Физиология на бременността

Според една поговорка за отглеждането на едно дете трябва цяло село. Може да се каже, че за развитието на плода в утробата на майката е необходимо цялото тяло, тоест абсолютно всеки орган. Това е най-добрият пример за работа в екип, при който всички органи в тялото работят заедно, за да поддържат растежа и развитието на плода, но също така, не по-малко важно, за да не се налага майката да жертва собствените си нужди при износването на плода. За да се случи това, всяка система от органи се променя значително. Сега ще разгледаме всяка от тези промени. Да започнем със сърдечно-съдовата система, тоест сърцето и кръвоносните съдове в тялото. Най-общо казано, тялото се нуждае от повече кръв, за да пренася кислород и хранителни вещества до плода. Кръвният обем нараства с 40-50% по време на бременността. Не само че се увеличава количеството кръв, но сърцето също работи по-усилено, за по-ефикасно кръвоснабдяване на плода. Сърдечният ритъм се ускорява с около 10-15 удара на минута. Ударният обем, или количеството кръв, което се изтласква при всеки удар, се увеличава, което означава, че количеството изтласкана от сърцето кръв на минута също се увеличава. Тоест сърцето изпомпва повече кръв, за да посрещне нуждите на плода. Можеш ли да предположиш какво се случва с артериалното (кръвното) налягане през бременността? Предполагам, че смяташ, че се увеличава, защото аз си мислех точно това. Всъщност кръвното налягане се понижава. Това се дължи на няколко причини. Първата от тях е изобилието на прогестерон в кръвта по време на бременност. Една от основните му функции е отпускането на гладките мускули, включително тези, които се намират в стените на кръвоносните съдове. Отпускането им води до разширяване на кръвоносните съдове, което понижава кръвното налягане. Това е първата причина за понижено кръвно налягане по време на бременността. Втората причина е плацентата, която добавя изцяло нов кръг от кръвоносни съдове в кръвоносната система. Все едно да свържеш резистор успоредно, и така да намалиш съпротивлението на цялата електрическа верига. Шегувам се. Моето обяснение едва ли ти помага да разбереш какво се случва. Представи си висок блок и какво би се случило с налягането на водата в банята, ако добавим още един етаж и душовете текат, като по този начин изпускат много вода. Плацентата е нещо подобно – верига с много ниско съпротивление. Като говорим за сърдечно-съдовата система, няма как да пропуснем синдрома на долната куха вена – вена кава, който се наблюдава, когато бременната жена лежи по гръб. Това е вид ортостатична хипотония, тоест ниско кръвно налягане, свързано с позата на тялото. Странно е да говорим за синдром във видео, което разглежда физиологията по време на бременност. Но това е синдром, тоест нарушение, предизвикано от нормалната физиология на бременността. За какво става дума? В късните стадии на бременността матката се уголемява, като по този начин притиска долната куха вена. Изглежда ето така. Тъй като долната куха вена събира кръвта от вените, намиращи се в долната част на тялото, и я връща обратно в сърцето, натискът върху долната куха вена води до изтласкване на по-малко кръв обратно до сърцето, тоест по-малко кръв се изтласква с всеки удар на сърцето. Това води до ниско кръвно налягане, т.нар. хипотония. Бременната жена се чувства замаяна, все едно ще припадне, особено когато лежи по гръб, защото именно в тази поза матката оказва най-голям натиск върху долната куха вена. Има лесно решение на този проблем – жената да легне на лявата си страна, което накланя матката наляво и я отмества от долната куха вена, благодарение на което повече кръв се връща обратно в сърцето. Това са повечето функционални промени, които настъпват в сърдечно-съдовата система през бременността. Нарастващата матка измества сърцето леко вляво, тоест наблюдават се и анатомични промени. Знам, че това е голямо количество информация, но сърдечно-съдовата система претърпява редица промени, за да поддържа бременността. Да видим какви