Институционални роли при издаването и обработването на кредитни карти

В това видео бих искал да се опитам да дам разумно обяснение на това кои са различните участници, които издават и обработват кредитните карти. Нека да започнем с тези, които ги обработват. Човек може да предположи, че мрежата или обработващата страна, са тези, които поддържат мрежите на кредитните карти. Примери за такива мрежи са Виза, Мастеркард, Американ Експрес, Дискавър. Това, което правят те, всъщност е да поддържат мрежи от ИТ и политики, които свързват група от банки. Само за целта на това видео ще дадем един прост пример. Да кажем, че това е мрежа № 1, това може да бъде Виза. Ето това тук е мрежа № 2, която може да е Мастеркард. В момента мрежите са означени просто като отделни кръгове, но в хода на видеото ще видиш, че действително става въпрос за мрежи. Да кажем, че аз съм някаква банка. Ще се нарека банка А. Аз решавам, че за моя бизнес би било добре да издавам кредитни карти. Бих могъл да давам кредити на моите клиенти, те ще ми плащат лихви, може също да начисля някакви такси и това би бил добър бизнес за моята банка. Така че отивам примерно при Виза и им казвам: "Мога ли да стана член на вашата мрежа?" Виза има своя политика и ако ти си законна банка и си съгласен с политиката им, можеш да станеш член на мрежата им. Така моята банка се присъединява към мрежата им и тя, естествено, не е единствената в тази мрежа. Има много други банки в нея. Това може да е банка B, банка C или D. Разбира се, става въпрос за мрежи, които имат своите членове - банки. Ето това там е мрежата на Мастеркард. Да кажем, че аз съм клиент на банка А. Банката ми казва: "Искаш ли кредитна карта?", а аз им отговарям: "Разбира се. Това е удобно, аз не обичам да нося пари в брой в джоба си, така че дайте ми кредитна карта" Те ще ми издадат кредитна карта, която ще изглежда горе долу по този начин. Мисля, че всички сме виждали кредитни карти. Отгоре на картата ще пише с големи букви банка А. Също така ще има номер на кредитната карта, който е уникален за моята карта. Моето име ще бъде написано там, както и докога е валидна картата. Тук, в долния десен ъгъл, ще пише част от коя мрежа е картата ми. В този случай е Виза. На кредитна карта, издадена от тук, ще пише Мастеркард, а ако е издадена от Американ Експрес, ще пише Американ Експрес или може да има някакъв вид холограмно изображение. Страхотно, вече имам кредитна карта. Мисля, че всички имаме обща култура какво е това. Бих могъл да използвам кредитната карта и така ще имам кредит към банката. Бих могъл незабавно да върна този кредит на банката или да го изплащам малко по малко, но в този случай ще ми начислят лихви по кредита, които са доста високи, така че е по-добре да го изплатя бързо. Но как функционира това в контекста на мрежата? Да кажем, че отивам до местния магазин за хранителни стоки. Ще го нарисувам в оранжево. Да кажем, че отивам до магазина за хранителни стоки ето тук. Ще нарека този магазин G. Купувам стоки на стойност 100 долара и искам да платя с моята току-що издадена кредитна карта. Ще запиша това. Това е емитентът. Това е банката-емитент, тази, която издава кредитната карта. Аз отивам до хранителния магазин и казвам: "Бих искал да платя с кредитна карта". В случай че магазинът приема кредитни карти, би трябвало да има връзка с някоя от банките в мрежата на Виза, за да може да приема карти Виза. Да кажем, че има връзка с ето тази банка В. Това може да е инвестиционна банка, или може да се нарече също търговска банка или често на жаргона на кредитните карти се нарича акцептираща банка или просто банка, собственик на пос-терминала. Може да се питаш защо се нарича акцептираща банка. Нарича се така, защото тя е участникът, който отива при всеки един търговец и му казва: "Сега приемаш само пари в брой или приемаш само Американ Експрес. Няма ли да е чудесно, ако също така започнеш да приемаш Виза или Мастеркард? По този начин ще можеш да привлечеш повече клиенти и ще бъде по-удобно на клиентите ти. Всеки път когато се осъществи транзакция, ние ще вземаме малка част от тази транзакция". Така че банката отива и присъединява различни търговци. Примерът беше за хранителния магазин, но може банка В да отиде и да присъедини в мрежата си търговеца на обувки или шивача. Това са различни търговци, които сега вече започват да приемат Виза, защото тяхната търговска банка е член на мрежата Виза. По същия начин би могла да е член на Мастеркард, това няма значение. Това е обработващата страна и това е мрежата ѝ. Така че този хранителен магазин вече приема Виза. Аз му давам моята карта Виза и първият процес, които се извършва, се нарича оторизация. Оторизация Чрез него се проверява дали имам пари и дали тази карта е валидна, за да купя с нея продукти за 100 долара. Когато аз или продавачът прекараме картата през четящото устройство, тя изпраща съобщение от това малко устройство, от този магазин, до банката приобретател. Това съобщение се предава на Виза. Така че Виза казва: "Това е картата на банка А". и дава номер на банка А в тяхната собствена мрежа. Банка А поглежда в своята