато се активира парасимпатиковата нервна система, сърцето започва да изпомпва по-малко кръв. То се съкращава по-слабо и по-рядко. Работи по-малко, тъй като не се нуждаем от толкова голям приток на кръв към мускулите за движение. Достига се базово ниво, което е достатъчно за процесите, които участват в храносмилането и асимилацията. Например трябва да има достатъчен кръвен поток за действието за гладките мускули, тъй като те са в кръвоносните съдове и определят накъде ще тече кръвта, както и за сърдечната мускулатура, тъй като тя изгражда сърцето. Ако мислим за жлезите, има различни жлези, които се контролират от автономната нервна система. Те се активират при различни ситуации. Един вид жлези, които се активират при стресови ситуации, когато е активна симпатиковата част, са потните жлези в кожата. Потните жлези се активират, за да секретират пот, което ни помага да се охладим, което, от своя страна, увеличава способността ни да се движим по-бързо и да стигнем по-далеч. Други жлези се активират от парасимпатиковата нервна система, например слюнчените жлези, които произвеждат слюнка в устата. Слюнката е много полезна при храносмилането и е част от много процеси, които ни помагат да смелим храната. Според мен тези фрази и термини са полезни, когато мислим за ефектите на автономната нервна система върху различни тъкани в тялото при различни ситуации. От примерите видяхме, че когато се активира симпатиковата част, тя увеличава способността на тялото да превърне запазената енергия в движение, за да се справи организмът с опасна ситуация. Кръв се пренасочва от червата към скелетните мускули, увеличава се количеството кръв, което се изпомпва от сърцето, увеличава се и производството на пот от потните жлези, за да може тялото да се охлажда, докато бяга или се бори с опасната ситуация. От друга страна, парасимпатиковата част е важна при незастрашителни ситуации, в които се опитваме да спестим и да съхраним енергия. Кръвта се отклонява от скелетните мускули към червата, за да засили храносмилането, намалява количеството на изпомпваната кръв от сърцето, за да се спести енергия. Увеличава се производството на слюнка от слюнчените жлези, което също помага на храносмилането. Но автономната нервна система засяга още много структури и има още много функции, които не мога да изброя в това кратко уводно видео. Например автономната нервна система има важна роля за промяната на размера на зеницата на окото, за половите отговори, както и за секрецията на вещества от много различни жлези. Тъй като прави толкова много неща, според мен е по-добре да не говорим за всички тях в едно видео, а да разгледаме ефектите на автономната нервна система, когато учим за всяка отделна органна система. Почти всяка система, за която ще учиш, е инервирана от автономни неврони, които влияят на функциите ѝ.