If you're seeing this message, it means we're having trouble loading external resources on our website.

Ако си зад уеб филтър, моля, увери се, че домейните *. kastatic.org и *. kasandbox.org са разрешени.

Основно съдържание

Въведение във въглехидрати

Въглехидартите са вещества, изградени от въглерод, водород и кислород. Въглехидратите се разделят на прости захариди (монозахариди), например като глюкозата, и на полизахариди, изградени от различен брой монозахариди, например глюкоген. Те играят важна роля в живите организми като източник на енергия и като структурни компоненти на растенията.

Искаш ли да се присъединиш към разговора?

Все още няма публикации.
Разбираш ли английски? Натисни тук, за да видиш още дискусии в английския сайт на Кан Академия.

Видео транскрипция

В днешното видео ще се запознаем с въглехидратите. Може би вече си чувал/а това понятие. Ако се вгледаш в опаковката на някои хранителни продукти, обикновено има етикет с хранителни стойности, на който пише въглехидрати и колко грама има в една порция. Не всички въглехидрати стават за ядене, но много от нещата, с които се храним, или по-точно много въглехидрати са годни за ядене. Много от храните, които консумираме, в някаква степен съдържат въглехидрати. Какво всъщност представляват те? Когато погледнем думата, виждаме "въгле". Следователно става въпрос за въглерод. Другата част е "хидрати" и най-вероятно е свързана с вода. Няма да бъдеш много далеч от истината, защото въглехидратите наистина съдържат въглерод. Това тук е един характерен и доста прост представител. Това е глюкозна молекула. Можеш да видиш оцветени в сиво шестте въглеродни атома. Частта "хидрати" показва, че обикновено пропорцията кислород към въглерод е същата както и при водата. За всеки кислород има по два водорода. Можеш да го видиш точно тук. Докато глюкозата има един, два, три, четири, пет, шест кислорода и дванадесет въглерода. Оттук идва и наименованието. Друг термин, често използван като синоним, е терминът захариди. Думата е от гръцки произход и означава "сладко". Това е подходящо, защото, ако опиташ глюкоза, вкусът ѝ ще е сладък. Интересното при глюкозата е, че може да съществува като самостоятелна молекула – много проста захар в този случай. Също така може да се изградят големи молекули като се използва глюкозата за градивен елемент. Ето тук например имаме част от гликогенова молекула. Както можеш да видиш тя е изградена от последователно повтарящи се глюкозни молекули. Молекули като глюкозата се наричат монозахариди. Това е една проста захар. Монозахарид. А този гликоген тук ще наречем полизахарид. Полизахарид. Можеш да си го представиш и така: глюкозата е градивният елемент на гликогена. Други понятия, на които може да попаднеш, са мономер и полимер. Това са универсални термини. Ако изграждам голяма молекула от редица по-малки, градивните елементи са известни като мономери, а това, което изграждаме от самите мономери, се нарича полимер. Както и ще видим, това явление "мономер – полимер" не е характерно само за въглехидрати или захариди. Например същата връзка съществува между аминокиселините и белтъците. Каква е ролята на въглехидратите в биологичната система? Захаридите или въглехидратите често представляват източник на енергия. В биологичните клетки глюкозата много бързо може да бъде превърната в енергия. Гликогенът е и енергийният резерв в черния ти дроб и в мускулите. Може да бъде раздробен на глюкозни молекули, които са леснодостъпен източник на енергия. Конкретно при растенията някои от тези полизахариди могат да влияят на структурата, например – целулозата, която е друг полизахарид. Следователно има и структурно влияние. Засега толкова. Ще се съсредоточим конкретно върху един вид монозахарид – глюкозата и един вид полизахарид – гликогена. Глюкозата може и да е един от най-честите примери, но съществуват много различни видове монозахариди и различни видове полизахариди. Полизахаридите са част от по-обширната група молекули, известна като макромолекули. Както сигурно се досещаш, представката "макро-" се свързва с големи молекули, които често съдържат хиляди атоми в себе си. Но не оставай с грешно впечатление. В границите на атомното ниво те са наистина големи, но всяка от тези сфери е атом. Следователно ще ти трябва наистина, наистина, наистина мощен микроскоп, за да огледаш дори и най-големите макромолекули, включително и полизахаридите.