база данни и казва: "Да, Сал има 1000 долара кредит, който не е използвал, така че оторизирам операцията. Оторизирам транзакцията". Това съобщение се връща чрез мрежата до банка В, така че ние сме оторизирани. Така транзакцията е одобрена и в крайна сметка, както можеш да си представиш, не можеш просто да оторизираш транзакция и после да си тръгнеш с продуктите. В даден момент търговецът очаква да си получи парите за това, че ми е дал продуктите. Очаква да вземе 100 долара обратно. Тези 100 долара идват от банка А, но той няма да получи пълната сума от 100 долара, защото очевидно всеки един от тези участници предоставя услугите си. Банка А примерно е включена в мрежата, като предлага кредит. Мрежовият оператор или обработващата страна предлага мрежата си и може да има и други услуги, които предлага като различни механизми за сигурност. Те казват: "Сал живее в Чикаго, но внезапно купува продукти на стойност 100 долара в Залцбург или някакво друго неправдоподобно място". В този случай се изпраща някакъв вид предупредително известие, така че мрежата разполага със свои механизми за сигурност. Те всички предоставят услугите си. Акцептиращата банка например може да предоставя действителните ПОС терминали, действителната мрежа, така че всички тези участници получават малък процент от транзакцията. Аз имам продукти на стойност 100 долара, от тях се приспадат 2%, като това не винаги са 2%. Това е кръгло число и е съвсем приблизително, но все пак то е донякъде правдоподобно за нашия пример. От тези 100 долара, които получава търговецът за продуктите, той трябва да плати 2%. Нека го запишем по този начин. Той трябва да плати 2% или в този случай 2 долара. Това са 2% от 100 долара. Той трябва да плати 2 долара приспадната сума на акцептиращата банка. Може би ще си кажеш: "Страхотно е да си акцептираща банка. Получаваш 2% от всички транзакции". Но разбира се, тя ще трябва да подели тези 2% с останалите участници в мрежата. Всъщност основната част от този процент отива при банка А. Тези 2 долара – в случая използвам кръгли числа... Ще разделим тези 2 долара така че банка А получава – да кажем например 1,70. Тези числа не са толкова далеч от реалните. Те се променят и зависят от банката, от мрежата и от други неща. Мрежата примерно може да промени своите проценти. 1,70 долара отиват при банка А. Така че сега, когато имам изразходван кредит, банката еминент ще може да ми начисли такси по него и също така получава 1,70 долара от тази транзакция. Тези 1,70 долара от 2 долара се наричат обменна такса. Ето това тук е обменна такса Обикновено тя се определя от индивидуалните мрежи, въпреки че мрежите не разпределят тази обменна такса. Те просто казват: "Нашата стандартна обменна такса е Х% от транзакцията плюс 0,10 долара". И това е сумата, която банка В трябва да плати на банка А. Това всъщност е частта, която взема банка А от приспаднатата сума, от двата долара, които банка В взема от магазина за хранителни стоки. Мрежата обаче печели пари по различни начини, но обикновено печели и от всяка една транзакция. В нашия пример печели грубо около една хилядна част от транзакцията, или 0,1%. В примера, който дадох, 0,10 долара от тази приспадната сума отива при обработващата страна или мрежата. Всеки път, когато правиш плащане, обработващата страна получава малка част от твоята реална покупка. Така че за акцептиращата банка остават... Нека да пресметнем колко. 1,70 долара + 0,10 долара=1,80долара Като извадим тази сума от 2 долара, ще останат 0,20 долара. Когато цялата транзакция е изплатена, което означава всеки един участник да си е получил парите, банка В изпраща до банката на Виза 100 долара минус 1,70 долара, които 1,70 долара си запазва като част от обменната такса. Така че изпраща до Виза 98,30 долара. Виза си удържа 0,10 долара и изпраща останалото на акцептиращата банка. Така тя получава 98,20 долара. Акцептиращата банка си удържа 0,20 долара и накрая дава на търговеца 98 долара. Цифрите, които използвам, не са точни, но искам просто да хвърля светлина върху това как работи процесът. За да може този търговец да използва всички тези услуги, той всъщност трябва да плати 2% от стойността на транзакцията. Тази цифра не винаги ще бъде 2%, но тя ни дава приблизителна идея. Търговецът печели от това, че има достъп до мрежа, която е удобна за клиентите. Акцептиращата банка печели от таксите, които взема. С колкото повече търговци работи, толкова повече такси получава. Виза взема малки части от много на брой транзакции, от което всъщност и печели. Също така трябва да използва част от спечелените пари за поддръжката на цялата тази мрежа. Банка А печели обменна такса, която представлява основната част от приспаднатата сума. Става въпрос за приспаднатата сума на търговеца, а не за лихвата на централната банка. Банката, разбира се, ми е дала кредит, така че тези 100 долара може да не ги изплатя веднага. Може да ми удържат 15-20% годишна лихвена ставка върху тези пари докато ги изплатя. Разбира се аз ще трябва да плащам някаква минимална сума. Мисля, че това обяснява малко нещата. Ще се видим в следващото видео.