промени настъпват в дихателната система. Кислород. Тялото има нужда от повече кислород, тъй като плодът използва кислород, но и майката има нужда от повече кислород, за да се справи с промените, настъпващи в тялото ѝ. Тоест трябва да постъпи по-голямо количество кислород в кръвта на майката. Това основно се случва посредством увеличаване на белодробната вентилация на минута, с други думи на обема въздух, който се вдишва на минута. Ако бременните жени правеха съзнателни усилия да дишат дълбоко, не след дълго такова дишане би било изключително трудно, но благодарение на прогестерона в кръвта не се налага да правят съзнателни усилия да дишат дълбоко, тъй като прогестеронът влияе на дихателните центрове в мозъка, които подават команда на белите дробове да поемат повече въздух при всяко вдишване. Ето как бременните жени вдишват по-голям обем въздух. Само набързо ще спомена, че когато се поема по-голям обем въздух при всяко вдишване, се издишва и по-голямо количество въглероден диоксид. Логично е, нали? Въглеродният диоксид е киселина. Тоест, за да се поддържа баланс на pH в кръвта, тялото реагира на намаляването на количеството въглероден диоксид, или на спада на количеството киселина, с повишено отделяне на бикарбонат, който е основа, от бъбреците. Наблюдава се повишено отделяне на бикарбонат от бъбреците. По този начин pH на кръвта или е нормално, или е леко алкално. Накрая ще се спрем на анатомичните промени, които настъпват по време на бременност. Уголемената матка избутва диафрагмата нагоре с почти около четири сантиметра за цялата бременност. Това би затруднило дишането, но от друга страна, гръдният кош по време на бременност също е доста подвижен, по-гъвкав и обиколката на гръдния кош се увеличава. По този начин се компенсира изместването на диафрагмата. Накрая да видим какви промени настъпват при бъбреците. Имай предвид две неща. Първо, казахме, че по време на бременността се увеличава обемът на кръвта. Второ, всички артерии в тялото се разширяват по време на бременността, включително артериите, които осигуряват притока на кръв до бъбреците. Тези два фактора водят до увеличен приток на кръв към бъбреците. Това води до увеличение на скоростта на филтрация на кръвта чрез бъбреците. Представи си филтър за вода, който можеш да закачиш директно на чешмата. Ако тръбите и чешмата изведнъж се уголемят, разширят, тоест през тръбите тече повече вода, скоростта на филтрация на водата посредством филтъра за вода ще се увеличи драстично. Същото нещо се случва с бъбреците. Бъбреците са като филтър за вода, само че вместо вода филтрират кръвта в тялото. Що се отнася до пикочния мехур, спорен е въпросът дали пикочният мехур задържа повече или по-малко урина при бременните жени. Според някои учени прогестеронът, който, ако си спомняш, причинява отпускане на гладките мускули, отпуска и увеличава вместимостта на пикочния мехур. Според други натискът на уголемената матка върху пикочния мехур намалява вместимостта му. Така че не сме съвсем сигурни какво точно се случва. Едно нещо е сигурно – бременните жени определено уринират по-често от обикновено. Това се дължи на увеличеното производство на урина, както и на натиска на матката върху пикочния мехур. Този натиск води до разширяване на уретера (пикочопровода). Пикочопроводът се разширява. Това е много важно. Изглежда ето така. Натискът от уголемената матка разширява пикочопровода. Оказващата натиск матка блокира урината, която се задържа в пикочопровода. Това задържане на застояла урина предоставя благоприятна среда за развитие на бактерии. Задържането на урина е рисков фактор за развитие на бактериални инфекции. Може би това е причината, поради която бременните са по-склонни от останалите жени да развият пиелонефрит, или бъбречна инфекция. Тя се причинява от задържането на урина в резултат на натиска, оказван от уголемената матка върху пикочопровода. Това бяха някои от физиологичните промени, които настъпват по време на бременност в сърдечно-съдовата система, дихателната система и отделителната система.